Дъглас Престън
Сблъсък (11)

11.

Рандъл Уърт приближи остров Тръмкап със своята двайсет и четирифутова моторна лодка, наречена „Морски вълк“, дизеловият двигател избумтя веднъж и изпусна медночервен облак от ауспуха си. Късовълновото радио беше настроено на рок станцията, но пращеше толкова силно, че Уърт можеше само да гадае каква песен върви в момента.

Той ловуваше омари сам, без помощник, защото никой не искаше да работи с него. Толкова по-добре, нямаше да се налага да дели печалбата. Преди известно време едно копеле беше нарязало половината му корди, защото го излови, че мами с парите. „Майната им, майната им на всичките.“

Той хвърли последния капан, рязко зави надясно и спря, без да изключва двигателя. Кордата се опъна, плувката се скри под водата, следвана от шамандурата. Уърт допи остатъка от бирата и хвърли кутийката зад борда. Избърса устата си и погледна към двигателния отсек. Моторът кашляше, инжекторите бяха скапани, от мокрия ауспух пръскаше гориво и оставяше пъстроцветни следи във водата. На всеки няколко минути трюмната помпа кашляше и изхвърляше мазна вода. Той отново се изплю и храчката му залепна на палубата като мида без черупка. Той ритна маркуча, от който течеше студена вода, и отми противната слуз от дъските.

Надяваше се скапаната лодка да изкара и тоя сезон. След това щеше да я застрахова и да я потопи. Достатъчно беше да сложи скапан предпазител на помпата, да я закотви и да изчака ден-два.

Лодката постепенно подмина остров Тръмкап и на хоризонта се появи остров Кроу — огромният бял купол на старата измервателна станция се издигаше над него като балон. Фериботът тъкмо излизаше от пристанището и пенеше водата, завивайки към Френдшип. Когато отново погледна към сушата, той забеляза с изненада една лодка, която леко се поклащаше закотвена в малкото заливче на остров Марш. Той присви очи.

„Марея“. Лодката на Аби Строу.

Той намали оборотите и се вторачи в нея. Заля го вълна от гняв, която се просмука до мозъка на костите му, като вода в гъба. Шибаната кучка; той не можеше да забрави какво му беше отговорила при споменаването на „по-дълбоко“. И то точно пред онази курва Джаки Спан! И ето ги къде бяха двечките, на остров Лаудс, търсеха съкровището на Дикси Бул. Из града се носеха слухове, че Аби е успяла да се докопа до някаква карта.

Докато лодката се носеше по течението, Уърт извади последната кутийка бира и хвърли найлоновата обвивка във водата. „Може пък някой тюлен да се задави с нея.“

Отпи от кутийката и я сложи в поставката за бира, монтирана върху капака на двигателя. Започваше да чувства напрежение, раздразнение, кожата му настръхна. Нуждаеше се от дрогата си. Той задрапа нервно по бузата, разчеса по невнимание един струпей и усети мократа кръв по пръстите си.

Изруга. Мушна се в малката каюта, извади малка стъклена лула иззад рибарските принадлежности, сипа в нея малко кокаин, запали с трепереща ръка запалката си и поднесе огънчето под главата. Внезапно се разнесе бълбукащ звук и той дръпна силно, изпълвайки дробовете си с дим. Облегна се на корпуса, затвори очи и зачака да го връхлети вълната и да го изпълни онова въодушевление, което, поне за миг, го караше да се чувства човешко същество.

Пъхна лулата и дрогата обратно зад рибарските такъми и се понесе към щурвала, чувствайки се като краля на света. Видя отново „Марея“, която хвърляше дълга сянка върху водата и в него отново се надигна мрачна ярост. Те копаеха за съкровището и щом имаха карта, току-виж го намерили.

Внезапно го озари една идея. Добра идея. Всъщност най-добрата, която някога му беше хрумвала.

Уърт погледна към часовника си; часът беше четири. Момичетата, изглежда, смятаха да прекарат нощта на лодката. Което щеше да му даде достатъчно време да отиде до Раунд понд, да зареди, да купи бира и говежда пастърма от „Кинг Ро“. Можеше да посети дилъра си, да се запаси с още дрога и да си прибере парите за нещата, които беше задигнал от оная къща на остров Рип. Щеше да се върне на Лаудс към зазоряване.

Той се изсмя, даде газ, завъртя кормилото и потегли обратно покрай остров Тръмкап към пристанището на Раунд понд.

С парите от съкровището щеше да си купи нова лодка — и щеше да я кръсти „Череп и кръстосани кости“.