Ед Наха
Робокоп (21)

19

Скрит зад прозорците на своя елегантен апартамент, Робърт Мортън, преуспяващ директор, изчака пролетната буря да отмине. Цял ден бе валяло, но това не развали настроението му. Носеше се тиха самба, а Мортън се приближи с ритмично поклащане към канапето при масичката за кафе от хром и стъкло. Хвърли поглед към балкона, където стоеше Тони, апетитна русокоса манекенка. Бризът издуваше дългата й коса в грациозни извивки.

Той се изсмя вътрешно. Животът беше хубав. Не. Животът беше шибано страхотен.

Седна на канапето до екзотичната Чандра и поднесе лъжичка с кокаин към носа си. Смръкна. Здравей, свят.

Чандра се изкикоти.

— Има нещо в начина, по който звучи — изгука тя. — Вицепрезидент. Преобръща ме цялата.

Чандра пое от кокаина. Мортън наблюдаваше как тя леко забели очи. Бинго.

Той отсипа малко кокаин в лъжичката и се заклати в такт към балкона.

— Пролетна буря — провлачи той. — Обичам дъжда. Искаш ли да „свирнеш“?

Тони кимна. Очите й проблясваха при пламването на светкавиците.

— Това е едно от нещата, които обичам да правя.

Мортън поднесе лъжичката към носа й. Тънка струйка кокаин се поръси по гърдите й. Мортън се усмихна.

— Какво ще кажеш за това? — измърка той, наведе се и зарови език между пълните й гърди. — Харесва ли ти?

Смехът на Чандра го прекъсна. Той се обърна и видя чернокосата красавица да се цупи.

— Запази малко и за мен, Боб.

На вратата се позвъни. Мортън погледна навътре в шикозното си жилище.

— Трябва да е шампанското.

Затанцува към входната врата и я отвори със замах. Усмивката изчезна от лицето му при вида на цевта, която се появи отвън.

— Навътре — заповяда гласът от входа.

Мортън се запрепъва към стаята, следван от насочената към лицето му пушка. Чандра и Тони се плъзнаха от балкона в стаята. Убиецът забеляза присъствието им, но не ги погледна.

— ОК, момичета. Чупка.

Чандра и Тони събраха нещата си и забързаха към изхода. Тони погледна за последен път към вцепенения от страх Мортън.

— Чао, Боби. Ще ми се обадиш някой път, нали?

Мортън не отговори. Убиецът затръшна вратата след тях.

— Откажи се, умнико.

Мортън се опита да събере всяка частица смелост от позите, на които някога е бил свидетел.

— Каквото и да искаш, няма да го получиш. Не знаеш ли кой съм?

В отговор гангстерът се изкиска и изстреля четири куршума в краката на Мортън. Младият директор падна с рев на пода. Натрошените му крака бълваха кръв върху дебелия бял килим. Въпреки болката, ужаса и паниката, Мортън успя да прецени, че ще му излезе много скъпо да почисти петната. По дяволите. Можеше дори да се изръси за цял нов килим.

Погледна нагоре към студените очи на убиеца. Започна да хленчи:

— Не мога да повярвам, че всичко това е реалност — завайка се той.

— Ще повярваш, златното ми момче — отговори убиецът.

Мортън започна да пълзи по пода, от него капеше кръв като от заклано прасе. Правеше широк завой, когато убиецът го прекрачи, извади минителевизор и го постави на масичката за кафе.

— Ела тук, задник такъв. Искам да видиш нещо. Мортън запълзя, а гангстерът смръкна малко кокаин и небрежно запали цигара. Унижен и обезумял от силната болка, Мортън седна пред убиеца.

— Ще ти дам всичко. Всичко, каквото поискаш. Моля те, не ме убивай…

Мъжът посочи телевизора с пушката си.

— Шоуто започва.

Мортън се загледа в телевизора и видя как на миниатюрния екран се появява лицето на Дик Джоунс.

— Здравей отново, Боби, момчето ми. — Джоунс се усмихна. — Тук е Дик Джоунс в направено по поръчка предаване, предназначено само за теб. Как ти се струва? Млад директор с телевизионно шоу, посветено на него. Чувстваш ли се важен? Ей, обзалагам се, че сега си на колене. Вероятно молиш за милост. Твърде патетично, а?

Джоунс се изсмя.

— Обзалагам се, че не се чувстваш много уютно сега, нали, Боби?

Мортън се вторачи в екрана. Джоунс беше луд. Наистина беше луд. Краката му започнаха да треперят. Така, каква беше новината? Той видя втрещен как сиамската му котка се примъкна към убиеца и се потърка о краката му. Убиецът протегна ръка и я погали зад ушите. Котката измърка. Мортън беше отвратен. Предателка. Не само че беше прострелян от един бандит, а сега и котката му се подмазваше на убиеца.

Джоунс продължи да говори весело.

— Знаеш в какво е истинската трагедия, нали, Боб? Можехме да станем приятели. Съотборници. Батман и Робин на ОКП. Но ти не пожела да минеш по надлежния ред. Мина през главата ми. Ех, колко лошо, Боби.

Убиецът бръкна в якето си и извади ръчна граната. Постави я с издрънчаване на масата.

Мортън се втренчи в гранатата и започна с видим ужас да напява като заклинание:

— Не — промърмори той. — Не, не, не, не, не…

— Но животът продължава — изрече Джоунс философски. — Това е стара история. Борба за любов и слава, нали, Боби? Помага, ако мислиш за нея като за игра. Голяма игра. Всяка игра си има победител и победен. Тази вечер, Боб, победеният си ти.

Убиецът изгаси цигарата си, изправи се, наведе се над масичката и изтегли халката от гранатата. Мортън запълзя отчаяно към масичката за кафе. Убиецът се изсмя и го ритна в гърба. Мортън изрева и се претърколи далеч настрана.

Кларънс Бодикър се ухили и го ритна втори път.

— За всеки случай — обясни той хладно.

Тръгна към вратата. Мортън се надигна и запълзя отново. Бодикър не му обърна внимание. Нямаше начин това момче да оцелее. Мина в антрето. Поколеба се за миг.

— Пис-пис-пис — прошепна той.

Сиамската котка на Мортън изприпка навън от апартамента.

— Добро коте — похвали я Бодикър.

Преди да затръшне вратата, погледна навътре. Мортън протягаше трепереща ръка към гранатата. Бодикър се наведе и взе котката.

— Хайде да си намерим нещо за ядене — предложи той.

Котката измърка.

Бодикър се отправи към аварийния изход, като си тананикаше:

— „Това би могло да бъде началото на нещо голямо…“

Заслиза по стълбите. Зад него вратата на апартамента се отскубна от пантите. Мощен юмрук от огън, дим и парчетии изби в коридора.