Якуб Адол Мар
Савската царица (45)

В Иерусалимския съвет

Аз бях месия на жените, о, господи! — извика тя.

Точно този ден слънцето светеше в помръкналото сърце на царицата на утрото. Тя предаде мислите си на Съвета, който Соломон бе свикал по нейна молба. Словата на Македа се изливаха от книгата, която нейният съветник Мерари четеше на глас на еврейски език, изчистен от промените на обредния език в Симиена, Йемен и Сава.

Достопочтените и мъдри съветници на цар Соломон слушаха внимателно и клатеха глави.

Сред тях тържествено стоят главният равин Елеазар, първият жертвоприносител Натан, чийто поглед с удоволствие се задържаше върху ослепителната красота на дъщерята на Ангебо, първият левит Симеон, зет на цар Бенеджа, управител на провинция Иафа, командващият на кораба „Амаза“ капитан Надаб и накрая главният ковчежник Хайзар.

Пречистата Перла се бе подготвила за тежка словесна битка. Дали се надяваше да убеди странния трибунал, от който очакваше да прецени духовната доктрина на нейния живот? Сигурно не. Тя се надява единствено, че в съчетанието на умовете им щеше да се открие онази пукнатина, през която тя ще се измъкне от клетвата си, като от затвор.

Умерено и с тежък глас Соломон припомни живота на видната владетелка и най-вече нейното юношество, чиято насока се бе променила рязко след ужасното обещание, което равините бяха изтръгнали от умиращия пророк. Разказа също и за преживените от Македа страдания.

О, мъдреци на Иудея, моля, не забравяйте, че към вас се обръща дъщеря на Израил. Всъщност царицата на Сава и Симиена царува над Израилевия народ. Нейният Бог е нашият, религията й е нашата. Дано ни вдъхнови Иехова да открием решението, което ще даде на многоуважаваната ни гостенка спокойствието, което й липсва.

Седнала под балдахина на залата на Съвета, Перлата благодари на царя за думите му с един продължителен поглед.

— Съветнико на Сава, Мерари — подема Соломон, — кажи ни сега, какъв е въпросът на твоята царица.

— Първият въпрос — започна да чете Мерари, — се отнася до управлението на държавите ми. Обожаваният ми баща, пророкът Ангебо, просветен, справедлив и могъщ владетел, ми даде три съвета: „Ти дъще трябва непрестанно да разширяваш държавата си за най-голяма възслава на Иехова… Трябва разпокъсаните части на Израилевата империя да се съберат в едно за спасението и силата на израилците. Трябва да си могъща и славата ти да блести заради престижа на твоя народ и на самата теб.“ Великият маг Белоша, духовен съветник на баща ми, беше и мой съветник. Той ми завеща следното послание: „Научи народите ни, царице да се обичат и всички да са равни. Царувай с мир, за мир. Старай се да бъдеш владетелка, обичана заради справедливостта и добрината си. За целта избягвай завоевания и кръвопролития.“ Първият ми въпрос към мъдрия цар и почитаемите учени е да кажат коя от тези две концепции е по-добра. Мир или война? Доброта или автократичност?

Мерари сгъва първия лист на документа. Соломон се забавляваше, от объркването на съветниците си.

— Нека всеки се изкаже — извика той. — В този дебат по отношение на лице, което не попада под нашите закони, свободата на мисълта е гарантирана.

— Ето тук е недоразумението — иронично подхвърли главният равин. — Поради това колегите ми мълчат. Въпросите на прочутата царица са толкова прости, че и дете би им отговорило. Да, едно дете би ги решило според собствения си темперамент…

— Според това дали е с кротък или агресивен темперамент — уточни Натан.

— Дали е артистична натура, затворена в себе си, или е жадна за приключения и пространство! — продължи Симеон.

— Не е наша работа да съдим управлението на тази известна владетелка! — отсече Хайзар. — Не става дума и за разбиранията на цар Соломон!

— Така е, съгласи се управителят на Иафа, но постъпките им са много различни в единия и в другия случай. Да се одобри единият, означава да се осъди другият. А обичаят е съветниците на гениалния цар да му казват какво мислят. Колективната мисъл на равини, хора на изкуството и воини не се отдалечава никога от светлите заповеди на нашия цар. Когато той говори, ние всички сме захласнати от думите му, които озаряват нашия ум.

— Ние винаги сме мислили еднакво, поде Бен Елеазар, и редът на Иехова е неоспорим: „едно сърце, една мисъл“!

— Божият призив се отнася до единението на еврейския дух — заяви първият левит. — Да бъде благословена царица Македа, която идвайки при нас е първата мисионерка на единението на всички израилеви души.

— Божият промисъл не е покана за вадене на меч — отряза Соломон, обобщавайки човеколюбивата си доктрина. — О, царице, моите съветници и аз не можем да те осветлим по първия ти въпрос. Отговорът на този въпрос е в твоето сърце и в светлината на вдъхновения ти поглед, царете се раждат с правото да убиват. Аз познавам владетели, чиито угризения са толкова тежки, колкото са завоеванията им.

Съветниците мълчаха, завладени от кроткото му слово. Мерари се осмели да наруши тишината.

— Велики царю, знаете ли, че всички тези завоевания Савската царица е посветила на Божията слава, че с плячката построи храмове, училища и направи народа си богат чрез търговията?

— Перлата е много прочута и много чиста — отговори Соломон. — Въпросът, който тя ни поставя, изключва хвалебствия, защото хвалебствията са на устата ни всеки час. Вие сте най-великата между цариците. Царуването ви е изпълнено с чудеса. Вие питате Соломон и съветниците му какво да бъде — мир или война? На този въпрос нито Соломон, нито съветниците му могат да дадат отговор.

— Разбирам — каза Македа, — че престижът, който получаваш заради ума и мъдростта си, царю на гениите, пазител на печата и служител на Ковчега на Завета, е над военната слава. Прекланям се пред тази светлина. Силата на моите армии се сразява с една твоя дума само…

Царицата седна отново на мястото си и даде знак на Мерари да продължи четенето.

— Вторият дебат се отнася до мен лично. Имали ли са право да изтръгнат от баща ми и от мен, неуко дете, клетвата да остана девица през целия си живот? И ако са имали това право онези, които са ме задължили да посветя девствеността си на Симиена, не мога ли да абдикирам, за да се омъжа и да царувам в Сава? Това е вторият ми въпрос.

В съвета настана отново тишина. Соломон иска да остави на учените свобода да се произнесат по този деликатен проблем, но след като никой от тях не проговори, той призова мъдростта им.

— Съветници мои, отговорете на царица Македа. Тя е повярвала, че сме достойни да я осветлим относно мъката, която тежи на живота й. Какво ще кажете за клетвата, която я лишава от естественото право да бъде жена?

— Бог е велик и върши добре своите дела — осмели се тогава да каже главният равин Бен Елеазар. А Бог е казал на човеците: „Вървете, растете и се умножавайте.“ Словото му е свещено и никоя клетва не може да го нарушава.

— Да, Бог е велик — каза изправяйки се великият левит. — Той е дал на човека сетивата — осезание, обоняние, вкус и зрение. Не зачитат словото Божие онези, които променят творението на Иехова, като пречат на едно човешко същество да си служи с едно от сетивата си. А любовта е функция на сетивата. Така че, царице, не са имали право да ви принуждават да се откажете от сетивата си, както би било нечовешко да ви направят сляпа или глуха.

— Нашите жени са заченати, за да раждат — потвърди още главният жертвоприносител. Бог така е пожелал. Любовта и любовната наслада са най-голямото удоволствие, което Бог е дал на човеците, за да ги доближи до небето. В тържествения миг, когато мъжът дава свещеното си семе, за да създаде човешко същество, той е най-близо до Бога, а жената става частица от Бога, защото тя приема материята и я развива в утробата си. Това значи, че девствеността отдалечава човеците от Бога.

— На мен винаги ми се е струвало, че да се люби човек е естествена привилегия, както да яде и да пие — добави управителят на провинция Иафа. Кой чудовищен бог би могъл да ми попречи да ям, да пия и да се любя?

— И все пак аз съм чувала — намеси се Македа, — че някои богове на съседни нам народи принуждават млади момичета да остават девици и да служат в Храма.

— Така е — призна Соломон. — Тези девици са символ на абсолютната чистота и поддържат свещения огън в храмовете няколко години. След това ги заместват други девици, които ги освобождават от клетвата им. Някои по-жестоки религии изискват изкупителни жертви на млади девици, принасяни на самите стъпала на езическите олтари. Но нали нашият Бог е Бог на добротата и справедливостта и осъжда човекоубийството сред неговите обични създания.

— Ето че чухме най-просветлени мнения по проблема, който ни постави, ти царице! Аз не се произнесох, защото валидността на твоята клетва попада в строго религиозна област, и ако никой сред моите учени не желае да каже още нещо, ще наредя на главния равин Бен Елеазар, който е потънал в божията мъдрост, да ни каже какво е решението.

— Аз мисля, че славната Савска царица може и трябва да отхвърли клетвата, изтръгната й от свещеници, които не спазват истинския закон Божи.

Всички се съгласиха с него.

Македа беше станала с вдигнати към небето ръце, като че ли в този миг я бяха освободили от тежки вериги. Соломон беше щастлив като огрян от слънцето гълъб.

— О, Македа — възкликна той, — мъдростта на равините и учените ще направи от теб най-великата владетелка и най-щастливата съпруга на земята!

Натан се приближи до Перлата и целуна пояса на бялата й туника. Царицата на утрото въздъхна. Животът се отваряше по-широко пред нея, тя дишаше по-свободно и с разширени от надеждата гърди. Въпреки това тя не можа да се въздържи да не отговори на Соломон.

— Бащините ми свещеници са ме предали, като са ми наложили да остана девица. Не ми ли е съдено да изживея един ден ужаса да ме предаде съпругът, който ще предпочете пред мен други, по-пленителни жени?

— И Господ никога не е задължавал мъжете да ограничават броя на жените си — обади се тогава Натан, който винаги защитаваше тази теза против фанатичните привърженици на моногамията — Оставил им е правото да се любят и да създават деца, тоест да се женят за няколко жени, защото човешкото възпроизводство е основна грижа на Иехова. Освен това мъжът не може да се задоволи само с една жена, а жената не е създадена да бъде единствена съпруга. При всяка луна в небето съпругата не може да задоволява мъжа си. Бременността също го отдалечава от тялото за девет месеца. В това време съпругът намира продажна любов по кръчмите. Обратно, верният съпруг иска от жена си тя да му намери втора съпруга, ако има качества, първата съпруга си остава единствена духовна негова съпруга. Такъв е законът, който Бог е дал на хората.

— Натан се изказа като мъдрец — прекъсна го Соломон — и словото му е като божия притча.

След това Македа помоли царя да й разреши да се поклони при дарохранилницата, да благодари на Бога за просветлението и да му поиска прошка, че е нарушила неговите закони.

— До този момент никоя жена не е влизала в светилището, нито е докосвала дарохранилницата — заяви главният равин. Аз искам присъствието ти да не нарушава нашите обичаи.

— Трябва да знаете, велики равине, че аз докоснах дарохранилницата в чудесния ден на коронацията ми — отвърна Македа.

— Явно Пречистата перла може да стъпи по плочите на Светая светих като владетелка, равна на царете, но не и като жена… — потвърди Соломон.

— В такъв случай няма пречки царицата да се помоли — реши великият левит. — Ще я очакваме в Храма.

Аудиенцията приключи. Цар Соломон се изправи. Равините, левитите, съветниците излязоха. Савската царица и Пазителят на Печата бяха останали сами…

Тогава Македа сне горната си дреха и пред заслепения цар застана в офицерска униформа, цялата везана със сърма. Стройна и тънка, тя грееше сред слънчев лъч като права лъскава сабя. Златният цар мина пред нея тържествено. Звуците на тромпетите разкъсваха въздуха, а химн, изпълнен от лютни, съпровождаше стъпките им. Въоръжена гвардия оформи за тях железен път до Храма.

На площадката бе застанал главният равин, обграден от свещеници и чакаше Пречистата Перла, която изкачи стъпалата разтреперена. Той я заведе до седемте символични стъпала на дарохранителницата, обградена от двете страни със златни статуи на крилати Соломонови бойци, опрени на пламтящите си мечове. В златното дъно на дарохранилницата гореше вечен огън.

Савската царица се простря на пода и в страстна молитва направи преглед на целия си живот. Зад нея цар Соломон също се молеше, а равините ритмично призоваваха Иехова като редуваха метани с викове. Тогава се чу гласът на Македа:

— О, Господи, давам в дар сто и осемдесет бели козела. Дано този изкупителен дар отстрани гнева ти от моето каещо се чело…

Чу се писъкът на животните, приготвени за жертвоприношения пред Храма. Миризмата на кръвта се смеси с тежкия мирис на тамян.

— Дарявам още — продължаваше Македа — по един козел — за всеки месец от царуването си и сто и осемдесет торби със смирна за окадяване дома на Всевишния. Само ме освободи от клетвата Боже, освободи ме!

Главният равин издигна глас:

— Македа, царица на Симиена и Сава, владетелка на морета и на две земи, царица на утрото, ти си освободена от клетвата по волята на Иехова.

Под сводовете на Храма гръмна музика. Връхлитайки върху многоцветните греди, тя се блъскаше в пиластрите и рикошираше в пода. Това беше химнът за възслава на Бога. „Осанна!“ — вълнуваща и тежка като рев на океана през бурна нощ. Перлата се бе изправила на крака с вдигнати към дарохранилницата ръце.

— Аз бях месия на жените, о, Господи — извика тя и припадна в ръцете на златния цар.