Дъглас Престън
Сблъсък (85)

85.

Бър стоеше в рулевата каюта, осветяваше морето с прожектора и се взираше в бурята. Лъчите потъваха в бушуващия мрак, разкривайки само разпенени вълни и скали. Къде се бяха пъхнали? Той си поигра с настройките на радара, опитвайки се да изкара ясен образ от района, който лъчите на прожектора не можеха да осветят, но получаваше само статичен шум.

Строу продължаваше бавно да обикаля с лодката, както му беше заповядано. Проблесна мълния и освети извисяващите се скали от дялната им страна. Бученето на вълните беше оглушително и водата около тях се пенеше, засипвайки ги с пръски.

— Кучко такава! — Бър хвана микрофона и включи радиостанцията. — Къде си?

Никакъв отговор.

— Отговори или ще му видя сметката!

Пак мълчание. Капан ли беше това? Той изкрещя в микрофона:

— Опрял съм пистолет в главата му и следващият куршум е за него!

Лодката рязко се стрелна напред, изваждайки Бър от равновесие. Той се вкопчи в пасажерската седалка, опитвайки се да се изправи, докато лодката ускоряваше все повече.

— Какво правиш, по дяволите? — изрева той и отново насочи пистолета към ловеца на омари. Погледна през прозореца на рулевата каюта с внезапен ужас; кучият му син се засилваше право към рифовете, над бушуващата вода се издигаше стена от скали, обливана от дъжда.

— Не! — Той се опита да се изправи, вкопчи се в парапета на фалшборда и започна да се придърпва напред. Лодката се беше наклонила почти на деветдесет градуса и продължаваше да залита настрани, обръщайки широката си страна към морето. Строу отново завъртя щурвала, опитвайки се да го събори на пода. Но Бър се държеше здраво за парапета и успя да се изправи въпреки клатещата се палуба, да извади пистолета и да го насочи към Строу. Готвеше се да стреля, когато чу нов звук — рев на двигател — и се обърна тъкмо навреме, за да види плашещата гледка. Една лодка внезапно се материализира в бурята и се устреми с пълна скорост към него, блестящият й стоманен кил пореше черното море, отхвърляйки вода на всички страни. А на носа, вкопчена в парапета, като фигура, излязла от ада, стоеше девойката. Той отстъпи назад, опитвайки се отчаяно да се скрие, но в същия миг Строу завъртя лодката на другата страна, събаряйки го отново на палубата, и пое курс към сблъсък. Изгубил равновесие, вкопчен с едната си ръка в парапета, на Бър не му оставаше нищо друго освен да насочи пистолета и да натисне спусъка веднъж, два, три, четири пъти…

С оглушителен трясък на разтрошаващо се фибростъкло лодката се вряза във фалшборда, прегази го и се изкачи на палубата; Бър направи едно последно усилие да се отмести от пътя й, но безуспешно. Килът го блъсна в гърдите и го отметна встрани със силно хрущене на кости. Почувства се така, сякаш ребрата му се бяха забили в гръбначния стълб, излетя във въздуха като парцалена кукла и падна право в бушуващата вода, потъвайки безпомощно в черните, студени, смазващи дълбини.