Дъглас Престън
Сблъсък (81)

81.

Бър подаде микрофона на рибаря, пъхна го в окованите му ръце. Вече нямаше значение какво ще каже мъжът; Бър просто искаше да напомни на момичето, че баща й е жив и в нужда, за да я държи в напрежение, паникьосана, лесна за манипулиране.

— Татко? Татко? Добре ли си?

— Аби? Веднага излез от водата! Лодката ти няма да издържи! Махай се!

— Татко — гласът й секна. — Свърши ни горивото.

— Мили Боже, Аби, той има пистолет! Обади се на бреговата охрана. Не се оставяй да те заблуди…

Бър грабна микрофона от ръцете му. Каналът не се използваше, предаваха на четвърт ват, който не можеше да бъде прихванат от континента, особено в такова време — но защо да рискува?

— Чу ли? — каза той в микрофона. — Всичко ще бъде наред, ще получиш баща си. Трябваш ми жива, иначе няма да мога да се сдобия с твърдия диск. Помисли си — ти си ми повече нужна жива, отколкото мъртва. Трябва да решим този проблем, но нека го направим на някое място, където няма да се удавим. Чуваш ли ме?

— Чух — отвърна кратко Аби.

Той прекъсна връзката с мисълта, че сигурно не му вярва, но какво можеше да направи? Всички козове бяха в неговите ръце. Сигурно имаха някакъв глупав план, който обаче нямаше да проработи.

Лодката се издигна на гребена на една вълна и се наклони надясно. Боже, защо не внимава повече! Приближаваше грамадна вълна, висока колкото двуетажна сграда, черна като „Гинес“, с пенещо се било, издаваща съскащ шум. Той завъртя кормилото към вълната, лодката бързо започна да се издига. Но той не успя да я обърне изцяло и ревящият гребен се стовари върху корпуса, черната като абанос вода тласна лодката назад, заливайки фалшборда, и я завъртя настрани.

Той се опита да завърти щурвала, но огромната тежест го изтикваше назад и притискаше лодката надолу. Опита се да увеличи оборотите, но въобще не чу шум от двигателя, а само скърцането на дърво под тонове вода. Постепенно кормилото започна да се освобождава, натискът на океана намаля, водата се изтичаше през носа и фалшборда. Лодката започна да се изправя.

Бър никога не се беше плашил толкова. Той погледна към четеца на карти; бяха по средата на пътя до Палавника. Поне преминеха ли рифа щяха да се намират откъм подветрената страна. Движеха се с шест възела — още колко време щеше да отнеме? Десет минути. Десет адски минути.

— Пусни ме на щурвала — каза рибарят. — Ще потопиш лодката.

— Майната ти. — Бър се вкопчи в кормилото при вида на следващата гигантска вълна, която се приближаваше срещу тях. Лодката се издигна, за да посрещне планината от вода, която се стовари върху нея и разтресе рулевата каюта, заплашвайки да разкъса заварките. Ако намокри електрониката… Щеше да е безпомощен.

— Отключи белезниците — каза Строу. — В противен случай и двамата ще се озовем на дъното!

Бър бръкна в джоба си и измъкна ключа. Протегна го към него.

— Отключи ги сам и ги донеси.

Хванал кормилото с едната си ръка, той измъкна пистолета си, наблюдавайки как Строу отключва белезниците и се приближава към него, държейки се за парапета.

Лодката се залюля в браздата, измамно спокойна, и започна да се изкачва. Отново се беше обърнала с широката страна към вълната.

— Пусни ме на щурвала! — извика Строу и се вкопчи в него.

Бър отстъпи назад и насочи пистолета си към него.

— Закопчай се за кормилото.

Ловецът на омари не му обърна никакво внимание — той се бореше с кормилото и увеличаваше оборотите на двигателя, докато лодката постепенно се изкачваше по вълната, все по-стръмно и по-стръмно, и изведнъж вятърът бучеше около тях, въздухът се изпълни с вода, навсякъде хаос и шум. Лодката премина през гребена и отново рухна в ниската бразда между вълните.

— Казах ти да се закопчееш за кормилото! — Бър изстреля един куршум в тавана, за да подчертае думите си.

Строу закопча лявата си китка за стоманения щурвал. Бър пристъпи към него, провери дали белезниците наистина са заключени и хвърли ключа в морето.

— Карай право към рифа. Ако опиташ някакви номера, ще те убия. А след това ще убия и дъщеря ти.

Лодката се издигна върху следващата вълна и небето беше разкъсано от ярка светкавица, която за кратко освети водата, последвана от ужасяващ гръм.

Бър се приготви за удар при вида на новата вълна, която се издигаше над тях. Ловецът на омари не каза нищо, просто държеше мрачно кормилото, обърнал лице към тъмната водна стена.