Еужени Рейли
Двойна сватба (20)

Глава 20

— А сега, дами, моля за внимание.

Миси стоеше в салона на къщата на семейство Сержънт. Луси, Антоанет Макгий и Филипа Мерсър бяха седнали на столове около нея. В скутовете държаха ръкоделията си. Миси ги гледаше намръщена.

— Какво искаш да ни кажеш, Миси?

— Първо оставете плетките. И без това няма да довършите днес тези шалове.

Последва обща въздишка на ужас.

— Миси, но какво говориш? — каза важно Филипа. — Кълна се, че след падането характерът ти се е променил доста неприятно. Знаеш много добре, че тези шалове и одеяла сме ги обещали за благотворителния базар на църквата в събота.

— Много ме е грижа за вашия базар! — Не обърна внимание на огорчените им физиономии и продължи: — Вижте, ако искате да плетете, след като чуете какво ще ви кажа — не възразявам. Но сега искам да ме изслушате.

— Не искам да бъда груба, но след като няма да плетеш, тогава защо дойде? — попита Луси.

— Защото оная вещица, майка ми, настоя! — изкрещя Миси разгневена. — Ако вие, глупачки такива, искате да ми бъдете приятелки, трябва да се промените.

Филипа скочи на крака.

— Мисля, че достатъчно дълго търпяхме обидите ти, Миси Монтгомъри!

— Не може да бъде! — подигра й се Миси.

Антоанет се изхихика.

— Остави я да продължи — махна с ръка към Филипа. — Мисля, че е забавна.

След шумни протести Филипа се съгласи да седне, като дълго намества полите си.

— Много добре, Миси. Може да говориш.

Миси закрачи из стаята, извила упорито ръце назад. След това се обърна към другите. Като видя разгневените им физиономии, реши да успокои духовете.

— Преди всичко, мисля, че Филипа току-що каза истината.

— Така ли? — учуди се Филипа.

Миси кимна.

— Истина е, че се държах детински с вас и специално онази вечер. Надявам се да приемете извиненията ми. Но как бихте могли да ме обвинявате, след като бях с онова четириного Фейбиан Фонтено? — след като не получи отговор, тя продължи: — Между другото, аз съм ви надживяла със сто и четиридесет години.

— Сто и колко? — попита Филипа.

— Какви ги говориш? — Луси клатеше глава.

— Казвам, че не е ваша вината, че сте такива, каквито сте — обясни Миси. — Но ако откажете да се промените… — тя заклати заплашително пръст. — Тогава грешката ще бъде ваша.

— Как да се променим? — попита Антоанет.

Миси започна да ръкомаха.

— Не е ли ясно? Не мога да повярвам, че вие трите търпите безропотно тормоза на своите съпрузи.

— Тормоз?! — извикаха трите едновременно.

— Да, дори бих казала, че сте робини! — заяви страстно Миси. — Вие нямате права. Не можете да гласувате, да съдите, да излизате навън без придружител. Нямате право да присъствате на събранията на мъжете. Като че сте някаква каста. Мнението ви никога не се взема на сериозно. Съпрузите ви се отнасят с вас като че ли сте интелектуално непълноценни.

— Но това не е вярно, Миси — защити се Луси пламенно. — Просто нашите интереси са различни.

Миси извъртя очи.

— О, да! Вашите дребни интереси — да раждате деца, да се грижите за къщата, да се подчинявате на съпрузите си.

Трите глави едновременно се поклатиха.

— Добре, кажете ми тогава — продължи Миси ядосана, — къде е написано, че жените нямат право да вършат това, което е позволено на мъжете? Кажете ми всички ли сте се родили с надпис на челото „само да ражда“?

Жените зяпаха слисани към нея.

— Но, Миси — защити се най-после Антоанет, — ние сме доволни от живота си.

— Наистина ли? — попита я предизвикателно Миси. — Тогава какво ще кажеш за тъмноокия развратник, когото би искала да промениш?

Антоанет пребледня като мъртвец.

— Тя говори за Брент — обясни й Филипа.

— Е, няма ли нещо в скъпия ти Брент, което не харесваш съвсем? — настоя Миси.

Антоанет прехапа устни.

— Аз… не харесвам начина, по които флиртува с другите жени.

— Аха!

— И понякога се чувствам толкова обидена, когато съм имала тежък ден… понякога бебето има колики, разбирате ли, а Брент иска… — гласът й потрепери и тя се изчерви като божур.

— Какво ви казах? — триумфираше Миси. — Този Казанова иска от теб да танцуваш всеки път, когато той пожелае, без да го е грижа дали ти вече не си изморена.

Антоанет кимна с разширени очи, а Луси довери на Филипа.

— Нямам представа за какво говори.

Филипа прикри ръка с уста и прошепна:

— Каквото и да е, сигурна съм, че е нещо неприлично.

— Защо не го отрежеш този негодник? — посъветва Антоанет Миси.

Очите на младата жена се разшириха, тя притисна ръка към гърдите си.

— Какво точно означава „да го отрежа“?

Миси махна с ръка.

— О, небеса! Ти мислиш, че ти предлагам да го кастрираш? Имам предвид да разделиш спалните — за разнообразие. Мисли за собствените си нужди и не му позволявай да те използва!

— Но съпругата е длъжна да задоволява… страстите на съпруга си.

— Глупости. А какви са задълженията на съпрузите към техните съпруги?

— Нашите съпрузи изпълняват своите задължения — подчерта важно Филипа. — Обзавеждат дома, осигуряват прехраната ни.

— Не говоря за покрива над главите ви и за трите яденета дневно — каза разгорещена Миси. — Говоря за отношението им към вас! Те не ви смятат за личности.

Трите жени си размениха изумени погледи.

— И таз добра. Вие сте безнадежден случай — каза Миси разочарована. — Никога не съм предполагала, че може да има толкова покорни жени.

— Уверявам те, че мисленето ни е напълно в крак с времето. Ние не се оплакваме от съдбата си — заяви Филипа.

— А, така ли? — обърна се към нея Миси. — А какво ще кажеш за добрия стар тиранин, когото би искала да промениш?

На Филипа й стана неудобно.

— Хайде, предизвиквам те да си признаеш.

— Добре… — съгласи се неохотно Филипа. — Чарлз много често ми заповядва да му донасям ботушите.

— Като преди това настоява да ги целунеш — предположи Миси.

Всички се засмяха, а Филипа продължи разгорещена.

— Веднъж, когато му свалях ботуша, той ме блъсна толкова силно, че се ударих чак в камината. На челото ми излезе огромна цицина, а той има нахалството да ме нарече „недодялана крава“.

— Сега разбрахте ли за какво говоря! — извика Миси. — Тези мъже не ви уважават и вие грешите, като търпите непоносимото им поведение.

— Какво бихме могли да направим? — попита Филипа.

— Следващия път, когато ти заповяда да му дадеш ботушите, фрасни го с единия. Нека да усети какво е да получиш цицина на главата.

Филипа се засмя.

Миси се обърна към Луси.

— Сега е твой ред. Може би с нещо Джереми също те обижда?

— Не, никога.

— Хайде, Луси — смъмри я Филипа. — Всички се изповядахме. Сега е твой ред.

Луси прехапа устни.

— Добре… Джереми посещава курс по теология най-малко четири пъти в седмицата.

— Четири вечери го няма вкъщи? — учуди се Миси.

Луси кимна нещастно.

— Молила съм го да ме взима със себе си, но той настоява, че дискусиите там… че няма да ги разбера.

— О, какво невероятно нахалство! — заяви Миси. — Обзалагам се, че на никоя жена не е разрешено да ходи там.

— Точно така — Луси извади носната си кърпа и започна да подсмърча. — Най-важното е, че там дискутират предопределеното. Аз толкова искам да разбера съдбата, ориста… — разплака се тя неутешимо.

Миси потупа разтрепераните й рамене.

— Бих те посъветвала да вдигнеш стачка.

— Стачка? — повтори объркана Луси.

— Да. И тя ще продължи, докато започне да те взима със себе си.

Луси пребледня.

— О, аз не бих могла…

— Виж — прекъсна я разгорещено Миси, — не мога да ви помогна, ако продължавате да се държите като цветя в саксия…

— Кой е казал, че искаме твоята помощ? — прекъсна я Филипа хапливо.

Миси се изсмя.

— Знаете ли, че това е уместен въпрос? — тя скръсти ръце и ги загледа предизвикателно. — Искате ли да би помогна или не?

Последва продължителна тишина, нарушена от няколко нерешителни измърморвания. Накрая и трите едновременно казаха „Да“.

— Но трябва да знаем какво ни предлагаш да правим — каза Филипа.

— Предлагам всички да станете личности.

Отговорът беше пълна тишина. Миси се почувства така, сякаш наистина говореше на парникови цветя.

— Иска ли всяка от вас да бъде само майка и съпруга?

Отново пълна тишина.

— Кой е казал, че жената не може да бъде такава, каквато иска? — поясни Миси. — Защо някоя от вас да не може да стане кмет на Мемфис или президент на Съединените американски щати?

— Но как бихме могли — отбеляза Луси, — след като нямаме право дори да гласуваме?

— Точно това ви казвам — извика Миси разпалено. — Защо не започнете да работите, за да се променят нещата?

— Искаш всички да станем жени с интереси? — попита Филипа.

Миси вдигна рамене.

— Наречете го както искате. Аз бих го нарекла: да управлявате собствените си съдби — тя се обърна към Антоанет. — Сега ми кажи какво истински желаеш в живота си, освен да задоволяваш страстите на Брент.

Антоанет пламна.

— Добре, винаги съм искала да продавам шапки, Брент обаче постоянно ми повтаря, че е недопустимо жена да се занимава с търговия.

— Да върви по дяволите Брент! — тя се обърна към Филипа: — А ти за какво мечтаеш?

— Всъщност… — Филипа пое дълбоко дъх, след това си призна: — Винаги съм обичала ездата. Но Чарлз казва, че това занимание не е подходящо за дами. Истинската ми мечта обаче е да отглеждам чистокръвни коне и да ги подготвям за състезания тук и в Начез.

 

 

— Ами направи го!

Филипа се разбунтува.

— Но това би било скандално! Една дама…

— Защо? Защо да е скандално жена да отглежда коне? — Когато нито една не отговори, Миси приключи. — Сега разбирате ли за какво говоря?

Другите три жени помислиха малко и измърмориха в знак на съгласие.

Дойде ред на Луси.

— А каква е твоята мечта? — попита я Миси.

— Хайде, можеш да ни кажеш — окуражи я Филипа.

— Добре — лицето на Луси грейна. — Винаги съм обичала да рисувам… светата Богородица и всичките светии. Но Джереми казва, че това ще ме откъсне от задълженията ми на съпруга.

— Каква лицемерна свиня! — каза Миси ядосана. Преди другите да успеят да протестират, тя продължи: — Вижте, дами, даден ни е само един живот… — спря за момент смутена. — Мисля, че всички вие можете да започнете.

— Да започнем какво? — попита Антоанет.

— Да осъществявате мечтите си.

Дамите помислиха за момент, после кимнаха.

— А ти какво ще правиш, Миси? — попита Луси.

— Какво искаш да кажеш?

— Каква е твоята мечта?

Миси се замисли за момент.

— Знаеш ли, не знам точно. Засега бих се заела с образованието на господин Фейбиан Фонтено.

Всички се разсмяха.

Малко по-късно Миси си тръгна. Останалите три жени доближиха глави.

— Не мислите ли, че това, което предлага, е направо предателство? — заяви Антоанет.

— Да, напълно скандално е — добави Луси.

— Но хайде да опитаме — предложи Филипа.

Трите се изкикотиха заговорнически.

— Знаете ли, Миси много се е променила — отбеляза Антоанет.

— Наистина, просто не мога да я позная — подкрепи я Луси.

— Но… не е ли голям късмет, че я познаваме? — попита Филипа.

Всички се съгласиха.

 

В пет следобед същия ден Миси беше повикана от родителите си в салона. Като разбра, че трябва да се срещне с Фейбиан, се ядоса.

Когато слезе, го видя да крачи по персийския килим.

— Здравей, Фейбиан, скъпи — обърна се тя към него нежно.

Той я гледаше яростно.

— Миси, ще ми обясниш ли тази бъркотия?

— Каква бъркотия? — попита тя невинно.

— Вбесила си всичките ми приятели. Подтикнала си съпругите им към бунт.

— Така ли? — превземаше се Миси, а миглите й пърхаха. — Това може само да ме радва.

Той пристъпи към нея вбесен.

— Знаеш ли, че в този прекрасен момент Луси Сержънт се е заключила на тавана и рисува херувимчета? Антоанет Макгий е на разузнаване за своя шапкарски магазин, а Филипа Мерсър опакова багажа си за Кентъки. Тръгнала е да купува чистокръвни коне.

— Браво! — каза Миси, като пляскаше с ръце.

Мускулите по лицето на Фейбиан играеха.

— Ти ще спреш тези глупачки веднага!

— Искаш да кажеш да изменя на решението на нашето заседание? Та то има за цел да повиши самочувствието ни на жени.

— Какво заседание?

— Добре. Наречи го заседание за постигане на целите — тя му намигна закачливо. — Искаш ли да знаеш каква е моята цел, Фейбиан?

— Моля те да ме просветиш.

Тя го погледна многозначително.

— Искам да премахна робството.

— Когато дяволът се вкочани, тогава ще го направиш.

— Чакай и гледай — каза тя тайнствено. — Колкото до замръзването на дявола, аз и другите дами ще разискваме този проблем на следващото си заседание — тя тръсна къдрици и тръгна да излиза.

Той се втурна след нея и грабна ръката й.

— Чуй ме, ти, малка кавгаджийке! Няма да има повече заседания! Ще убедиш тези жени да зарежат това безумие и да си стоят на мястото. А ти никога вече няма да ги подстрекаваш към предателство.

Дръзките му думи като че я смразиха. Тя го отблъсна ядосана.

— Слушай, негодник такъв! Защо не проумееш с дебелата си глава, че ще постъпвам с мен и моите приятелки така, както искам? А ти може да пукнеш!

— Не се самозабравяй. Миси — Вбесен, Фейбиан пристъпи заплашително. — Играеш играта, без да се съобразяваш с правилата. Забравяш, че те превъзхождам. Забравяш, че съм достатъчно силен, за да победя всеки.

— Ха!

— Както ти каза „Чакай и гледай“, Миси! — извъртя се на пети и изхвърча от стаята.

— И никога не се връщай обратно! — изкрещя след него тя.

Хвърли се на дивана. Чудеше се защо не се смее тържествуващо. Та нали беше победила? Тогава защо се чувстваше така, сякаш е изгубила нещо важно? Само времето можеше да разкрие колко голямо бе собственото й поражение.