Еужени Рейли
Двойна сватба (27)

Глава 27

Вечерта, определена за пролетния бал на семейство Монтгомъри настъпи. След като хапна в стаята си, Миси започна да се приготвя с помощта на Дулси. Робинята оправяше фризурата й — подреждаше русите й къдри и ги повдигаше нагоре. От там те като водопад се спускаха към гърба й. След това помогна на господарката си да се облече. Сапфиреносинята коприна разкошно се стелеше по земята. Роклята беше с дълбоко деколте, стегната в кръста и с дълги дантелени ръкави.

Двете жени застанаха една до друга пред огледалото. Миси — с фантастичната си рокля, а Дулси — с памучните одежди на робиня. Несправедливостта на ситуацията я прободе отново. Въпреки че Миси никога не се беше интересувала от политическите борби на своето време, сега съзнаваше, че нещо не е наред.

— Знаеш ли, ти също трябва да присъстваш на бала Дулси — прошепна тя.

Очите на робинята се разшириха от ужас.

— Но, господарке, това не е позволено!

— А какво ти е разрешено? — попита възмутена Миси. — Ти си красива и много мила. Би трябвало да имаш свободата да си доставяш удоволствие.

Дулси поклати пръст пред лицето на Миси.

— Моля ви, господарке, не започвайте да говорите за тази свобода отново. Ще ми навлечете неприятности.

Миси въздъхна. Беше успяла да извоюва свободата на своите приятелки, но с Дулси не беше постигнала никакъв успех. Не успяваше да я убеди, че робството, като държавна политика, жестоко накърнява човешките й права. Въпреки че двете се бяха сближили много през изминалите няколко седмици, Миси чувстваше, че ги разделя някаква невидима стена. Постоянно повтаряше на Дулси, че няма нужда да посреща своята господарка, станала на крака. Накрая беше отстъпила — разбра, че накърнява чувствата й. Как можеше да убеди Дулси, че трябваше да има правото да живее собствения си живот, а не да прекарва дните си, като глези някоя южняшка красавица. Трябваше да разговаря с баща си.

— Миси, скъпа? — чу се гласът на Лавиния, придружен от леко почукване по вратата.

— Влизай, мамо — повика я тя.

Лавиния влезе облечена в изискана бална рокля и огледа Миси с одобрителна усмивка.

— Колко прекрасно изглеждаш, мила! — кимна към робинята. — Дулси, направила си великолепна прическа на дъщеря ми.

— Благодаря, господарке — Дулси се поклони и излезе от стаята.

Миси се усмихна на майка си.

— Ти също изглеждаш чудесно, мамо. Всичко долу готово ли е?

— О, да. Очакваме вечерта да има голям успех. Наистина, щеше да бъде по-хубаво, ако…

— Да?

Лавиния смъмри с поглед дъщеря си.

— Ако ни разрешиш с баща ти да обявим нова дата за сватбата.

Миси я погледна твърдо.

— Мамо, аз няма да се омъжа за Фейбиан!

— Тогава какво ще правиш със своя живот?

— Защо животът ми трябва да се върти около някакъв мъж?

Лавиния се обърка.

— Искаш да кажеш, че предпочиташ да останеш стара мома?

— Защо приемаш отказа ми така трагично? — продължи Миси ядосана. — Помисли само колко ценни неща бих могла да направя през своя живот. Мога да започна бизнес или да пътувам, или да стана президент на Съединените американски щати.

Лавиния пристъпи и постави ръка върху челото на дъщеря си.

— Сигурна ли си, че не бълнуваш?

Миси въздъхна.

— Виж, мамо. Може би някой ден ще срещна човек, за когото ще поискам да се омъжа. Но това няма да бъде Фейбиан Фонтено.

Лавиния размаха ветрилото пред лицето на дъщеря си.

— Начинът, по който те гледа милото момче… Бих казала, че има други планове.

— Ще видим — отговори тя, но като видя, че майка й видимо посърна, намигна и добави: — Стига сме говорили за този негодник. Тази вечер искам да се забавлявам.

— Ти, лошо момиче! — сгълча я Лавиния, въпреки че забележката на Миси я накара да се усмихне. Очите й обгърнаха преценяващо роклята й.

— Какви бижута ще носиш тази вечер? Мисля, че сапфирените обици и огърлица ще допълнят тази великолепна рокля. Не си ли съгласна?

След като бяха поставени и бижутата, двете жени напуснаха стаята, хванати за ръка. Като слизаха надолу по осветената извита стълба с украсения със зеленина парапет. Миси си помисли, че някои неща от старото време й харесват. Елегантните къщи, облеклото, липсата на шум и суматоха. Беше обикнала новите си жизнерадостни родители. Продължаващата битка на характерите между нея и Фейбиан също я забавляваше, макар че твърдо беше решила да не се омъжва за този мошеник.

Но не можеше да си забрани всеки път, когато го видеше, безсрамно да го пожелае. Често й се искаше да запрати по дяволите всички задръжки и да се напъха в леглото му. Може би така щеше да го изхвърли от съзнанието си.

Най-важното беше, че Миси все още се чувстваше част от своето време. Не можеше да бъде доволна, ако единствената й перспектива е да бъде съпруга и майка. Искаше обратно кариерата си. Искаше да изживее собствения си живот и съдба.

Джон ги очакваше в централното фоайе. Облечен във вечерен костюм от черно кадифе и бяла риза, изглеждаше доста изискан. Очите му блеснаха от възхищение, когато видя двете жени. Аромат от лаврово дърво я обгърна, когато Миси се наведе да го целуне по бузата.

— О, моите най-любими дами на света! — издекламира влюбено той. — Тази вечер сте очарователни повече от всеки друг път.

— Благодаря, татко — каза Миси.

Джон хвърли въпросителен поглед към Лавиния.

— Скъпа моя, ще правим ли някакво съобщение тази вечер? — попита я нежно той.

— Няма — отговори вместо майка си Миси.

Двамата родители изпъшкаха.

— Джон — сурово каза Лавиния, — би ли се опитал да вразумиш това твърдоглаво момиче? Трябва да отида при музикантите, а също и да дам нареждане да се разместят мебелите за танците.

Когато Лавиния се изгуби в салона, Джон намигна на дъщеря си.

— Ще изпием ли по чаша пунш, мила?

— Чудесна идея — отговори тя и го хвана под ръка.

Влязоха в празнично подредената трапезария, мирисът на цветя се смесваше с ароматите на вкусни ястия. Луксозните полилеи обливаха с мека светлина блестящите мебели и красивите персийски килими. Върху масите, близо до прозорците, бяха наредени великолепни блюда. Там имаше всичко — от стриди и шунка до мариновани зеленчуци, сандвичи с хайвер, риба и сирене, торти и всякакви сладкиши.

Спряха до огромната кристална купа за пунш. Миси се усмихна на Джоузеф, когато той щедро напълни чашите им. След това баща и дъщеря се отправиха към прозорците срещу масите.

— Кажи ми, скъпа — започна кротко Джон. — Защо толкова упорито отказваш да се омъжиш за Фейбиан?

— Защото не го харесвам — отговори Миси без заобикалки.

Джон се усмихна.

— Толкова ми харесва твоята смелост. Всеки глупак обаче може да види, че вие двамата сте чудесна двойка.

— Ха!

— Освен това, дъще, не можеш да избягаш от съдбата си.

Миси разшири очи. Баща й не би могъл да разбере колко истина имаше в думите му.

— И защо не? — предизвикателно вирна глава тя — Къде е написано, че не мога да бъда нещо друго, освен съпруга на някого си, за да мътя децата му?

Джон въздъхна и се усмихна с обич.

— Така е на земята, моя мила. Съдбата на жените е да бъдат съпруги и майки, а мъжете да се занимават с бизнес и политика — кимна към Джоузеф и добави: — Точно както и негрите са задължени да вършат черната физическа работа.

Очите на Миси замятаха искри. Думите му й напомниха за положението на Дулси.

— Това е друго нещо. Не ми харесва, че държиш роби в плантацията си.

Изненадан, той избухна в смях.

— Не те разбрах?

Тя го изгледа решително.

— Мисля, че трябва да освободиш робите, татко.

— Ти се шегуваш?

— Ни най-малко.

— А какво ще правят, след като ги освободя?

— Ще си имат свой живот и право на избор. Ще имат професия, семейство и всичко — както ние.

Погледът на Джон умоляваше небесата.

— Това е най-абсурдното предложение, което някога съм чувал. Ако освободя робите, не само че няма да има кой да работи в плантацията, но и те самите няма да могат да се оправят без нашето ръководство.

— О, я стига! — извика Миси. — Имаш безочието да твърдиш, че чернокожите са неспособни да се грижат за себе си?

— Не, но…

— Не мога да гледам как едни хора поробват други хора! — разгорещено привърши тя.

Джон беше изумен. Хвърли поглед към Джоузеф и след това каза с нисък, твърд глас:

— Говори по-тихо, че ще ни чуят. Ние се отнасяме с нашите цветнокожи не като с роби. Даже сме твърде добри с тях.

— Но съм виждала някои от мъжете да работят и в неделя — възрази тя.

— Само онези, които искат да изкарат допълнително средства. Всички почиват един ден в седмицата и са свободни да ходят на църква, както и да създават семейства.

— Гледай ти! Колко благороден бял господар си бил! — отсече Миси.

Лицето на Джон почервеня. Гласът му стана остър и студен.

— Мелиса, учтиво те моля да научиш къде ти е мястото!

— Не се опитвай да ми казваш къде ми е мястото!

Той се закани с пръст.

— Или ще се държиш прилично, или ще прекараш вечерта в стаята си! Отказвам да обсъждам с теб този въпрос. Съветвам те да не си пъхаш носа там, където не ти е работа, а също и като достойна дъщеря да помислиш за нова дата за сватбата.

Той й обърна гръб и с достойнство се отдалечи, а Миси само тропна с крак.

Скоро гостите започнаха да пристигат. Лавиния извика дъщеря си да посрещне приятелките си. Миси неохотно се подчини и чинно застана до родителите си. Покрай тях в безкраен парад минаваха изискани кавалери във вечерни костюми и грациозни дами в ослепителни бални рокли. От устата на Миси се лееха само банални любезности. С някои от пристигналите се беше запознала на благотворителния базар, но повечето й бяха съвършено непознати. Лавиния тактично обясни на няколко двойки, че след падането Миси вече не е същата. Повечето от гостите загрижено се интересуваха от здравето й, но тя улови и доста любопитни погледи. Явно из града бяха обсъждани нейните лудории и хората проявяваха интерес не само към падането й по стълбите или към новата дата на сватбата, но бяха впечатлени и от това, че е предизвикала приятелките си на бунт срещу съпрузите им, а също и от това, че на базара беше продавала целувки.

Скоро пристигнаха Антоанет и Луси със съпрузите си. Тази вечер мъжете изглеждаха в по-добро настроение. Групичката дори се посмя над факта, че Филипа и Чарлз още не бяха се върнали от Кентъки. Двете двойки току-що бяха преминали покрай Миси, когато тя чу нечие покашляне. Обърна се и видя Фейбиан, застанал зад нея, близо до вратата. Изглеждаше доста елегантен в черния си кадифен фрак, тъмни панталони и плисирана ленена риза с бяло копринено шалче. Нежелано чувство на възбуда я прониза, когато го зърна.

 

 

— Добър Вечер, Миси, любима — каза бавно той.

Пристъпи към нея, пое ръката й и я целуна.

— Добър вечер, Фейбиан — усмихна се престорено тя.

Той пусна ръката й.

— Изглеждаш чудесно — продължи той с брилянтен сарказъм. — Може ли да се надяваме, че тази вечер поведението ти ще съответства на блясъка ти на дама?

Миси се намръщи гневно. След като го беше надхитрила на базара, Фейбиан се държеше хладно и на разстояние. Оттогава го беше виждала само няколко пъти — на църква, на театър и на една вечеря, която беше посетила с родителите си, но той нито веднъж не беше пропуснал възможността безмилостно да я уязви. Поведението му я предизвикваше да го накара да страда точно толкова, колкото я дразнеше и той.

— Не се надявай — просъска тя.

Миси тъкмо се обърна и понечи да тръгне, когато към тях пристъпи възрастна двойка. Усмихнат, Фейбиан каза на Миси.

— Скъпа моя, помниш ли моите баба и дядо — Анет и Пиер ла Брант?

Тя погледна немощните беловласи старци, протегна ръка и каза неловко.

— Как сте? За мен е удоволствие да ви видя отново.

— Прекрасно, мила моя — каза Пиер галантно, като й целуна ръка.

— Толкова сме щастливи да видим, че се възстановяваш, Мелиса — добави Анет, като целуна Миси по бузата.

Миси поговори няколко минути с възрастната двойка, но когато бяха подхвърлени няколко намека за новата дата на сватбата с Фейбиан, само скръцна със зъби. Най-сетне успя да се измъкне под предлог, че трябва да помогне на майка си.

Пристигаха все повече гости. Миси и Фейбиан обикаляха поотделно приятелите си. Съзнателно се избягваха. Но когато Миси го видя да поднася пунш за двама на най-красивата млада госпожица в Мемфис, кръвта й закипя. Скоро цигулките на музикантите подеха първия игрив валс и няколко двойки се завъртяха из огромния салон. Тя реши, че тази вечер ще танцува с всеки, който я покани. Нямаше да й липсват кавалери — Робъртсън Топ, Еужен Магивни, Дейвид Портър вече бяха изявили желанието си. Тя си го обясни с нашумялата си известност заради поведението си през онзи позорен ден, когато беше продавала целувките си.

Танцът с Робърт Бринкли почти й достави удоволствие. Той беше местен банкер, построил много пътища и железници. Беше чувала от баща си за предприятията му. Бринкли беше на средна възраст, но все още изглеждаше красив и елегантен с гъстата си посивяла коса, големите мустаци и умните очи.

— Господин Бринкли, вие ли сте построили хубавия път около нашата плантация? — прошепна тя, когато се завъртяха под звуците на шопеновия валс.

Той се усмихна приятно изненадан.

— Говориш за шосето, което свързва Мемфис с Джерман таун?

— Да — отговори тя.

— Как разбра, че моята компания е построила пътя?

— Баща ми спомена за това.

— О, да! Ти си много съобразителна млада дама. Повечето девойки не проявяват интерес към такива неща. Радвам се, че намираш пътя за необходим. По него удобно се пренася памучната реколта.

— Разбира се — тя прехапа устни. — Ще ми отговорите ли на още един въпрос?

— Стига да мога — отговори той великодушно.

— Защо, след като в Мемфис се отглежда толкова много памук, няма текстилна или трикотажна фабрика?

Той се намръщи.

— Какъв странен въпрос, зададен от толкова млада лейди.

— Ще ми отговорите ли?

— В града имаме една фабрика за преработка на памук — измърмори той.

Тя сви рамене.

— Хвърлете я в боклука. Аз говоря за основаването на истинска, процъфтяваща индустрия.

Усмивка на почуда се появи на устните му.

— Текстилна фабрика в Мемфис? Знаеш ли, че не съм се замислял върху това досега?

— Е, направете го — каза Миси решително. — Защо да не се оползотвори огромната реколта от памук тук, на място?

— Отлична идея — съгласи се той и бавно поклати глава. — Не мога да повярвам. Млада госпожица с глава на бизнесмен! Забележително!

Миси направи комична гримаса.

— Предполагам, че няма да дрънкате на всички, както повечето мъже в този град, че жената има въздух в главата си, а не мозък.

Той се засмя.

— Трябва да призная, че си се променила след твоята… злополука. Чух какъв смут си предизвикала със своите приятелки в деня, когато ударихте в земята трима от нашите разглезени синове.

Тя беше изумена.

— Искате да кажете, че сте знаели за облога между нас?

Той намигна важно.

— Мисля, че целият град знаеше.

— Великолепно!

— Много от нас с удоволствие наблюдаваха как Фонтено и неговата компания паднаха в собствената си клопка.

Тя се изкикоти.

— Харесахте ли вашата целувка, господин Бринкли?

— Искаш да кажеш нашата целувка — подразни я той.

Тя закачливо потупа ръката му.

— Ах, вие, хитър мошеник!

Той овладя усмивката си, погледна към една красива дама, която стоеше наблизо и разговаряше с Лавиния.

— Като предан съпруг не мога да си позволя да отговоря свободно по този въпрос. Ако бях по-млад щях да постъпя по друг начин. Но трябва да призная, че бях страшно впечатлен от твоята находчивост онзи ден.

Тя му хвърли предизвикателен поглед и се засмя.

— Значи, ако дойда при вас с планове за текстилна фабрика, вие ще ги финансирате?

Той повдигна едната си вежда.

— Разбираш ли, млада госпожице, че вървиш срещу обичаите и традициите на нашето общество…

— Да, естествено. Ще застанете ли до мен, или ще се скриете на безопасно място като другите?

Той подсвирна.

— Ще помисля върху това. Когато си готова, обади ми се.

Танцът свърши. Миси се учуди на безразсъдното си предложение към Бринкли. Какво правеше? Като искаше да създаде текстилна фабрика и да освободи робите, тя пускаше по-дълбоко корените си тука. Нима вече не искаше да се върне към стария си живот? Към истинския си живот обратно в двадесети век.

Като видя, че Фейбиан се върти наоколо засмян, обгърнал с ръце красива русокоса кокетка, Миси затвърди решението си да не пропуска танц. Танцуваше с всеки друг, само не и с Фейбиан. Освен това изпи доста от пунша и с напредване на вечерта вече се чувстваше пийнала.

Още нямаше десет часа, когато до нея се доближи Фейбиан.

— Е, свърши ли с флиртовете за тази вечер? — попита той нехайно.

— А ти? — присмя му се тя.

Той се усмихна помирително.

— Забелязах, че танцува много тази вечер. Разпрала си си подгъва. Мисля, че трябва да го оправиш.

Тя се усмихна и се опита да види къде е скъсана роклята, но тя беше прекалено широка.

— Не виждам скъсано. Но дори и да съм си съдрала роклята, кои го е грижа?

— Теб. Има опасност да направиш още едно премятане — каза той бавно.

— Много важно — изперчи се тя и сви рамене, а вътрешно се усмихна. Въпреки че беше пийнала, успя да разгадае тактиката на Фейбиан. Беше сигурна, че подгъвът й е наред. Той просто се опитваше да я накара да се качи горе. Трябваше ли да се улови на въдицата му? Или той да се улови на нейната?… Като се смееше на собствената си неприлична игрословица, тя се насочи към стълбата.

За свое изумление откри, че вероятността от предстоящо прелъстяване от Фейбиан я заинтригува и развълнува. Това чувство беше по-силно от вика на предупреждение. В крайна сметка, двамата се бяха устремили към този катаклизъм от седмици.

Е, нека да дойде. Колкото и да беше разочарована от настоящия си годеник, един хубав страстен вихър в пухеното легло би помогнал да се прояснят нещата. Фейбиан като годеник може и да беше за убиване, но тя беше разбрала, че като любовник нямаше да има цена.

 

 

Вече в спалнята, Миси застана пред огледалото — поигра си с къдриците, свали си накитите. След малко Фейбиан влезе. Наистина, не беше очаквала да почука!

Тя се обърна нетърпеливо. Беше застанал точно пред затворената врата. Поглъщаше я с поглед. Стомахът й се сви.

— Е, господин Фонтено? — въпросът й издаваше ненужно перчене. — Дошли сте да играете ролята на прислужницата ми? Да ми помогнете за уж разпрания подгъв?

Той се усмихна и се обърна да заключи вратата.

— Нямах предвид точно такава роля.

Звукът от плъзгащото се резе я изпълни с безсрамно еротично желание.

— Тогава, моля да ме просветиш — иронизира го тя, въпреки че сърцето и щеше да се пръсне.

— С теб от известно време имаме сметки за уреждане — каза той с измамна благост. Свали сакото си и го постави върху стола.

Тя облиза устни в очакване.

— Вярно е, че имаме.

— И мисля, че е дошло време да ги обсъдим.

— Така ли? Защо тази вечер?

— Мисля, че флиртът ти с Робърт Бринкли ме подтикна към това — каза бавно той, отвърза шалчето и започна да разкопчава ризата си. В следващите му думи имаше чувственост и предупреждение едновременно. — Ако искаш да кажеш „не“, Миси, бих те посъветвал да го кажеш сега.

Като се взираше в тъмните косми на великолепните му гърди, тя почувства, че устата й пресъхват. Усмихна се и започна да сваля фибите от косата си.

— Мислиш, че не съм жена, достойна за теб? — погледна го многозначително. — Как може да си толкова мъжествен? Баба ти и дядо ти са доста хилави.

Той се усмихна и хвърли ризата си на пода.

— Определено съм син на баща си.

— Наистина си. Ела и ме вземи, дръвник такъв.

И той го направи. Прекоси стаята с три крачки, сграбчи я и започна да я целува със смазваща жестокост. Пръстите му играеха в косата й. Чувството на безсилие, потискано от Миси седмици наред, се превърна в неудържим копнеж. Езикът му плячкосваше устата й. Изискваше капитулация, която тя без съпротива отдаваше. Собственият й език се бореше наравно с неговия. Наслади се на измъчената му въздишка. Не успяваше да го целуне достатъчно дълбоко, не успяваше да изтръгне повече от него.

— Господи, жено! — въздъхна той, като целуваше лицето и косата й. — Толкова дълго копнеех за теб. Никога не съм желал друга жена така както тебе.

— Дори по Мелиса? — попита тя, като отговаряше жадно на целувките му.

— Никога… Докато не се превърна в моята Миси.

— Господи… — вкопчи пръсти в раменете му. — Повтори го пак!

— Моя Миси… моя любов.

Стояха и се целуваха страстно още няколко наелектризирани мига. Миси се учуди на сръчността на Фейбиан, когато започна да разкопчава роклята й отзад и да охлабва връзките на корсета й, без да отслабва жадните си целувки. Сякаш политна към седмото небе, когато той я повдигна и нежно я положи на леглото. Покри я с възбуденото си тяло и тя изпъшка от удоволствие при допира до неговата горещина.

Ръцете му обгърнаха лицето й. Очите му сякаш я хипнотизираха.

— За какво си говорихте с Бринкли тази вечер? — попита той.

Тя се засмя.

— Да не би да съм те направила луд от ревност?

— Достатъчно луд, любима. Сега ми кажи какво обсъждахте?

— Бизнес.

— Какъв бизнес?

— Не е твоя работа.

Гняв заля тъмните му очи.

— По дяволите, Миси. Искам да ми обещаеш, че няма да флиртуваш с други мъже — докато говореше, устните му се разхождаха по шията й.

Тя успя да се усмихне задъхана. Тръпки на удоволствие преминаха по тялото и.

— Както ти няма да флиртуваш с други жени? — когато повдигна глава, за да я погледне. Миси добави: — Фейбиан, не можеш да получиш моята вярност насила. Трябва да я заслужиш.

— Така ли? — той свлече надолу горната част на роклята й, усмихна се и въздъхна. — Тогава може би ще започнем с това?

Фейбиан засмука жадно едното й зърно и Миси извика от удоволствие. Пръстите й ровеха косата му. Ядът й беше забравен, войната на думи — също. Останаха само трескавата страст и огненото желание. Сетивата на Миси бяха в огън от аромата му, от възбуждащата влажност на устните му върху жадуващите й милувка гърди. Сладострастни тръпки се спуснаха неспокойно надолу по тялото й и спряха в женската й същност с болезнена настоятелност.

Миси изпадна във възторг, защото Фейбиан плъзгаше език по гърдите, а после в долината между тях. Той смъкна надолу корсета и камизолата й, а езикът му се заразхожда надолу по корема й. Миси потръпна от удоволствие. Той стегна ръце около тялото й, за да я успокои. Чу възбудения му глас:

— Ще те любя, докато забравиш, че съществуват и други мъже на света!

— Направи го, моля те — отговори тя закачливо и беше възнаградена с друга задушаваща целувка.

За Фейбиан беше едновременно изненада и удоволствие, когато Миси го отстрани от себе си и започна да плъзга устни по голите му гърди. Тя се усмихна, когато той изстена. Засмука зърната му, целуваше го и го хапеше. Почувства как от удоволствие кожата й настръхва, но когато ръката й се придвижи надолу и необуздано притисна твърдата му мъжка сила през панталоните, пръстите му я спряха.

— Искаш ли ме вътре в себе си, Миси? — попита той.

— О, да…

— Колко?

Тя говореше като в сън. Погледът й срещна неговия.

— Толкова много, че бих умряла!

— Ще ме имаш, преди да е свършила нощта! — стремежът му беше да я подразни, но думите му възпламениха ново желание у Миси.

Очите на Фейбиан лудешки светеха, когато я обърна да легне по гръб. Бързо измъкна колана си и свали панталонките й.

Главата й беше замаяна, почти не можеше да диша. Двамата все още бяха полуголи, но желанието, което ги беше обзело, не можеше да бъде спряно.

Той коленичи между разтворените й крака, провря ръце под коленете й и я привлече по-близо. Тя изпъшка, когато го почувства възбуден срещу женствеността си. Не беше девствена, но бяха минали години от последния път, когато беше правила любов, а този тук беше толкова голям, толкова твърд.

— Добери ми се, любима! — прошепна той и с внезапен тласък потъна дълбоко в нея.

Миси изкрещя от почуда и удоволствие. Беше толкова горещ, огромен. Така вибрираше в нея. Фейбиан я гледаше като обезумял. Нейната нетърпеливост да го приеме осуети намерението му да се въздържа. Пъшкаше в екстаз и се движеше в нея все по-бързо, все по-дълбоко. През цялото време се взираше внимателно в очите й.

Започнаха да я завладяват чувства, които никога не беше изпитвала. Вътрешностите й се раздираха. Започна да плаче. Въртеше глава, ръцете й търсеха лицето му. Когато той се отпусна върху нея, тя го прегърна, за да доближи устните му до своите и го зацелува жадно. Гърдите му притискаха сластно нейните, когато се накланяше върху нея отново и отново. Тя не успяваше да контролира дишането си, лудешкото тупкане на сърцето си или приближаващия припадък. Когато Фейбиан вдигна бедрата й и потъна дълбоко в нея, тя беше сигурна, че ще умре от удоволствие. Ноктите й се впиха в гърба му, бедрата и се вдигнаха високо, за да го посрещне по-добре. Необузданите й стенания само засилваха буйната му страст. До мига, когато той се потопи в нея за последен път, тя беше изживяла екстаз три пъти.

Дълго време лежаха вплетени един в друг. Усети промяната в него, когато се отстрани от нея и хвърли на земята роклята й.

— Фейбиан? — попита тя меко.

Той стана и закопча панталоните си. Остави я да гледа очертанията на широкия му гол гръб. Отиде да вземе ризата и шалчето си. После се върна, застана до леглото и се взря в нея с тъмни, обвиняващи очи.

— Какво има? — извика тя.

— Беше много хубаво, Миси — каза цинично. — Ти беше много гореща, много тясна. Бих казал, че това беше най-хубавото изпълнение, което някога съм имал.

Тя го гледаше разярена.

— Защо, ти…

— Има само един проблем.

— Какъв проблем? — почти извика тя.

— Ти не беше девствена!

Думите му бавно пронизаха съзнанието и. През това време той вече беше прекосил стаята, беше взел сакото си и отворил вратата.

— Ти, негодник такъв! — извика тя.

Захвърлената по него малка ваза само се разби в затръшнатата врата. Миси избухна в сълзи.