Еужени Рейли
Двойна сватба (16)

Глава 16

Вече се здрачаваше, когато стигнаха края на мръсния път. Кочияшът запъна конете. Пред тях величествено се изправи голяма постройка в гръцки стил. Под нея спокойно се носеха водите на Мисисипи. Чувство за нещо познато обхвана Миси. Разбра, че беше виждала тази къща и преди, дори беше влизала вътре, въпреки че боята изглеждаше по-свежа, а зеленината и постройките бяха малко необичайни. Това беше лятната вила на семейството на Джеф през 1992 година!

— Това място ми е познато! — извика тя.

Фейбиан се усмихна, когато отвори вратата да излезе навън.

— Добре, че от време на време нещо ти е познато — измърмори той.

— Чия е тази къща? — попита тя, когато й помагаше да слезе.

Той извъртя очи и я поведе към алеята.

— Познанията ти май са много ограничени. Това е къщата на Луси и Джереми Сержънт — нашите домакини за вечерта. Разбираш ли, всеки път се срещаме в различни къщи.

— Така ли? — възкликна тя безочливо. — И къде ще се срещнем, когато дойде нашият ред?

— В твоята или в моята къща — отговори той. — Ние сме единствената двойка, която още не е сключила брак — в гласа му се долови решителност. — Но това скоро ще се оправи, любов моя. Когато се оженим, ще приемаме гости в моя дом, докато си построим наш собствен.

— Ха — присмя се тя, — а как ще реагират родителите ти, когато започнеш да се разпореждаш в къщата им?

Фейбиан спря. Лицето му беше окаменяло.

— Не се безпокой — отговори той остро. — Родителите ми се разболяха — не си ли спомняш, че ти казах вчера? Загубих и двамата след една епидемия от жълта треска преди две години. Сега живея с баба си и дядо си.

Сконфузена, Миси докосна ръкава му.

— Фейбиан, извинявай. Спомням си, че ми каза. Понякога говоря, без да мисля…

— Проклет да бъда, ако си забравила всичко! — прекъсна я разгневен той. — За бога, та ти дойде с мен на погребението, Мелиса!

За пръв път не й даде сърце да го поправи, когато сбърка името й.

— Какво мога да кажа? Още веднъж: извинявай.

Намръщен, той я поведе нагоре по стълбите и позвъни на вратата.

— Ако не приличаше толкова на себе си, бих казал, че си съвършено друга жена.

Стояха пред вратата в напрегнато мълчание. Отвори я строен мъж с оредяла кестенява коса и скована усмивка.

— Фейбиан, Мелиса, колко се радвам да ви видя отново двамата!

— Миси, спомняш ли си Джереми Сержънт? — попита Фейбиан, когато я въведе в къщата.

— Здравей, Джереми — каза Миси, като протегна ръка.

Домакинът пое ръката й, облечена в ръкавица, и я целуна.

— Как се чувстваш, Мелиса, скъпа?

— Ще се почувствам по-добре, ако ме наричаш Миси.

Джереми погледна объркан към Фейбиан. Той само сви рамене и с поглед му даде знак да замълчи.

— Разбира се… Миси — каза Джереми, като се покашля. — Хайде да отидем при другите. Всички много се тревожим за теб.

Когато домакинът ги поведе по коридора, Миси хвърли поглед върху мраморните масички и огледалата с позлатен обков. О, небеса! Тази къща изглеждаше напълно различна: липсваше оскъдната и износена мебелировка на лятната вила, която си спомняше, но и тук, както и в голямата къща на родителите си, имаше необяснимото усещане за нещо познато.

Джереми ги покани в салона, пълен с папрати, свещници, полилеи, плюшени килими и други скъпи вещи.

Три жени, облечени в разкошни дълги рокли, седяха на дивана, покрит с копринена дамаска. Двама мъже разговаряха до тях.

— Мелиса — извикаха едновременно трите жени.

— Сега тя е Миси — поправиха ги едновременно Фейбиан и Джереми.

Сякаш смъмрени, жените млъкнаха и загледаха Миси предпазливо.

Фейбиан пристъпи напред.

— Уважаеми дами — обясни той смутен, — страхувам се, че Миси страда от някакви… пропуски в паметта след падането. Трябва да ви се извиня, че тя не си спомня за вас — обърна се към Миси. — Скъпа моя, да ти представя най-добрите ти приятелки — Луси Сержънт, Филипа Мерсър и Антоанет Макгий.

Миси не се впечатли много: Филипа беше мършава брюнетка с намръщено лице; Антоанет й се видя вятърничава червенокоса фуста с конски зъби; Луси беше дребна блондинка, която изглеждаше срамежлива и безопасна като мишка. Същинска компания от мухли.

— Радвам се да ви видя — каза тя сухо.

Трите жени си размениха смутени погледи и след това една след друга я поздравиха.

— Толкова съжалявам за това, което ти се случи — каза Луси загрижено, като я целуна по бузата.

— Изглеждаш много добре — добави Антоанет, като докосна ръката на Миси.

Филипа остана настрана.

— Щастлива съм, че не позволи на падането да те остави на земята — каза дяволито, а всички се засмяха.

Двамата мъже, на които беше представена след това, не й харесаха също. Чарлз Мерсър, плешив и с шкембе, я поздрави с енергично ръкостискане и хитро й намигна.

— Добре дошла отново, малката.

— Аз не съм ти малката — клъвна го тя.

Докато Чарлз отстъпи назад изненадан. Брент Макгий (по всичко личеше, че е развратник), който имаше черна коса и още по-черни очи, плъзна похотлив поглед по Миси, пое ръката й и бавно я целуна.

— Мелиса очевидно е станала самостоятелна личност, нали, скъпа?

Миси отскубна ръката си.

— Казвам се Миси. Щом като съм самостоятелна, защо не обясните това на Фейбиан?

Шокирани всички зашушукаха. Джереми Сержънт плесна с ръце.

— Добре. Сега всички сме по-спокойни, че Миси се оправя — усмихна се той към нея. — Луси и аз се молихме за теб.

— О, боже! — простена тя.

— Ще вечеряме ли? — обади се изнервена Луси.

Двойките се оттеглиха в трапезарията и заеха места около тържествено подредената маса.

Докато всички опитваха първото блюдо, което се състоеше от царевична крем супа, дамите започнаха да подпитват Миси.

— Вярно ли е, че не си спомняш нищо, мила? — попита Луси.

Миси сви рамене.

— Зависи за кое столетие говориш.

Докато Луси се опитваше да смели думите и Филипа се вторачи в Миси и каза:

— Сега като че ли изглеждаш с пет години по-възрастна.

— А ти изглеждаш като Мефистофел — парира я Миси.

Антоанет се изкикоти.

— Сега Миси има характер. Не е ли странно?

— Да не съм мекотело като тебе — отговори Миси.

Втрещени, жените се отказаха да задават въпроси и започнаха да разговарят помежду си. На Миси й доскуча и насочи вниманието си към печената патица, гарнирана с ориз и пържени картофи. Докато останалите жени едва се докосваха до храната, Миси се хранеше с вълчи апетит и същевременно надаваше половин ухо към разговора. Скоро обаче я подразни фактът, че на масата се чувстваше пълно отчуждение между двата пола. Жените бърбореха за глупости като рецепти за яденета и за последните модни списания, а мъжете дискутираха други теми като хазарт, конни състезания, местна и държавна политика. Особено ги вълнуваха цените на памука.

Миси скоро престана да се вслушва в празните приказки на жените, отхапа от ореховия пай и се съсредоточи върху разговора, който водеха мъжете. Те говореха за събитията от средата на деветнадесети век и неотдавна подписания договор за правата на щатите.

— Казвам ви, че ако в Юга робството бъде премахнато, Тенеси ще се отцепи — заяви Чарлз Мерсър.

— Аз поддържам движението! — разпалено добави Брент Макгий.

— Но това няма ли да породи конфликт със съседите ни от север? — попита мъдро Фейбиан.

— Ако онези страхливци дръзнат да ни спрат, ще съжаляват — заяви Чарлз, като вдигна юмрук.

— Ако отидете на война със Севера, вие ще загубите — внезапно се намеси Миси.

В стаята се възцари тишина. Всички бяха смаяни. Накрая Фейбиан се изкашля и каза:

— Моля да извините годеницата ми. След падането Миси говори без задръжки.

— Така ли? — учуди се хладно Джереми Сержънт.

Със снизходителна усмивка Чарлз Мерсър се пресегна и потупа ръката на Миси през масата.

— Ти, млада госпожице, остави на мъжете да се занимават със сериозните дела.

Миси скочи на крака.

— Не съм ти млада госпожице, прецъфтял дебелак такъв! И ако още веднъж ме докоснеш с лигавите си ръце, ще те ударя!

Жените ахнаха. Чарлз пребледня и се обърна към Фейбиан:

— Ще ме удари? Що за изрази?

— Не мисля, че искаш да разбереш — отговори той мрачно. Обърна се към Миси и добави с тих, заплашителен глас: — Моля те да седнеш, скъпа.

Тя го погледна и се подчини.

— Чарлз, не трябва да се сърдиш на Мелиса — намеси се мило Луси. — Тя не е на себе си тези дни.

— Напълно съм здрава и не се нуждая от твоята защита — язвително отвърна Миси.

Последваха развълнувани коментари, докато накрая Фейбиан каза:

— Господа, мисля, че ще постъпим умно, ако се оттеглим на коняк и цигари.

— Съгласен, Фонтено — каза Чарлз.

— Амин — добави Джереми.

Като гледаше как мъжете стават на крака и глупаво се изнизват от стаята, Миси хвърли салфетката си.

— Каква тайфа мухльовци!

— Мухльовци? Какво е това? — попита Филипа.

— Искам да кажа, че са група страхливци, които не довършиха спора с мене.

— Но, Миси, скъпа. Истинските кавалери никога не спорят с дамите — тактично отбеляза Луси.

— И защо не? — попита Миси.

— Между другото, те сигурно скоро ще тръгнат за събранието си — добави Антоанет, като се смееше нервно.

— И вие им позволявате да ви напуснат?! — възмути се Миси.

— Ти със сигурност направи всичко възможно, за да ускориш тяхното тръгване — отбеляза злобно Филипа.

Миси й хвърли подигравателен поглед, но Луси се намеси помирително.

— Дами, трябва да бъдем великодушни към скъпата Мел… Миси. Трябва да помним, че още страда от ужасното падане. Тя не е на себе си…

— За последен път ти казвам, че нищо ми няма. Никоя от вас не трябва да го забравя.

— Но ти си забравила някои неща, нали? — продължи търпеливо Луси.

— Като?

— Като това, че ние трите сме твоите най-добри приятелки. Защо ни се сърдиш толкова?

Миси помълча виновно за минута. Трябваше да си признае, че Луси наистина беше много сладка, но останалите две крави направо й играеха по нервите.

— Имам чувството, че си забравила също, че трябваше да подготвяме нашите ръкоделия за благотворителния базар — добави Филипа високомерно.

Миси притисна ръка до гърдите си и се престори на ужасена.

— Аз?! Как бих могла?!

— Ако си забравила как се плете, ще бъда щастлива да те науча отново — предложи Луси.

Миси скръцна със зъби.

Луси стана и попита:

— Дами, ще се преместим ли в салона?

— Искате да кажете, че няма да се присъединим към мъжете?

— Не ни е мястото там — информира я Филипа сухо.

— Тогава бихте ли ми обяснили къде ни е мястото? — попита саркастично Миси.

— Да се подчиняваме на мъжете си — каза Луси.

— И да раждаме техните деца — добави Антоанет.

— Да правим дарения за обществото.

— Я стига бе! — изстена Миси. — Вие сте направо безнадежден случаи.

Филипа подсмръкна презрително.

— Тръгваме ли, дами?

Като гледаше трите жени, че се насочват към вратата, Миси каза:

— Вие както искате, но аз отивам при мъжете.

Трите замръзнаха на мястото си.

— Но, Мелиса — каза накрая Филипа, — не разбра ли, че не трябва да отиваш там?

Миси скочи на крака и се спусна към другите жени.

— Само не се опитвай да ми казваш какво да правя, ти, самодоволна позьорка такава!

Миси излетя от стаята, а жените останаха със зяпнала уста.