Еужени Рейли
Двойна сватба (22)

Глава 22

Следващото събиране на двойките се стори на Миси доста потискащо.

След конфликта Фейбиан още й беше сърдит. Почти не разговаряше с нея по време на пътуването към дома на семейство Сержънт, където трябваше да вечерят. Мерсърови отсъстваха, понеже Чарлз не можа да откаже Филипа от пътуването до Кентъки, вдигна ръце и я придружи, за да избират породисти коне.

Вечерята, сервирана тържествено в трапезарията, не вървеше. Причината не беше в отсъствието на Мерсърови. Оказа се, че подобно на Фейбиан и Миси, и другите двойки си бяха сърдити. Разговорът на тримата мъже се въртеше около тихоокеанската железница и дали тя щеше да минава през Мемфис, а жените обсъждаха предстоящия в събота благотворителен базар на църквата и си разменяха съучастнически погледи.

След кафето и ябълковия пай Джереми съобщи:

— Мили дами, ако ни извините, аз и останалите господа ще се оттеглим на коняк и цигари.

Трите жени се спогледаха многозначително. Луси каза:

— Съжалявам, скъпи, но аз и другите дами не можем да ви извиним.

В стаята настъпи неловко мълчание, Фейбиан се обърна към Миси и попита хладно:

— И това е твоя идея, нали?

— Разбира се, сладкия ми.

Фейбиан я изгледа сурово, а Джереми хвърли заплашителен поглед към съпругата си.

— Луси, ти ме изненадваш. Мисля, че беше груба към присъстващите господа.

Докато Луси хапеше устни нерешително, Антоанет каза кисело:

— Но, Джереми, не е ли грубо от ваша страна да ни изоставяте? Винаги ли ще ни се сърдите?

— Браво! — вметна Миси, като намигна на Антоанет.

— Ние, мъжете, ще разговаряме по работа — отвърна Брент разгневен. — А вие, жените нямате ли ръкоделия, които да подготвяте за събота?

— Всичко за базара е готово — отговори веднага Антоанет. — Осигурила съм дори шест шапки от новия си магазин.

— Защо не осигуриш целия магазин? — подигра й се Брент. — Между другото, не мога да разбера защо вие, дамите, не се занимавате с женската си работа?

— Но ние го правим, Брент — усмихна се превзето Миси. — Само че вие бяхте свикнали да се суетим около вас като мравки пред буря само за да имаме удоволствието да прекараме заедно вечерта, господа.

Фейбиан я погледна недоумяващо, но в очите на Брент припламна внезапен интерес.

— И как вие, дамите, предлагате да прекараме вечерта?

— О, може би няколко игри на карти, малко танци, чаша-две коняк — отговори Миси, като мигаше невинно срещу него.

Брент бе явно заинтригуван, но преди да каже нещо, Джереми се изкашля и се намеси:

— Дамите не пият коняк.

Миси го изгледа с отвращение.

— Какъв надут празноглавец си ти.

Почувствала предстоящия скандал, Луси побърза да вметне:

— Бихме могли заедно да четем от Библията.

Джереми размаха пръст пред жена си.

— Казвал съм ти вече, Луси, няма да ти разреша да се промъкнеш в групата ми по теология. Намирам тези долни машинации…

— Не я прекъсвай, Джереми — защити я Миси.

— Може ли да изучаваме Библията? — обърна се към Миси младата жена. — Толкова бих искала да дискутираме посланието на апостол Павел до коринтяните.

— Мисля, че е по-добре да се успокоиш — посъветва я Миси.

— Оох! — въздъхна Луси.

— Може да говорим за пролетния бал, който родителите на Миси уреждат след две седмици — вметна Антоанет. — Обзалагам се, че господин и госпожа Монтгомъри ще оповестят новата дата за сватбата на Миси и Фейбиан.

— Няма да направят нищо подобно — увери я Миси.

— Както и да е. Кой го е грижа за бала? — попита Брент.

— Аз ще си ушия нова рокля — отговори Антоанет нацупена.

— Кой го интересува твоята нова рокля? — продължи Брент с нарастващо раздразнение. — Твоята глупава превзетост само доказва, че мъжете и жените нямат нищо общо.

Миси отново му отправи ослепителната си усмивка.

— Наистина ли си сигурен, че нямаме нищо общо?

Докато Брент гледаше Миси раздразнен, а Фейбиан скърцаше със зъби, Луси каза:

— Знаете ли, имаме проблем с подготовката на базара в събота. Тъй като Филипа замина за Кентъки, нужен ни е някой, който да продава печивата й.

Великолепна идея осени Миси. Очите й светнаха пакостливо.

— Защо вие, тримата мъже, не го направите?

Последва бурна реакция на наранената мъжка гордост.

— Дума да не става! — отсече Джефри.

— Смехории! — заяви го Брент.

— Амин! — заключи Фейбиан.

— Не искате ли и вие тримата да подкрепите църквата? — попита Миси невинно.

— Рано сутринта в събота ние ще отидем на хълма, за да помагаме в построяването на павилионите — предизвикателно съобщи Фейбиан. — Тази подкрепа е достатъчна.

— А след това ще си похапвате скара и ще флиртувате с дамите, докато ние ще се трепем от работа! — протестира Миси.

— Продажбата на шалове и покривчици е женска работа — заяви Фейбиан.

— Аз пък съм на мнение, че истинският мъж достатъчно е уверен в своята мъжественост и не се бои от никаква работа — изстреля Миси. Тя се обърна към Брент и го потупа по ръката. — Какво ще кажеш, Брент? Ти ме нападаш така, сякаш си уверен в своята победа?

Докато Брент преглъщаше на сухо и я поглъщаше с поглед алчно, Антоанет започна да протестира.

— Миси, умолявам те да свалиш ръцете си от съпруга ми!

Миси се разсмя.

— Карам те да ревнуваш ли, Антоанет?

— Мисля, че не това е най-важното — каза тя сериозно.

— А кое е най-важното?

— Ти каза, че трябва да бъдем по-настъпателни…

— По-самоуверени.

— Както и да е. Не искам да флиртуваш с мъжа ми.

Миси отново се засмя.

— Права си и аз се извинявам! — намигна й тя. — Не трябваше да флиртувам с твоя съпруг, даже и да е развратник.

— Може и да е истина, но той е мой развратник.

Тримата присъстващи мъже гледаха слисани, а Миси продължи невъзмутимо:

— Съгласна съм с тебе. Всъщност исках само да провокирам Фейбиан. Той обаче е толкова сърдит и тъп, че не бих могла да го засегна, освен ако не хвърля бала памук по главата му.

Внезапно Фейбиан скочи на крака и размаха юмрук срещу нея.

— Достатъчно, Миси, тръгваме си.

Тя също стана, като го гледаше предизвикателно.

— Ти си можел да говориш?

— Да, а ти, както обикновено, не слушаш. Казах, че си тръгваме, така че се обличай.

— О, ти си типичен мъж! — говореше тя и размахваше ядосана ръце. — Предпочиташ да си тръгнеш, отколкото да видиш истината в очите.

— Каква истина?

— Мъжете и жените са равни, по дяволите. Няма причина, поради която жените да не бъдат включвани в бизнеса или в политиката. Няма причина, поради която мъжете да не могат да продават сладкиши…

— По дяволите, Миси. Брент, Джереми и аз не можем да продаваме ябълков пай!

— Искаш да кажеш, че не можете да го направите така добре, както биха го направили жените? — предизвика го тя.

— Не. Казвам, че това е женска работа.

— Точно там е проблемът. Вие сте тайфа тесногръди провинциални дръвници.

— Мисля, че всички чухме достатъчно — Фейбиан се наклони към Миси пребледнял, а очите му святкаха гневно.

— Ти май искаш твоята покорна Мелиса да се върне? — предизвика го тя.

— Може би да.

— Мисля, че всички бихме предпочели предишната Мелиса — добави Джереми, станал на крака.

Брент също скочи.

— Поддържам ви. Всички сме достатъчно изморени от това женско съдружие.

— Движение за женски права — поправи го Миси.

— Както и да го наречеш, търпяхме ви достатъчно.

Сега Луси скочи, за да защити приятелката си.

— Не мога да повярвам какви ужасни неща говорите вие, мъжете, на Миси — скара се тя с треперещ глас. — Вие сте жестоки и невъзпитани. Не сте никакви кавалери.

Антоанет скочи и обви покровителствено ръце около кръста на Миси.

— Съгласна съм. Още повече, че Луси и аз харесваме Миси точно такава, каквато е.

— А какво ще кажеш за ужасните неща, които тя каза за мъжете? — попита Брент.

— Добре, може би е време да чуете истината — съгласи се Антоанет. — Преди да се промени Миси, ние, жените, не съзнавахме общото положение, в което живеехме. Тя ни помогна да видим собственото си съществуване в нова светлина. Защо вие, мъжете, да можете да правите каквото пожелаете: да имате работа, да гласувате, да се забавлявате, а от нас да се изисква само да си стоим у дома, да отглеждаме деца, да плетем.

— И точно така трябва да бъде! — изрева Брент.

— Да, но те вече не искат да живеят така! — изстреля Миси.

Двете страни бяха заели отбранителни позиции. Тримата мъже се консултираха помежду си, а жените гледаха с любопитство.

Предизвикателно напред пристъпи Фейбиан.

— Значи вие сте на мнение, че сте напълно равни с мъжете?

— Всъщност дори ви превъзхождаме — не отстъпваше Миси. — Ние живеем по-дълго, по-умни сме и не позволяваме на чувствата да ни управляват.

— Така ли? — намеси се Фейбиан с непоклатимо спокойствие. — Тогава, след като сте толкова уверени във вашето превъзходство, няма да отхвърлите един облог, нали?

Миси го изгледа подозрително.

— Какъв облог?

— Казвате, че сте по-умни от нас. Това отнася ли се и за бизнеса?

— Разбира се.

— В такъв случай Джереми, Брент и аз сме съгласни да продаваме сладкиши.

— Какво? — изкрещя Брент.

— Фонтено, ти сигурно се шегуваш — отчаяно добави Джереми.

Той се обърна към тях.

— Ни най-малко, господа. Ако поне малко ми вярвате, мисля, че скоро ще сложим край на тази война.

Двамата мъже кимнаха вяло, а Миси се засмя и каза:

— Фейбиан, не искам да те разочаровам, но войната между двата пола няма никога да свърши.

— Тази война ще приключи — каза той многозначително. — Ние се обзалагаме, че в събота ще съберем повече пари от вас.

— Ха! — извика Миси и се обърна към жените. — Приемаме предизвикателството, нали?

— Разбира се — каза Антоанет.

— Мисля, че бихме могли — добави Луси.

— Какво ще спечелим, ако победим? — попита Миси самодоволно.

Фейбиан се подсмихна.

— О, не се притеснявай. Ако победите вие, Брент, Джереми и аз обещаваме да не пречим на вашите занимания. Ще приемем вашата позиция и дейности за бъдеще.

— О, чудесно! — извика Миси, като пляскаше с ръце, но доловила злонамереност в погледа на Фейбиан, попита: — А какво ще стане, ако вие победите?

Той погледна към Антоанет и Луси.

— Вие двете ще станете отново покорни съпруги и никога повече няма да подлагате на съмнение преимуществото на съпрузите си.

Двете жени се обърнаха към Миси.

— Да го направим ли? — попита Антоанет.

Тя сви рамене.

— Защо да не опитате? — обърна се към Фейбиан и заяви: — Те приемат твоите условия.

— Прекрасно! — потърка ръце той и се усмихна злобно. — Колкото до теб…

Досетила се за следващите му думи, тя го погледна в очите.

— Аз няма да загубя.

— Но ако все пак се случи… — каза провлечено Фейбиан.

— Какво ако се случи? — попита тя ледено.

Лукава усмивка озари лицето му.

— Ще се омъжиш за мен.

 

 

„Ще се омъжиш за мен!“ — думите на Фейбиан отекваха в съзнанието на Миси по време на пътя им към къщи. Почти не разговаряха, но Миси усещаше в тъмното как я пронизва тъмният му поглед.

— Хареса ли ти, че предизвика всички тази вечер да се покажат откъм лошата си страна? — попита той кротко.

— Върховно беше! — отсече тя.

Той се подсмихна.

— Мисля, че ти първа завихри тази свада.

Тя сви рамене.

— И така да е. А ти направи грешка.

— Като предложих облога ли? — попита нехайно той.

Миси се изсмя.

— Ти и твоите приятели ще загубите.

— Така ли? Но ти си противоречиш. Ако мъжете и жените са равни, тогава и ние ще успеем да продадем толкова сладкиши, колкото биха продали три жени.

— Казах, че ние ви превъзхождаме, Фейбиан! — наблегна тя.

— Ще видим какво ще стане.

Тя замълча за момент. Чувстваше се напрегната от интимната тъмнина в колата. Накрая дръзна да попита.

— Защо поиска нашата сватба като награда за себе си?

— Защото я искам.

— Но защо?

Той я погледна внимателно.

— Може би защото предпочитам да те направя своя жена, а не само да те прелъстя.

Въпреки че се опитваше да я ядоса, думите му породиха у Миси странен копнеж. Обзе я слабост. Пулсът й зачести. Дланите й се изпотиха. Въпреки това беше решена да остане твърда.

— Отново секс? — произнесе тя с треперещ глас. — Въпреки че ме мразиш, Фейбиан?

— Така ли? — попита той, в гласа му се долови нотка на нежност. — Наистина ли мислиш, че искам само това от теб?

— Да! — смаяна осъзна, че може всеки момент да заплаче. — Напоследък си толкова хладен към мен. Мисля, че единствената причина да държиш на нашата сватба е, че до края на живота ми ще ме наказваш.

— Би ми харесало да те наказвам — измърмори той и внезапно се пресегна, сграбчи я и я сложи на коленете си.

— Фейбиан, недей! — протестира слабо тя. Мразеше се, че вместо да го отблъсне, се притискаше към него, а сърцето й биеше в диво очакване.

— Би ми харесало да те накажа — повтори с дълбокия си, омагьосващ глас. — Но в леглото си.

Светът се преобърна и Миси изгуби контрол над себе си, когато устните на Фейбиан се сляха с нейните. Топлината на целувката му беше толкова желана. Отчаяна разбра, че ласките му бяха й липсвали, че отчуждението между тях я беше наранило.

О, господи! Тя не можеше да позволи това да се случи. Беше затънала прекалено дълбоко. Но той ухаеше толкова хубаво. Свита в прегръдките му, го почувства толкова близък и желан.

Милост! Какво ставаше с нейната гордост, с нейната независимост? Държеше се като безгръбначно. Само жена без воля би могла да падне толкова ниско.

Той започна да хапе долната й устна и решителността й окончателно се стопи. Пръстите й не можеха да се спрат в гъстата му копринена коса.

— Моето наказание ще бъде да те целувам, докато започнеш да молиш за милост, Миси — прошепна той. — Отмъщението ми ще бъде пълно, ако те любя дотогава, докато започнеш да плачеш от удоволствие.

Тя се прилепи до него разстроена.

— Не искам да бъда Мелиса! — прошепна тя страстно. — Не искам!

Той се усмихна с разбиране.

— О, сладката ми, това ли те тревожи? Наистина ли мислиш, че искам обратно твоята блудкавост?

— Ти искаш да ме опитомиш, да ме превърнеш в послушна малка женичка. Искаш да ти се подчинявам така, както Антоанет и Луси се подчиняват на мъжете си.

— Никога не съм се съмнявал, че ще се превърнеш в послушна съпруга — подразни я той, а устните му бяха върху мокрото й лице — Не разбираш ли? Удоволствието е в битката, любов моя. Битката, от която ще изляза победител.

Миси се опита да възрази, но целувката на Фейбиан задуши протеста й. Той я свали на седалката до себе си и ръката му заигра смело по гърдите й. Обхвана я необуздано желание. Тя вмъкна ръка под палтото му и с наслада погали силните мускули под ризата му. След това плъзна пръсти надолу — нещо твърдо и горещо пулсираше в тях. Неизпитвана страст усука вътрешностите й. О, господи! Тя го искаше. Искаше да се изгуби в него. Искаше да я принуди да се омъжи за него, искаше ненаситната му уста да я целува, докато загуби способност да говори.

Когато каретата спря, той отскубна устни от нейните.

— Овладей се, мила — подразни я. — Време е да се прибираш.

Говореше със самочувствието на мъж, който беше решил, че победата е близо и искаше да й се наслади напълно. Това едновременно подразни и развесели Миси, когато я поведе към вратата.

Секунди по-късно, вече в къщата. Миси се спря до централната колона. Отново видя Мелиса и Джеф да се целуват пламенно в настоящето. Почувства се така, сякаш животът й се изплъзваше — и от двете столетия.

— По дяволите, Мелиса! Няма ли да се овладееш? — изсъска тя към малахита. — Аз трябва да намеря пътя обратно към двадесети век. Трябва да се върна в своя свят. Чуваш ли ме? Не можеш да живееш моя живот!

Образите избледняха. Мислеше, че думите ще й донесат облекчение, но вместо това, за нейно учудване, по лицето и потекоха горчиви сълзи.