Дъглас Престън
Сблъсък (62)

62.

Аби се събуди от миризмата на бекон и яйца. Слънцето надничаше през прозореца, отвън се чуваше плясъкът на вълните по каменистия бряг. Когато влезе в дневната, Форд седеше на кухненската маса, приведен над лаптопа, към който беше свързал твърдия диск. Тя видя, че той разглежда снимките.

— Тъкмо навреме! — извика Джаки откъм готварската печка. Тя тикна в ръцете й чаша с кафе, приготвено точно както й харесваше, с тонове сметана и захар.

— Ела навън да закусиш.

Аби хвърли един поглед към Форд и излезе навън при масата за пикник, която Джаки беше застлала с покривка. Голямата неокосена ливада се спускаше чак до каменистия бряг. Недалеч от него се намираха обраслите със смърчове островчета с тесни проливи между тях, през които се забелязваше открития океан.

Джаки й поднесе закуската и седна срещу нея с чаша кафе.

— Къде е „Марея“? — попита Аби преди да се нахвърли върху бекона и яйцата. Умираше от глад.

— Преместих я в залива зад острова — отвърна Джаки.

Аби изпи кафето си и погледът й се зарея към морето. Техният остров се намираше сред групичка от около трийсетина острова, разделени от континента от канала Масъл ридж. На юг се простираше заливът Мъсконгъс, а на север — заливът Пенобскот. Това беше идеалното място за криене, невидимо и от морето, и от сушата, изключително добре защитено от времето. Доколкото знаеше, никой не беше забелязал тръгването им от Раунд понд, никой не знаеше накъде се бяха запътили. Дори баща й. Тук бяха в безопасност. Но от кого? Това беше въпросът.

Тя изгреба остатъците от яйцата с късче хляб и си сипа още кафе от каната на масата. Океанът беше спокоен, вълните спокойно заливаха каменистия бряг и също толкова спокойно се отдръпваха. Над главите им крещяха чайки, а в далечината се чуваше боботенето на самотна рибарска лодка.

Форд излезе навън с чаша кафе в ръка и се отпусна дългурестото си тяло на пейката край масата.

— Добро утро! — каза Джаки, усмихвайки му се широко. — Добре ли спахте, господин Форд?

— Страхотно. — Той отпи от кафето и се загледа в морето.

— Виждам, че разглеждаш снимките на Деймос — каза Аби.

— Да.

— Какво мислиш?

Форд не отговори веднага, а се втренчи в нея с бледите си сини очи. После заговори бавно, с нисък глас.

— Според мен това е невероятно откритие.

Аби кимна.

— Без съмнение е извънземно и най-вероятно то е източникът на гама-лъчите. Сигурно е много старо, за да е толкова износено и очукано.

— Нали ти казах, че е истинско.

Той поклати бавно глава.

— Значи лудите учени се оказаха прави… Извънземна конструкция, кой можеше да повярва… И вече знаем, че не сме сами, наистина знаем. Направо съм като замаян.

Аби го погледна.

— Не си го разбрал, нали?

— Какво имаш предвид?

Тя поклати глава.

— Извънземна конструкция, дръжки. Това е оръжие. И то стреля срещу Земята.