Емили Брадшоу
Наследницата на Монтоя (17)

Седемнадесета глава

— Да се извиня? Аз? — Възмутена, Маги скочи от стола в гостната и се изправи пред Кристофър, сложила ръце на хълбоците си. — Ти трябва да се извиниш. Не аз се крия в храстите с руса синеока проститутка.

— Маги! Не съм се крил.

— Предполагам, че Амелия ти препречи пътя!

— Моля?

— Хвърли ти се иззад храстите? Направи ти засада иззад дърветата? Или може би през цялото време си знаел, че има намерение да се срещнете теб?

— Всъщност тя наистина ми направи нещо като засада. Не е тайна, че яздя повечето утрини. Знаела е къде да ме намери.

— Срамота е, че не може да се омъжи за теб! Вие двамата сте си лика-прилика. Но от нея ще стане идеална херцогиня Торингтън, нали? Майка ти ще е във възторг. В края на краищата Амелия е всичко, което една английска дама трябва да бъде. И без съмнение от нея ще излезе идеалната метреса за теб веднага щом работата с брат ти се уреди. Нали така ги наричате в Англия — метреси? Ние в Денвър ги наричаме курви.

— Ти си подслушвала.

— Разбира се, че съм подслушвала. И не ми казвай, че не прилича на една дама да подслушва. Ако Амелия е дама, тогава критериите не могат да бъдат толкова високи.

Кристофър скръсти ръце на гърдите си.

— Маги, седни. Изглеждаш като Валкирия, готова за отмъщение, без да има причина за това.

— Приличам на какво?

— Ъъ… няма значение. Ще ти купя събраните легенди на Севера. Седни!

Маги вирна брадичка.

— Не искам да сядам.

— Все пак седни.

Тя се подчини.

— А сега ме изслушай добре, защото искам това да се уреди още сега. Между Амелия Хоторн и мен няма нищо интимно. И никога няма да има. В миналото направих лоша преценка и й се възхищавах, но сега Джеймс е добре дошъл за момичето. Разбираш ли?

Маги се зарадва, че той признава лошата си преценка. Но любовта невинаги зависи от преценката.

— Щеше ли все още да я обичаш, ако не беше женен?

— Никога не съм я обичал, Маги. Възхищавах й се. Вече не й се възхищавам. Не е това, което си мислех, че е.

— Може би и аз не съм това, което си мислиш, че съм.

Кристофър й отправи мрачен поглед.

— Това, което мисля, че си, Маги, е подвижно нещастие. Какво те прихвана да се понесеш като демон през Хайд Парк? Осъзнаваш ли последиците от такова поведение?

— Полудях.

— Това не е извинение! — Маги не го беше виждала така намръщен. — Не съм направила нищо лошо — каза тя неуверено.

— Заради теб Чарлс Данфорт е паднал от коня си. Освен това си опръскала с кал дами и господа, които с нищо не са виновни за твоя гняв.

Маги стисна челюсти и упорито се загледа през прозореца.

— Ако човек язди плашлив кон, трябва да очаква да бъде хвърлен. А малко кал на никого не е навредила.

Кристофър направи няколко крачки напред-назад, после седна на дивана срещу жена си. Протегна ръка и обърна лицето й, принуждавайки я да го погледне в очите.

— Какво да правя с теб, Маги?

Тя се изкушаваше да му каже да я обича, да я обича истински, но беше достатъчно умна да знае, че моментът не е подходящ. Прочете разочарованието по лицето му и се почувства неудобно и малко виновна.

— Добре, Кристофър, моля да ме извиниш.

— Аз нямам нужда от извинение, Маги. Трябва да се извиниш на семейството.

Маги направи гримаса. Това щеше да бъде по-трудно.

— Защо е необходимо да им се извинявам?

— Защото те трябва да понесат последствията от безумната езда на лейди Кристофър Талбът.

Маги въздъхна отчаяно.

— Не разбирам. Господи! Малко езда през парка! Не разбирам защо всички вдигат толкова шум!

Кристофър поклати глава и въздъхна.

Съвсем скоро обаче Маги разбра последствията от необуздаността си. Лейди Торингтън, Катерина и Елизабет бяха излезли на разходка е карета малко след като Кристофър, се бе върнал вкъщи, за да потърси обяснение от жена си. Тъй като Маги бе успяла да се вмъкне незабелязано в къщата след ужаса, който беше причинила, дамите от Торингтън Хаус не знаеха нищо за пълния провал сутринта. Но по време на разходката усетиха, че нещо не е в ред. Въпреки че не знаеха подробностите, херцогинята имаше представа кой е объркал конците.

Шумът при завръщането на дамите прекъсна спора между Кристофър и Маги.

— Може би сега е най-подходящото време за това извинение — предложи той.

Херцогинята влезе в гостната с решителна стъпка, следвана от Катерина и Елизабет. По каменното лице на лейди Торингтън беше изписан гняв. По бузите на Катерина се стичаха сълзи и дори Елизабет бе леко зачервена. Когато херцогинята видя Маги, спря и вдигна величествено ръка, за да я посочи и обвини.

— Ти! Ти, мъжкарано! Знам, че ти си на дъното на всичко. Не знам какво си направила, но съм сигурна, че ти си виновна.

— Какво съм направила? — попита Маги с престорена невинност.

Катерина избухна в плач и херцогинята я смъмри:

— Млъкни, Катерина! Престани да хленчиш. Няма да им се размине. Ще се погрижа да пълзят в краката ни, за да ни поднесат извинения, а аз ще откажа да ги приема. Няма да бъдат допуснати в ничий салон в града.

Настроението на лейди Торингтън не беше подходящо за извинения от страна на Маги.

— Катастрофа! Бяхме отрязани и от лейди Хетрингтън и от графиня Уестлейк. Как се осмелиха тия стари кокошки! И двете стоят по-ниско в обществото от мен и ще направя всичко възможно да съжаляват за този ден, докато умрат. — Прикова Маги с убийствен поглед. — Жена ти има нещо общо с това. В момента, в който я видях, разбрах, че се задава катастрофа. Тя е обществена опасност. Кажи ми, момиче, какво си направила, та да знам как да защитавам семейството си.

Маги погледна Кристофър, който само скръсти ръце на гърдите си в очакване.

— Не съм искала да направя нищо лошо — започна плахо. — Поне не нещо сериозно…

Херцогинята слушаше с отвращение изповедта на Маги — не точно изповед, защото Маги пропусна участието на Кристофър в малката драма. За момент строгата дама само се взираше в Маги, като че ли снаха й беше насекомо, изпълзяло изпод изтривалката. После се отпусна тежко в огромното кресло, което обикновено й служеше като трон, когато се правеше на съдия в Торингтън Хаус.

— Елизабет, донеси ми шери. Катерина, затвори вратата. Не искам слугите да слушат, макар че ще научат за позора ни достатъчно бързо от клюките долу. — Загледа се мрачно в Маги. — Какво те прихвана, момиче?

Кристофър обясни, преди Маги да отговори:

— Тя не ти каза цялата истина, мамо. Маги ме е видяла да разговарям с Амелия в парка тази сутрин. Помислила е, че се срещаме тайно и е проявила гнева си по този начин.

Лейди Торингтън вдигна вежди изненадана.

— Амелия Хоторн? Що за глупост? Да повярва, че Амелия би ти позволила да се възползваш от нея? Но поради жалкия си произход Магдалена явно не разбира, че между нас има хора е по-изтънчено поведение, отколкото в един публичен дом.

Маги се прокашля. Кристофър поклати глава в едва доловимо предупреждение.

Херцогинята пое шерито от ръцете на Елизабет и отри деликатно.

— Добре, предполагам, че трябва да се справим с това по възможно най-добрия начин. Не биваше да идваш тук, момиче, но щом си обърнала вниманието на висшето общество върху себе си, не можем да те отпратим, без това да изглежда отстъпление. Една Талбът никога не отстъпва, разбра ли?

— Но ти трябва да я отпратиш, мамо! — извика Катерина. — Тя ще ни опропасти! Няма да търпя да живее под един покрив със скъпоценната ми Рейчъл. Детето вече възприема грубата й реч и маниери.

— Кротувай, Катерина. Засега момичето остава. Най-лошото, което можем да направим, е да я отпратим. Не трябва да се срамуваме. Ако само отричаме и негодуваме, че някой е обвинил една Талбът в такова поведение, повечето ще повярват, че обвинителите й са се припознали. След време ще се окаже, че сме обидени и ще настоявам за извинение от всеки, който спомене инцидента. А ти, Кристофър, трябва да се съгласиш след този злощастен случай, че жена ти изобщо не се вписва тук. Задължението ти към това семейство е да го предпазиш от други скандали. Разбра ли?

Кристофър не отговори. През цялото време, докато майка му чертаеше плана на борбата, той се взираше в Маги. Замислена, тя бе почувствала тежестта на тъмния му поглед, но бе отказала да му отвърне.

— Кристофър! Разбра ли?

— Ще се справя с жена си — обеща той.

— Разчитам на това обещание. Утре вечер всички отиваме на опера. Магдалена ще дойде с нас.

Катерина изстена:

— Те ще ни презират! О, мамо, моля те, помисли пак!

— Само да посмеят да ни презират! — Изправи се. Приличаше на кралица, която праща войски на бойното поле. — Накрая ние ще тържествуваме. Това, което трябва да научиш, Катерина, и ти също, Елизабет, е, че който се покаже слаб пред атака, губи. Ще отидем на опера и ще дадем да се разбере, че мъжкараната, предизвикала хаос в парка тази сутрин, няма никаква връзка с нашето семейство, а тези, които обвиняват Маги, очевидно грешат. Ще кажа на Джеймс и Родни да си намерят подходящи дами. Колкото по-голяма подкрепа демонстрираме за Магдалена, толкова по-малко обществото ще повярва за скандалното й поведение.

Херцогинята наперено излезе от стаята и даде знак на придружителките си да я последват.

Катерина спря на вратата и злобно изгледа Маги.

— Стой настрана от Рейчъл, чу ли? Няма да позволя да пълниш главата й с недодялани идеи и да я объркваш с позорната си липса на образование и възпитание.

Единствено Елизабет остана с Кристофър и Маги. Коленичи до стола й и взе ръката й.

— Съжалявам, скъпа. Ще им мине. Наистина. — Потупа ръката на Маги и грациозно излезе след другите.

Маги въздъхна:

— Добре. Мисля, че вече разбирам…

Посещението на опера следващата вечер не се покриваше с представите на Маги за успех. Елизабет се измъкна с извинението, че има главоболие. Маги бе разбрала, че това оплакване е извинението, с което една дама може да избегне всичко, което поиска. Подозираше, че Елизабет не иска да ги придружи до операта най-вече защото доктор Холоуей бе изказал намерението си да прегледа херцога тази вечер.

Катерина се терзаеше по целия път до операта. Херцогинята мълчеше, съсредоточена като генерал, готвещ се за бой. Кристофър, който бе прекарал нощта в клуба си вместо в леглото на Маги, беше замислен и затворен в себе си. Държеше здраво ръката на Маги, докато седяха един до друг в семейната карета, палецът му галеше дланта й е бавни кръгови движения, но мислите му бяха загадка за нея. Почти не бяха разговаряли след семейната разпра предния ден.

Джеймс и Родни ги посрещнаха в операта. Маги бе очаквала нелека вечер, но не бе подозирала колко трудна може да е, докато не видя дамата, която Джеймс бе избрал да придружава — самата госпожица Амелия. Когато Джеймс и дамата му поздравиха херцогинята във фоайето, Маги почувства как ръката на Кристофър стисна нейната по-силно. Питаше се какво изпитва съпругът й — смущение, гняв, ревност?

— Амелия действа бързо — подметна тя. — Не може да й се отрече умението да се окопитва.

Тъмните очи на Кристофър блеснаха странно.

— Аз препоръчах на Джеймс да я покани.

— Какво лошо ти е направил брат ти? — подкачи го тя. Размяната на тези реплики беше последният лъч светлина.

В една мрачна вечер. За Маги операта беше неразбираема. Малко хора от публиката обаче, изглежда, обръщаха внимание на представлението. Всички бяха прекалено заети да поглеждат крадешком към ложата на Торингтън. Маги чувстваше как се изчервява. Кой би си помислил, че един най-обикновен галоп през парка може да предизвика такъв шум?

Амелия, разбира се, бе чула клюката. Кой ли от висшето общество в Лондон не я бе чул? Бе изпълнена с разбиране и съчувствие, от което на Маги й се повдигаше.

— Хората могат да бъдат толкова жестоки — обърна се тя с мек глас към Кристофър, достатъчно високо, за да бъде чута от Маги. — Би трябвало да проявяват повече разбиране към събратята си с нисше потекло. Уверена съм, че твоята малка Маги полага много усилия.

Джеймс явно се гордееше с щедрата любезност на дамата си. Лицето на Кристофър остана непроницаемо.

 

 

Късно на следващата сутрин семейството се събра за закуска в утринната стая. В този рядък ден, когато слънцето грееше през завесите върху жълтата сатенена тапицерия на столовете и белия лен, присъстваше цялото семейство. Дори старият херцог бе напуснал леглото си, за да седне на масата. Елизабет беше до баща си, за да му помага да се храни. Тя изглеждаше необичайно оживена. Херцогинята също бе весела. Веднага щом закуската бе сервирана, тя отпрати слугите и направи оптимистична оценка на тактическата ситуация в операта. Маги не смяташе, че мъчението предната вечер е било успех, но вече бе започнала да разбира, че английските представи за такива неща остават загадка за нея.

— Имам чудесни новини! — обяви Елизабет по време на закуската. — Доктор Холоуей ме нае да нарисувам портрети на малките му дъщери — близначки Адриана и Хестер.

Залъкът заседна в гърлото на лейди Торингтън. Тя се нацупи неодобрително.

— Холоуей? — попита херцогът с треперещ глас. — Добър младеж. Не знаех, че има дъщери. Мислех, че не е женен.

— Вдовец е, татко.

— А! Това е по-различно. А ти ще рисуваш момичетата му, така ли? Винаги съм мислил, че можеш да рисуваш по-добре от повечето от половината глупаци, дето се наричат художници. Холоуей е добър младеж. И е умен.

— Едуард, моля те! — примоли се херцогинята. — Елизабет, наистина се надявам, че употребата на думата „нае“ не значи, че доктор Холоуей е предложил да ти плати за портретите.

Елизабет подръпна покривката на масата.

— Каза, че на човек с моя талант би трябвало да се плаща. Не би се чувствал добре в противен случай.

— Хм. Първо, не би трябвало да те моли за такова нещо. Ако искаш да рисуваш портрети на дъщерите му с оглед на неговата любезност към баща ти, тогава може. Но да приемеш пари е немислимо. Би трябвало да знаеш това. Дамите могат да показват умения в изкуството като част от изискаността си, но те никога не се унижават да работят. Този род неща трябва да се запазят за хората от по-нисшите класи, скъпа.

Елизабет погледна Маги за подкрепа.

— Аз ще нарисувам портретите, мамо. Понякога мисля, че съм щастлива единствено когато рисувам. Доктор Холоуей е много благовъзпитан господин и не вижда нищо лошо в предложението си за заплащане. — Изправи се рязко.

— Елизабет, седни.

Елизабет погледна майка си й решително заяви:

— Аз ще нарисувам портретите. Ще ги нарисувам. — След което излезе от стаята. Маги забеляза треперещите ръце, вдървените рамене и твърдото изражение на бледото й лице. Мълчаливо поздрави приятелката си за проявената смелост.

— Ти!

Маги вдигна поглед, за да срещне гневните очи на лейди Торингтън.

— Пълниш главата на дъщеря мис глупости, нали? Нарисува те и сега си представя, че е художничка. Кристофър, ти си не по-малко виновен. Толкова шум вдигна за този портрет, когато Елизабет ти го даде. Дори го окачи в стаята си, като че ли е нещо повече от обикновено мацане. Господи, смили се над нас! Елизабет винаги е била послушна дъщеря, а сега това!

— Мамо — прекъсна я Кристофър. — Елизабет има талант, който далеч надхвърля посредственото умение на една дама. Би трябвало да се гордееш с нея.

— Елизабет е дама, не художник. Нещо повече — тя е сгодена дама. Как смяташ, какво ще каже виконт Стендбридж, като узнае за това? Трябва да се върне от провинцията тази седмица. Господ да ни е на помощ, ако Елизабет го обиди. Никога няма да й го простя. Богатството на семейството му е огромно. Такъв изгоден брак не се урежда лесно дори и за нашето семейство. Всъщност ние ще сме изключителни късметлии, — гневно погледна Маги, — ако не размисли, като чуе за настоящия скандал.

— Скандал? — потрепери херцогът. — Какъв скандал?

— Нищо, с което да не мога да се справя, Едуард.

Старецът удари по масата с вилицата си.

— Кажи ми, дърта фльорцо! Аз все още съм главата на семейството!

Херцогинята се изчерви. Кристофър се опита да прикрие усмивката си. Нещо в Маги се сви. Тя харесваше стареца въпреки странното му бръщолевене. Без съмнение неговото неодобрение щеше да се прибави към това на останалите.

— Много добре, Едуард, щом настояваш да знаеш. Вчера сутринта Магдалена е прекосила като хала Хайд Парк, яхнала коня като дивачка. Цялото висше общество я е видяло.

— Не чак като хала. И наистина много малко хора ме видяха. — Маги се чувстваше длъжна да се защити.

Херцогинята подсмръкна.

— Но тези, които са те видели, са разпространили историята из целия град, разбира се. Някакви си часове след инцидента дамите от семейството ни бяха подминати без поздрав в Хайд Парк. Не можем да излезем от къщата, без да станем за посмешище.

Херцогът избухна в гръмогласен смях.

— Без седло? Яхнала коня като див индианец? Колко прекрасно! — Той се засмя, задави се, после отново се разсмя. Изведнъж лицето му почервеня, а по челото му изби пот.

— Едуард! Пресилваш се!

Херцогът не можеше да отговори. Беше прекалено зает да се смее. Маги се притесни.

Кристофър се изправи и помогна на баща си да стане от стола.

— Ела, татко. Нека се качим в апартамента ти. Маги, ще помогнеш ли, моля те?

Маги с радост се притече на помощ на херцога, докато Кристофър го извеждаше от стаята.

Два дни по-късно херцогът умря. Само час след като старецът беше издъхнал, виконт Стендбридж посети лейди Елизабет, за да й съобщи, че при настоящите обстоятелства не можел да си позволи да свърже името си със семейство Талбът. Само за час след завръщането му в Лондон повече от трима души му описали с подробности дивата езда на лейди Кристофър Талбът. Беше развалил годежа с най-дълбоки извинения.

Семейство Талбът никога не бе изпадало в по-лошо състояние и, изглежда, Маги беше в основата на повечето им тревоги.

Лейди Торингтън се затвори в стаята си. Катерина последва примера и. Рейчъл бе изпратена с дойката си при братовчеди в Съри, докато семейството възстанови равновесието си. Родни, както винаги, се отдаде на пиянство и хазарт, за които не можеше да плати. Кристофър прекарваше значително време с Джеймс в кантората на семейния адвокат, а когато не беше ангажиран по този начин, довеждаше два коня до почти пълно изтощение. Още преди смъртта на херцога беше затворен в себе си и мрачен.

Маги нямаше към кого да се обърне. Струваше й се, че всички я гледат с неодобрение. Портретите в галерията, стените на къщата, самият въздух излъчваха враждебност. В деня на погребението на херцога тя се извини, че не е добре, за да не присъства на натруфената процесия и церемонията. После се върна в стаята си. Елизабет я последва.

— Маги! Какво има? Наистина ли си болна? — Тя седна на леглото до плачещата Маги и обви с ръка раменете й. — Болна ли си? — попита отново.

— Не — изхлипа Маги.

— Тогава какво има? Кристофър вече е начело на процесията с Джеймс. Да изпратя ли да го повикат?

— Не!

— Ще го направя, ако не ми кажеш защо е всичко това.

— Аз… Аз просто не мога да се изправя пред тях — промълви тя.

— О, Маги, нали няма да позволиш на стария дракон — майка ми — да те съкруши?

— Баща ти — изхлипа Маги. — Той… Той се смя до смърт на това, което направих.

— Това е смешно. Всички очаквахме смъртта му. Единственото нещо, което направи за херцога, скъпа Маги, беше да развеселиш последните му дни с малко смях.

Горещи сълзи потекоха по лицето на Маги.

— Не бъди нещастна, скъпа Маги. Моля те, заклевам се, че ще поговоря с Кристофър, когато погребението приключи. Ужасно те е пренебрегнал. Винаги е бил резервиран и стиснат по отношение на чувствата си, но няма никакво право да бъде жесток.

— Недей да говориш с него — помоли Маги.

— Моля те, ела с мен на погребението, Маги. Можем да се поддържаме една друга. Моля те!

Маги кимна и позволи на Елизабет да избърше лицето й с влажна кърпа. Хванати под ръка, те напуснаха стаята.

Вечерта след погребението семейството вечеряше мълчаливо. Джеймс, седнал начело на масата — вече като шести херцог Торингтън, направи съобщение. Госпожица Амелия Хоторн се била съгласила да му стане съпруга.

Херцогинята кимна сериозно с глава и се усмихна насила.

— Съобщението няма да се обяви публично, докато не мине благоприличното време за траур — каза Джеймс. — Амелия се надява, че можем да направим годежа по Коледа. Мамо, съзнавам, че малко пришпорваме нещата след смъртта на татко, но аз трябва да мисля за бъдещето на семейството, за наследник на титлата…

Той продължи с благородните си мотиви, но Маги подозираше, че е по-заинтересован от нежната кожа на Амелия и съблазнителните й форми, отколкото от възможността й да роди наследник. Новият херцог нетърпеливо напомни на семейството си, че госпожица Хоторн не само има тлъста зестра от богатия си чичо, но и значително лично състояние, наследено от починалите й родители.

Маги забеляза, че когато Джеймс приключи с изброяването на предимствата на Амелия, Кристофър го поздрави достатъчно сърдечно, за да прикрие собствените си чувства. Но в усмивката, която отправи към брат си, имаше горчивина.

— Не се тревожи за Кристофър — прошепна Елизабет на Маги, когато мъжете се оттеглиха в библиотеката да изпият питиетата си. — Много отдавна е разбрал Амелия. Тя и Джеймс са си лика-прилика.

По-късно, в спалнята им, Маги седеше на леглото, обхванала с ръце коленете на свитите си крака. Кристофър още не се бе качил горе, въпреки че Маги чу тропането от ботушите на Джеймс по коридора, а по-късно и несигурните стъпки на Родни. Може би седеше сам в библиотеката или обикаляше долу. Беше видяла болката на лицето му, когато Джеймс обяви годежа си с Амелия. Кристофър беше заявил, че не изпитва вече никакви чувства към момичето, но Маги не му вярваше напълно. Амелия се обличаше по последна мода, косата й винаги беше подредена в безукорна прическа, говореше ясно, никога не грешеше и не допускаше цветисти думи да се вмъкват в правилния й речник. Съвсем не приличаше на неелегантната и необразована съпруга на Кристофър.

По коридора приближиха меки стъпки. Вратата бавно се отвори. Кристофър се подпря на касата. Дори от такова разстояние Маги можеше да помирише сладкия дъх на бренди, който нахлу заедно с него в стаята.

Очите на Кристофър блестяха като кристали обсидиан, когато се спряха на нея. Маги беше виждала други мъже да изглеждат така — същото напрегнато отчаяние, същия вид на хищник, който търси плячка. Съпругът й не беше пиян, както първоначално си бе помислила. Нуждаеше се от жена. А тя беше единствената на разположение.

Извърна се на другата страна, когато той приближи.