Еужени Рейли
Двойна сватба (21)

Глава 21

Мелиса седеше на стол в спалнята си и плетеше шал. Срещу нея на леглото и се бяха излегнали три млади жени. Майка и ги беше представила като най-добрите й приятелки — Лайза, Мишел и Дженифър. Всички бяха привлекателни, неомъжени, около двадесетгодишни. Лайза, блондинка с кафяви очи, изглеждаше като излязла от модно списание. Мишел, жизнерадостна червенокоска, лакираше ноктите си. Дженифер, приятна брюнетка, превключваше каналите на телевизора.

Лайза вдигна поглед от списанието и се усмихна на Мелиса.

— Всички сме много щастливи, че вече се оправяш, Миси.

— Благодаря, много сте мили — каза Мелиса. Иглите й потракваха. — Ако не ви затруднявам, бих ви помолила да ме наричате Мелиса.

Гостенките си размениха изненадани погледи, а Мишел каза:

— Разбира се, Мис… Мелиса. Какво плетеш?

Мелиса се усмихна.

— Плета шал за мама. Забелязах, че понякога вечер й е студено, когато седи в салона с татко.

Останалите само поклатиха глави.

— Преди никога не си плела — отбеляза Дженифър. — Вярно ли е, че не си спомняш нищо след падането?

— Страхувам се, че имам малко проблеми с мисленето.

— Сега си толкова различна… — обади се Мишел.

— Наистина. И другите казват същото.

— Сватбата с Джеф спряна ли е?

— Спряна? — попита Мелиса.

— Отложена.

— А, да. Засега.

— И него ли си забравила? — попита Дженифер.

— Отначало не го познах. Но с господин Далтън отбелязваме забележителен прогрес в процеса на опознаване.

Трите посетителки извъртяха очи след това се запревиваха от смях.

— Гледай ти? Мелиса, говориш толкова чудато — каза Мишел.

— Успя ли вече да повдигнеш кокалчето му? — добави Лайза.

Слисана, Мелиса вдигна поглед.

— Разбираш какво искам да ти кажа, нали? Успя ли да го вкараш в леглото си?

Мелиса изглеждаше ужасена.

— Никога не съм мечтала да повдигна кокалчето на господин Далтън, а още по-малко да го вкарам в леглото си.

Девойката съвсем се обърка, когато трите й приятелки разцепиха въздуха от смях.

— Мелиса, ти си за освиркване — смееше се Мишел.

— Какво мисли майката на Джеф за промяната у теб? — каза Дженифър.

— Айрин и аз се разбираме много добре — отговори Мелиса.

Лайза се намръщи и прокара пръсти през гъстата си руса коса.

— Хей, момичета. Мислите ли, че трябва да си накъдря косата?

— Как да я накъдриш? — попита Мелиса.

— На апарат, глупачке такава — подигра й се Лайза.

Мелиса се обърка.

— Мисля, че това не е прието.

Лайза сви рамене и отново насочи вниманието си към списанието.

— Мислиш ли, че трябва да се пренеса при Джейсън? — попита Мишел.

Мелиса я изгледа.

— Къде да се пренесеш?

— В неговия апартамент.

— Искаш да кажеш, че ще се омъжиш за този млад мъж?

Мишел се изкикоти.

— Не, глупачке. Искам да кажа, че ще живеем заедно.

— Ще живеете заедно? — възкликна Мелиса. — Без да сте се оженили?

— Точно това му е хубавото — намигна Мишел.

— Сигурно се шегуваш?

— Ни най-малко.

— Имаш намерение да живееш в грях с годеника си?

Въпросът на Мелиса предизвика буря от подигравателен смях сред младите жени.

— Мелиса, ти си истеричка — заяви Мишел.

— Надявам се, че не съм — каза Мелиса спокойно. — Освен това, как би могла да очакваш този Джейсън да те уважава, след като сама му се натрапваш?

Мишел махна с ръка пренебрежително:

— О, я се махай оттук.

— Къде би искала да отида? — попита Мелиса.

Мина доста време, докато обстановката отново се успокои.

Като наблюдаваше трите ухилени жени, Мелиса реши, че е време да се променят нещата. Изкашля се и се усмихна към тях.

— След като не мога да си спомня нищо за вас, защо не ми кажете нещо за себе си?

— Какво например? — попита Лайза.

— Какво правите с времето си?

Трите се засмяха за момент, после Лайза каза:

— Живея от капитала си и много пътувам.

Дженифер каза:

— Работя във фирмата на баща си, когато поискам.

Мишел каза:

— Аз подготвям сватбата си.

Лайза намигна на Мелиса и добави:

— Шели подготвя това тържество вече три години.

Мелиса кимна многозначително.

— Да, вече разбирам какъв е проблемът и при трите ви.

— Какъв проблем? — попитаха трите едновременно.

— Никоя от вас не полага усилия да се занимава с нещо съществено.

— Какво означава „не полага усилия“? — попита Дженифър.

— Всички вие сте заети единствено със себе си. Никоя не мисли за другите — обясни Мелиса.

Мишел погледна въпросително към Лайза.

— Дали е на себе си?

Лайза сви рамене.

— Кой знае?

— Да оставим настрана факта, че вече сте на възрастта на старите моми. Наистина съм учудена, че вече не сте омъжени — сгълча ги Мелиса.

— Омъжени? — изумено повториха трите.

— Да, омъжени. Освен това губите времето и таланта си. Можете да помагате на бедните, да бъдете доброволки в болница или да се погрижите за изучаване на Библията.

Трите млади жени бяха прекалено смаяни, за да кажат нещо.

— Съжалявам ви — продължи Мелиса. — Страхувам се, че това положение ще продължи, докато не започнете да съчувствате на света около вас. Не трябва да мислите само за себе си.

— Слушай, Мелиса, не всеки обича да плете или да чете Библията — наблегна Мишел. — Ти също не го правеше, докато не удари главата си.

— Може би не сте открили подходящо място за съдействие и помощ — каза Мелиса. — Едно нещо съм забелязала за времето, в което живеем: много хора са погълнати само от себе си. Това не може да направи живота по-щастлив.

Сега нямаше смях. Трите намръщени обмисляха думите на Мелиса.

— Знаеш ли, Мелиса, промяната в теб ми харесва — отбеляза Дженифер. — Падането явно те е накарало да преосмислиш живота си. Поздравявам те.

— Благодаря — отговори Мелиса.

Мишел се намеси:

— Но не забравяй, че трите ти най-добри приятелки все още могат да ти предложат нещо.

Мелиса се усмихна искрено.

— О, скъпи мои! Казвала ли съм някога, че не можете?

— Тогава би ли ни казала защо вече не се гримираш? Защо не обличаш блузи с деколте? — попита Лайза.

Мелиса упорито стисна устни.

— Не искам да приличам на създание от улицата.

Реакцията на трите след този коментар щеше да събори къщата. Мелиса наблюдаваше озадачена трите си приятелки, които заобиколиха леглото, заливайки се от смях, докато не се показаха сълзи на очите им. Лайза се доближи до Мелиса.

— Хайде, глупавичката ми, позволи ни да те гримираме. Имам някои чудесни идеи, за да подчертая очите ти.

— Дума да не става! — каза простичко, но твърдо Мелиса.

Лайза й се закани с пръст.

— Виждаш ли, даваш ни такива сериозни съвети, а не искаш да приемеш нашите.

— Добре…

Предчувствайки близката победа, Лайза взе плетката на Мелиса и я остави настрана, след това изправи момичето на крака.

— Хайде, Джен и Шели, това ще бъде чудесно забавление — подкани тя приятелките си, а Мелиса настани пред тоалетката.

Мелиса се гледаше в огледалото, а другите жужаха около нея, смееха се и ровичкаха гримовете.

— Аз ще гримирам очите й — каза Лайза.

— Аз ще начервя устните й — добави Мишел.

— Аз ще поставя пудрата — заяви Дженифър.

— Само да не заприличам на лека жена! — обади се Мелиса.

— Я се махай! — Възкликна Лайза, но когато Мелиса се опита да стане, тя сграбчи раменете й и я тръсна надолу. — О, недей!

Лайза намигна на Мелиса и повдигна туша за мигли.

— Още преди да се усетиш, дете, ще изглеждаш като съвършено друга жена.

— Точно от това ме е страх — каза Мелиса намръщена.

Лайза оправи косата си и се взря в огледалото.

— А след това ще дойдеш с мен при фризьорката.

— О, боже! — възкликна Мелиса.