Дъглас Престън
Сблъсък (84)

84.

Часовникът в стаята показваше почти три, а обсъжданията продължаваха, без да стигат доникъде. От плоския екран в дъното на стаята председателят на Обединения комитет на началник-щабовете най-накрая заговори, обръщайки се към Чодри. Гласът му беше мек, учтив.

— Щом отхвърляте военния вариант, доктор Чодри, имате ли с какво да го замените?

Чодри го погледна.

— С проучвания. Изследвания. Сега, когато вече знаем къде е — ако приемем, че нещото на това изображение е отговорно за стрелбата със странна материя — можем да пренасочим нашите сателити към него. Просто трябва да извадим координатите от диска.

— А след това? — попита председателят.

— Ще се опитаме да се свържем с него.

— И какво точно ще му кажем?

— Ще обясним, че искаме мир — че сме мирни хора. Че не представляваме заплаха за тях.

— Мирни хора? — изсумтя Майкълсън. — Да се надяваме, че „машината“ е спала дълбоко през последните няколко кървави столетия.

— Всъщност, това може да се окаже проблемът — отвърна Чодри, — причината, поради която ни атакува. Заради нашето агресивно поведение. Кой знае откога ни наблюдава, подслушва нашите радио и телевизионни предавания, с които заливаме космоса през последното столетие. Компютрите му сигурно са ги дешифрирали. Всеки, който е гледал новинарските емисии от последните сто години, ще придобие доста мрачна представа за човечеството.

— И откъде, по дяволите, ще знае английски? — попита Майкълсън.

— Ако е било създадено, за да наблюдава разумни същества — отвърна Чодри, — то със сигурност разполага с невероятно мощен изкуствен интелект, който е способен да дешифрира всеки един език.

— Колко е старо? Кога е било построено?

Форд заговори:

— Изображението показва ерозия и дупки от метеорити, както и слой от реголит върху по-стари сблъсъци. Тази машина е поне на няколкостотин милиона години.

Майкълсън се обърна към Чодри.

— Съгласен ли сте с това твърдение?

Чодри огледа изображението.

— Да, съгласен съм. Много е старо.

— Значи според вас е истинско?

Чодри се поколеба.

— Бих искал да прегледам оригиналните изображения и местоположението му, преди да отговоря на този въпрос.

— Не разполагаме с достатъчно време за това — каза Локууд. — След три часа трябва да докладвам на президента. Да прескочим военния вариант и да преминем към комуникациите. Да предположим, че разбира английски, как ще общуваме с него?

— Трябва да го убедим, че не му желаем злото — каза Чодри.

— Ако започнете да предлагате мир — каза Майкълсън, — така ще демонстрирате слабост.

— Ние сме слаби — отвърна Чодри, — и машината го знае.

Последва мълчание.

Дирквайлер вдигна ръка.

— Групата за наблюдаване на космоса в ЛРД търсеше начини за отблъскване на астероиди убийци. Може би ще успеем да използваме някои от техните уреди, за да насочим някой голям астероид срещу машината. Като онзи, който е причинил изчезването на динозаврите.

Чодри поклати глава.

— За планирането, подготовката и изпращането на такава мисия до Марс ще са необходими години. А ние дори не разполагаме с технологията за реализирането й. Трябва да кажем истината на президента: нямаме решение на проблема. — Той огледа всички в залата.

След думите му отново настъпи тишина, която Локууд най-накрая наруши:

— Все пак няма да се откажем от военния вариант. Но нека го изоставим за малко и да се съсредоточим върху нещо друго — каква е тази машина, кой я е сложил там и какво се опитва да направи?

Форд прочисти гърлото си.

— Може да се е повредила.

— Повредена ли? — Чодри изглеждаше изненадан.

— Тя е много стара. Била е там от дълго време — каза Форд. — Ако е повредена, може би има начин да я подведем. Да я заблудим. Да я измамим по някакъв начин. Досега поведението й е било непредсказуемо, променливо. Може би не го прави умишлено — може би това е признак на неизправност.

— Как? — попита Майкълсън.

Форд поклати глава.

Отново настъпи мълчание. Локууд погледна към часовника си.

— Утрото настъпва. Поръчах бърза закуска в пет в частната трапезария. Ще прехвърлим компютрите и ще продължим дискусиите там.

Последен напусна заседателната зала Чодри.

Директорът на мисията излезе, вадейки ръката от джоба си. Форд бързо пристъпи към него, сякаш за да говори с него насаме, бръкна бързо в джоба му и измъкна къс хартия.

— Какво, по дяволите… — извика Чодри, стрелна се като светкавица напред и се опита да грабне листчето, но Форд бързо отскочи назад.

Той поднесе хартията пред групичката изненадани свидетели.

— Това е паролата за твърдия диск. Доктор Чодри току-що я открадна. Казах ви, че в групичката има къртица. И ние току-що я заловихме.