Ед Наха
Робокоп (14)

13

Мортън гледаше доволен как Робо си проправя път през друга тълпа — от аплодиращи студенти. Джонсън следеше с любопитство как младежите протягат ръце, за да се здрависат с мощния полицай. Той беше приятно изненадан от популярността на пробния модел. Пролетта в Детройт не е най-лекият сезон. Дори под дебелото палто той чувстваше, че тялото му мръзне, ала тези деца бяха пренебрегнали студа, за да видят своя герой, без каквито и да е оплаквания. Да, Стария Детройт се променяше бързо.

Той погледна Мортън. През изминалите няколко седмици Мортън също се беше променил. Сега косата му бе по-стилна. Дрехите му бяха нови и скъпи. Нови очила. Нов дезодорант. Момчето определено се изкачваше по стълбичката на успеха. Въпреки това Джонсън си имаше резерви.

Трябваше да се мисли и за Джоунс.

Не можеш току-така да прегазиш човек като Джоунс и да се измъкнеш чист.

Джонсън сви рамене. Това си беше проблем на Мортън. Мортън сияеше, когато Робо преминаваше през тълпата.

— Казвам ти, Джонсън, за месец името Робокоп ще стане синоним на съвременната борба с престъпността. След пресконференцията телефоните на ОКП почервеняха да звънят. Компаниите искат да извлекат от Робо изгода. Играчки Робо, кукли Робо, костюми Робо, комикси, пушки, игри… дори телевизионно шоу в събота сутрин. Разбираш ли колко много пари може да донесе той на корпорацията? Не само, че ще бъде най-ефективното въздържащо средство срещу престъпленията в целия свят, но ще има и голяма популярност.

— Аха — съгласи се Джонсън.

— Той е личност — продължи Мортън. — Е, може би не личност. Мисля, че си придава важност, когато иска, но има определено мъжко очарование, на което хората откликват. Не е слаб или нерешителен. Казва това, което е на ума му, и го казва ясно. Помниш ли какво каза в новините? „Зад решетките или в земята“. Едва не се подмокрих, когато го каза. Трябваше да видиш телевизионния екип. Те оцениха това. Мъжете сметнаха, че наистина е смело да се каже. А жените? Хвърлиха се на врата му. Реагираха, сякаш беше Джон Уейн на квадрат. Ако Робо беше човек, щеше да преуспее с жените. Вярвай ми. Много е секси.

— Той е човек — уточни Джонсън.

— Получовек — отсъди Мортън. — И докато контролираме ума му, той ще бъде главното ни оръжие.

— Аха — промърмори Джонсън.

Робо гледаше децата пред себе си.

— Ей, Робо. Като порасна, ще мога ли да стана ченге като теб? — попита едно малко момче с редки зъби.

— Полицията винаги ще има нужда от храбри момчета — отговори той безстрастно. Но забелязал разочаровано лице, обрамчено с плитка от едната страна, добави: — И от момичета също.

Момиченцето засия.

Възрастен учител, който приличаше на египетска мумия, се приближи към тълпата.

— Хайде, деца. Да не задържаме повече мистър Робо. Той трябва да отиде да залавя бандити, а вие трябва да се връщате в класните стаи.

Децата нададоха едно колективно „ооо“ и неохотно се помъкнаха към училището. Петгодишно момченце с обсипано с лунички лице се обърна и помаха за последен път.

— Довиждане, Робо — извика то.

В ръката си си искаше кукла. Беше миниатюрен полицай. Етикет с надпис висеше на лявата ръка на куклата: „Ти Джей Лейзър“. Робо проследи как момчето се отдалечава.

— Джими? — попита Робо.

Студен вятър се понесе през училищния двор. Скоро мястото опустя. Робо чу, че Мортън го вика. Но продължаваше да се взира към мястото, където бе стояло момчето.

— Джими? — повтори той.

Нямаше кой да му отговори. Откъде се взе това име? Спомни ли си го? Не, беше сигурен. Името го нямаше в никоя от базата данни.

— Робо? — извика отново Мортън. — Да тръгваме. Тук е студено.

Робо кимна.

— Идвам.

Той се върна бавно при микробуса на ОКП. Двама механици държаха вратите отворени за него. Седна тихо на задната седалка. Доктор Рузвелт му се усмихна.

— Имаш много почитатели, Робо.

Робо кимна. Не проговори. Нещо ставаше вътре в него. Нещо, което не разбираше.