Р. А. Салваторе
Убежище (25)

25
Джуджешка шега

Кати-бри чу ръмжащото куче, но нямаше време да реагира, когато огромният мъж изскочи иззад една скала и грубо я сграбчи за ръката.

— Знам, че знаеш! — изкрещя той с пълно гърло право в лицето й.

Кати-бри го ритна в пищяла.

— Пусни ме! — извика му тя.

Роди изненадано забеляза, че в гласа й нямаше страх. Той я разтърси силно, когато тя се опита да го ритне отново.

— Дошла си в планината с някаква цел — каза той равнодушно, без да отпуска хватката си. — Дошла си да видиш елфа. Знам, че сте приятели. Виждам го в очите ти!

— Нищо не знаеш! — каза му Кати-бри. — Говориш само лъжи!

— Значи елфът ти разказа за Тисълдаун, така ли? — отвърна Роди, досещайки се какво има предвид момичето.

Кати-бри знаеше, че в гнева си се беше заблудила, беше дала на нещастника потвърждение на думите му.

— Елфът ли? — каза тя разсеяно. — Не разбирам за какво говориш.

Роди подигравателно се изсмя.

— Била си при елфа, момиче. Каза го достатъчно ясно. А сега ще ме заведеш да го видя.

Кати-бри се изсмя в лицето му, предизвиквайки друго грубо разтърсване.

Изражението на Роди изведнъж омекна и Кати-бри се ужаси дори повече от погледа, който се появи в очите му.

— Ти си куражлийка, нали? — измърка той, хвана и другото рамо на Кати-бри и я обърна срещу себе си. — Изпълнена с живот? Ще ме заведеш при елфа, момиче, не се съмнявай в това. Но може би има и други неща, които да направим преди това, неща, които да те убедят повече да не пресичаш пътя на такива като Роди МакГристъл.

Целувката му по бузата на Кати-бри бе отвратително гротескна, но ужасяваща и недвусмислено заплашителна и момичето помисли, че ще повърне.

Кати-бри мобилизира всяка частица от твърдостта си, за да погледне Роди в очите в този миг. Тя беше само малко момиче, но бе израснала сред суровите джуджета от рода Боен чук — горди и силни. Бруенор беше боец, такава беше и дъщеря му. Коляното на Кати-бри намери слабините на Роди и хватката му изведнъж се разхлаби. Момичето протегна ръка да издере лицето му, ритна го втори път с по-малък ефект, но предпазното му свиване почти й позволи да се освободи.

Желязната хватка на Роди се затегна неочаквано около китката й и те се сдърпаха за момент. После Кати-бри усети как някой сграбчи също толкова силно свободната й ръка и преди да разбере какво става, беше издърпана от ръцете на Роди, а до нея застана тъмен силует.

— Значи дойде да срещнеш съдбата си — озъби се доволно Роди на Дризт.

— Бягай — каза елфът на Кати-бри. — Това не е твоя работа.

Кати-бри, разтърсена и ужасно уплашена, не възрази.

Възлестите ръце на Роди се сключиха около дръжката на Блийдър. Ловецът на глави вече се бе срещал в битка с елфа и нямаше намерение да се опитва да му се противопоставя с бързи стъпки и извъртания. С кимване, той освободи кучето си. То се приближи до Дризт и тъкмо се готвеше да го нападне, когато Гуенивар връхлетя върху него и го събори надалеч. Кучето се изправи на крака, защото не беше ранено сериозно, но отстъпваше с няколко крачки всеки път, когато пантерата надаваше рев в лицето му.

— Достатъчно — каза Дризт, станал изведнъж сериозен. — Преследвал си ме толкова години и километри. Приветствам издръжливостта ти, но твоят гняв е незаслужен, уверявам те. Не съм убил Тисълдаунови. Никога не съм вдигал остриетата си срещу тях.

— Да вървят в Деветте пъкъла Тисълдаунови! — изрева му Роди. — Заради тях ли смяташ, че съм дошъл?

— Главата ми няма да ти донесе твоето възнаграждение — отвърна му Дризт.

— И златото да се продъни дано! — извика Роди. — Ти ми отне кучето, елфе, и ухото!

Посочи с мръсния си пръст към обезобразеното си лице. Дризт искаше да му възрази, искаше да напомни на Роди, че той беше започнал битката и, че собствената му брадва бе съборила дървото, което бе изранило лицето му. Но Дризт разбираше мотивите на планинеца и знаеше, че думите няма да го успокоят. Той бе наранил гордостта му, а за човек като Роди подобна рана далеч надхвърляше физическата болка.

— Не искам да се бия — заяви твърдо елфът. — Взимай кучето си и изчезвай само срещу думата си, че няма повече да ме преследваш.

Подигравателният смях на Роди предизвика тръпки по гръбнака на Дризт.

— Ще те гоня до края на света, мрачен елфе! — изрева той. — И винаги ще те намирам. Няма достатъчно дълбока дупка, в която да се скриеш от мен. Няма достатъчно дълбоко море! Ще те хвана, елфе! Ще те хвана сега, или ако избягаш, ще те хвана по-късно!

Роди се усмихна, жълтите му зъби блеснаха и внимателно започна да се прокрадва към Дризт.

— Ще те пипна, елфе! — повтори отново той тихичко. Един неочакван скок го приближи до Дризт и Блийдър изсвистя диво край него.

Елфът отскочи. Изглеждаше, че вторият удар на ловеца на глави ще постигне същия ефект, но вместо да постъпи така, Роди направи лъжливо движение, което засегна брадичката на Дризт.

В миг планинецът беше до елфа, а брадвата му яростно фучеше.

— Стой мирно! — извика Роди, докато Дризт пъргаво отбягваше ударите като отскачаше или се навеждаше.

Той знаеше, че поема опасен риск като не отговаря на злостните атаки, но се надяваше, че ако успее да умори якия мъж, ще намери по-мирно решение.

Роди беше бърз и подвижен за голям човек, но Дризт беше далеч по-пъргав и вярваше, че може да играе тази игра доста дълго.

Блийдър се спусна право към него, насочвайки се към гърдите на Дризт. Атаката беше лъжлива, Роди искаше елфът да се наведе, така че да може да го ритне в лицето. Дризт обаче, прозря намеренията му. Той отскочи, вместо да се наведе, направи салто над спускащата се брадва и се приземи с лекота, още по-близо до Роди. Сега нападна той, замахвайки с дръжките на двата ятагана право към лицето на Роди. Ловецът на глави залитна назад, усещайки топлата кръв да се стича от носа му.

— Махай се — каза му искрено Дризт. — Взимай си кучето и се върни в Малдобар или в мястото, което наричаш дом.

Но ако той наистина вярваше, че Роди ще се предаде при вида на проявеното милосърдие, бе изпаднал в голяма заблуда. Ловецът на глави изкрещя яростно и се втурна напред с наведени рамене в опит да събори елфа.

Дризт насочи оръжията си с дръжките надолу към главата на Роди, а той самият се преметна през гърба му. Планинецът падна лошо, но бързо се изправи на колене, извади камата си и я запрати към елфа, още докато той бе с гръб към него. Дризт видя сребърното проблясване в последния момент и свали острието си, за да го отбие. Още една кама полетя към него, а след нея още една и всеки път Роди правеше по стъпка към елфа.

— Познавам номерата ти, елфе — заяви той със зла усмивка. Две бързи стъпки го доведоха съвсем до Дризт и Блийдър отново разсече въздуха. Дризт се наведе и се претърколи настрани, като се изправи на известно разстояние. Неизтощимата увереност на Роди започваше да го изнервя. Той бе нанесъл на планинеца удари, които биха повалили повечето му противници и се чудеше колко още поражения може да понесе якия мъж. Тази мисъл доведе елфа до неизбежното заключение, че може би трябва да започне да го удря не само с дръжките на ятаганите си. И отново Блийдър се спусна към него. Този път, Дризт не избяга. Той пристъпи под острието на брадвата и го отби с единия ятаган, оставяйки Роди открит за удар с другото му оръжие. Три бързи движения отдясно затвориха едното му око, но ловецът на глави само се изхили и се хвърли върху Дризт като събори по-лекия елф на земята.

Дризт се извъртя и падна, осъзнавайки, че съвестта му го е подвела. На толкова близка дистанция той не би могъл да се сравнява със силата на Роди, а ограничените му движения премахваха предимството на бързината. Роди запази положението си върху него и премести едната си ръка, за да го разсече с Блийдър.

Излайване на жълтото куче бе единственото предупреждение, което получи, но то не бе достатъчно, за да избегне скока на пантерата. Гуенивар избута Роди от Дризт, притискайки го към земята. Якият мъж обаче запази самообладание и успя да удари пантерата, докато тя отминаваше край него, по десния хълбок. От своя страна, упоритото куче се нахвърли върху нея, но Гуенивар се съвзе, завъртя се около Роди и го прогони.

Когато Роди се обърна отново към Дризт, бе посрещнат с дива вихрушка от удари, която не смогваше да отбива и не можеше да посрещне подобаващо.

Дризт бе видял действията на пантерата и огънят в лилавите му очи обещаваше край на компромисите. Дръжката на ятагана се стовари върху лицето на Роди, последвана от тъпата страна на острието. Кракът на елфа се впи в стомаха му, в гърдите, а после и в слабините толкова бързо, че сякаш бе направил само едно движение. Все така упорит, Роди понесе всичко с изръмжаване, но разяреният елф го притисна. Единият ятаган срещна главата на брадвата и Роди се придвижи напред, смятайки отново да притисне Дризт към земята. Второто оръжие на елфа обаче, го изпревари, разрязвайки ръката му. Ловецът на глави се отдръпна, хващайки ранения си крайник, и изпусна Блийдър на земята.

Дризт дори не се забави. Атаката му хвана Роди неподготвен и няколко ритника и удара зашеметиха мъжа. После той подскочи високо и изрита Роди с двата си крака право в челюстта, като го запрати на земята. Планинецът отново само сви рамене и се опита да се изправи, но този път почувства остриетата на двата ятагана да се опират във врата му.

— Казах ти да си вървиш по пътя — каза сурово Дризт, без да отмества ятаганите дори на сантиметър, за да позволи на Роди да усети добре студения метал.

— Убий ме — каза примирено Роди, усещайки слабостта на своя съперник, — ако ти стиска!

Дризт се поколеба, но намръщеният му поглед не омекна.

— Върви си по пътя — каза той с цялото спокойствие, което успя да събере. Спокойствие, напук на предстоящото изпитание, което той знаеше, че трябва да премине.

Роди се разсмя.

— Убий ме, чернокож дявол! — изрева той, настъпвайки срещу Дризт, макар да остана на колене. — Убий ме или аз ще те хвана! Не се съмнявай в това, елфе. Ще те гоня до края на света и под него, ако трябва!

Дризт пребледня и погледна към Гуенивар за подкрепа.

— Убий ме! — извика Роди на границата на истерията. Той сграбчи китките на елфа и ги дръпна към себе си. Линия от ярка кръв се появи от двете страни на врата му. — Убий ме, както уби кучето ми!

Ужасен, Дризт опита да се отдръпне, но хватката на Роди беше желязна.

— Не ти стиска, нали? — изкрещя ловецът на глави. — Тогава ще ти помогна! — Той рязко дръпна китките му, въпреки съпротивата на Дризт, прорязвайки по-дълбоко врата си и, ако полуделият мъж изпитваше болка, това не можеше да се разбере под маската на неизменната му усмивка.

Вълни от смесени емоции заляха Дризт. В този момент той искаше да убие Роди повече от изумление и объркване, отколкото заради отмъщение, но все пак знаеше, че не би могъл да го направи. Доколкото му беше известно, единственото престъпление на Роди бе неоправданото му преследване, а това не бе достатъчна причина. Заради всичко, което смяташе за ценно, той трябваше да уважава човешкия живот, дори толкова окаян като този на Роди МакГристъл.

— Убий ме! — викаше отново и отново Роди, изпитвайки похотливо удоволствие от нарастващото отвращение на елфа.

— Не! — изкрещя Дризт в лицето му достатъчно силно, за да го накара да замълчи.

Вбесен до степен, когато повече не можеше да сдържа треперенето си, Дризт не дочака да види дали Роди ще поднови влудяващите си крясъци. Той натисна с коляно брадичката му, освободи китките си от ръцете му, после удари слепоочията му с дръжките на двата ятагана едновременно.

Очите на Роди се замъглиха, но той не загуби съзнание, а упорито продължаваше да се съпротивлява. Дризт го удари отново и отново, и накрая го събори, ужасен от собствените си действия и от продължаващата съпротива на ловеца на глави.

Когато гневът му отмина, елфът застана треперещ над якия мъж със сълзи в лавандуловите очи.

— Прогони това куче надалеч! — нареди той на Гуенивар. После ужасен изпусна окървавените остриета и се наведе, за да се увери, че Роди не е мъртъв.

* * *

Роди се събуди и откри жълтото си куче да стои над него. Нощта бе паднала и вятърът отново духаше. Главата и ръката го боляха, но той пренебрегна болката, желаейки само да възобнови преследването си, сигурен, че Дризт никога няма да намери сили да го убие. Кучето му веднага хвана миризмата, повеждайки го обратно на юг и те поеха по нея. Безпокойството на Роди се уталожи, но за малко, когато стигнаха до една оголена скала и намериха червенобрадото джудже и момичето, които ги чакаха.

— Не пипай момичето ми, МакГристъл — каза направо Бруенор. — Не биваше да пипаш момичето ми.

— Тя е в съюз с елфа! — възрази Роди — Предупреди този дяволски убиец за идването ми.

— Дризт не е убиец! — възпротиви се Кати-бри. — Той не е убил фермерите! Той каза, че ти говориш така, за да накараш другите да ти помагат!

Внезапно тя разбра, че току-що бе признала пред баща си, че се е срещала с елфа. Когато Кати-бри намери Бруенор, тя му разказа само за грубото поведение на Роди.

— Била си при него — каза Бруенор, очевидно засегнат. — Излъга ме и си била при елфа. Казах ти да не ходиш. Ти каза, че няма…

Огорчението на Бруенор засегна Кати-бри, но тя бързо си спомни за убежденията си. Бруенор искаше от нея да е честна, но това изискваше също да бъде честна и към истината.

— Веднъж ти ми каза, че всеки си получава заслуженото — отвърна му момичето. — Каза ми, че всеки е различен и че всеки трябва да бъде приеман заради това, което е. Аз видях Дризт такъв, какъвто е и го видях наистина, казвам ти. Той не е убиец! А той е — тя посочи обвинително към МакГристъл — лъжец! Не се гордея със собствената си лъжа, но никога не бих оставил Дризт да бъде хванат от този!

Бруенор обмисли думите й за момент, после я прегърна през кръста и здраво я притисна към себе си. Все още го болеше заради измамата на дъщеря му, но джуджето беше гордо, че неговото момиче бе застанало зад собствените си разбирания. В действителност Бруенор бе дошъл, не за да търси Кати-бри, която мислеше, че се цупи в мините, а за да намери елфа. Колкото повече си припомняше битката си с реморхаза, толкова повече се уверяваше, че Дризт бе дошъл да му помогне, а не да се бие с него. Сега, в светлината на последните събития, у него почти не останаха съмнения в това.

— Дризт дойде и ме освободи от МакГристъл — продължи Кати-бри. — Той ме спаси.

— Мрачният елф я е побъркал — каза Роди, усещайки нарастващата неприязън на джуджето, защото нямаше желание да се бие с такъв опасен противник. — Той е убиец, казвам ти. И Бартоломю Тисълдаун щеше да ти го каже, ако мъртвите можеха да говорят!

— Ба! — изсумтя Бруенор. — Не познаваш момичето ми, иначе щеше да помислиш повече, преди да я наречеш лъжкиня. Казах ти и преди, Роди МакГристъл, че не обичам да плашат дъщеря ми! Смятам, че трябва да се махаш от долината ми. И смятам, че трябва да го направиш веднага!

Роди изръмжа, същото направи и кучето му, което застана между планинеца и джуджето и оголи зъбите си срещу Бруенор. Той вдигна рамене и изръмжа предизвикателно към звяра. Кучето се стрелна към глезена на джуджето, но то умело постави ботуша си в муцуната му и разтвори долната му челюст до земята.

— И да вземеш вонящото си куче с теб! — изрева той, макар че като оцени загладените му хълбоци, реши, че би могъл да има повече полза от невъзпитаното животно.

— Ще ходя, където аз реша, джудже! — заяви му Роди. — Ще хвана елфа и ако той е в твоята долина, там ще съм и аз!

Бруенор разпозна безсилието в гласа на мъжа и разгледа по-подробно белезите върху лицето на Роди и дълбоката рана на ръката му.

— Елфът е избягал от теб — каза джуджето и усмивчицата му жегна Роди.

— Но не задълго — обеща той. — И никакво джудже няма да застане на пътя ми!

— Връщай се в мините — каза Бруенор на Кати-бри. — Кажи на останалите, че може да се забавя малко за вечеря.

Брадвата се озова в ръцете му.

— Подреди го добре — промърмори Кати-бри, без да се съмнява в уменията на баща си.

Тя целуна Бруенор по шлема, после щастливо побягна. Баща й, й беше, повярвал. Нищо в целия свят не можеше да е погрешно.

* * *

Роди МакГристъл и трикракото му куче напуснаха долината малко след това.

Роди беше видял слабостта на Дризт и мислеше, че може да спечели битката срещу елфа, но не бе забелязал нищо подобно у Бреунор Бойния чук. Когато Бруенор го повали, подвиг, който не му отне особено много време, Роди не се усъмни и за секунда, че ако беше помолил джуджето да го убие, то с радост щеше да го направи.

От върха на южното възвишение, където бе отишъл да погледне за последно Десетте града, Дризт видя как една каруца излиза от долината и заподозря, че може да е на ловеца на глави. Без да знае какво означава това, но и не вярвайки, че Роди е променил мнението си, Дризт погледна надолу към багажа си и се зачуди накъде да поеме сега.

Светлините на градовете се запалиха и Дризт се вгледа в тях със смесени чувства. Той се беше изкачвал тук няколко пъти, очарован от околностите, смятайки, че е намерил своя дом. Колко различна беше сега тази гледка! Появата на МакГристъл го бе накарала да се замисли и му напомни, че все още бе изгнаник и може би винаги щеше да е.

— Дризит — промърмори той на себе си прокълнатата дума.

В този момент Дризт не вярваше, че някога ще намери дом, не вярваше, че един мрачен елф може да има място в Царствата, Повърхността или Подземния мрак. Надеждата, която Дризт винаги бе таял в умореното си сърце, сега бе изчезнала напълно.

— Възвишението на Бруенор, така се нарича това място — изрече груб глас зад Дризт. Той се извърна, с намерение да избяга, но червенобрадото джудже бе твърде близо, за да му се изплъзне. Гуенивар се втурна до него с оголени зъби.

— Отпрати котката си, елфе — каза Бруенор. — Ако и тя е толкова лоша на вкус като кучето, не искам от нея! Това е моето място — продължи той. — Бруенор съм аз, а това е Възвишението на Бруенор!

— Не виждам знак за собственост — отвърна възмутено Дризт. Търпението му се беше изчерпало от дългия път, който сега изглеждаше още по-дълъг. — Сега знам претенциите ти и ще си тръгна. Спокойно, няма да се върна.

Бруенор вдигна ръка, за да накара елфа да замълчи и за да го спре да си тръгне.

— Само купчина камъни — каза той. Това бе най-близкото до извинение, което някога бе изричал. — Казах, че е моя, но дали това я прави такава? Само една проклета купчина камъни!

Дризт повдигна глава при неочакваното отстъпление на джуджето.

— Нищо не е такова, каквото изглежда, елфе! — заяви Бруенор. — Нищо! Опитваш се да се придържаш към това, което знаеш? Но после откриваш, че знаеш не това, което мислиш, че знаеш! Мислиш, че кучето е вкусно — изглежда достатъчно вкусно, — но сега стомахът ме боли при всяко движение!

Второто споменаване на кучето предизвика у Дризт неочаквано прозрение за заминаването на Роди МакГристъл.

— Ти си го отпратил — каза Дризт, посочвайки към пътя. — Ти си прогонил Роди МакГристъл.

Бруенор почти не го чуваше и със сигурност не би признал добросърдечната си постъпка.

— Не вярвам на хора — каза той. — Никога не знаеш какви са, а когато ги разбереш, е минало твърде много време и е късно да се поправяш. Но винаги съм се доверявал на другите раси. Един елф си е елф в края на краищата, както и гномът. И орките са ми ясни — извънредно глупави и грозни. Не съм виждал някой различен, а съм виждал доста!

Бруенор потупа брадвата си и Дризт не се усъмни какво имаше предвид.

— Такова е отношението ми и към мрачните елфи — продължи Бруенор. — Никога не съм срещал мрачен елф — никога не съм искал да срещна. И кой ли иска, бих попитал? Мрачните елфи са зли и злонамерени, така ми е казвал баща ми, както и дядо ми, както и всеки друг.

Той погледна към светлините на Термалайн на брега на Маер Дуалдон на запад, поклати глава и ритна един камък.

— Сега допускам някакъв мрачен елф да дебне в долината ми и какво трябва да направя като крал? После дъщеря ми отива при него!

Неочакван блясък се появи в очите на джуджето, но той го потуши бързо, почти стеснително, когато погледна Дризт.

— Тя ме излъга в очите — никога преди не го е правила, и никога вече няма да го направи, ако е умна!

— Вината не беше нейна! — започна Дризт, но Бруенор махна енергично с ръка, за да отклони темата.

— Мислех си, че знам какво знам — продължи Бруенор след кратка пауза, а гласът му бе почти тъжен. — Светът беше достатъчно ясен. Лесно е да действаш, когато живееш в собствената си дупка.

Той погледна към Дризт, право към слабия блясък в лавандуловите му очи.

— Възвишението на Бруенор? — попита джуджето с примирено свиване на рамене. — Какво значи това, елфе, да сложиш име на една грамада камъни? Мислех, че знам, наистина, и мислех, че кучето е вкусно — Бруенор потърка с ръка корема си и продължи. — Наречи го куп камъни тогава и повече няма да претендирам за него, наречи го Възвишението на Дризт и ти ще ме изриташ оттук!

— Не бих го направил — отвърна тихо Дризт. — Не знам дали бих могъл, дори и да исках!

— Наречи го както си искаш — извика Бруенор, неочаквано натъжен. — И наречи кучето крава — това няма да промени вкуса му! — Той тръсна развълнувано ръце и се обърна, спускайки се по каменистата пътека, мърморейки на всяка стъпка. — И дръж под око дъщеря ми — чу го да казва Дризт през неразбираемите му думи, — ако е толкова глупава, че продължи да ходи из пълната със смърдящи снежни човеци и червеи планина! Смятай, че ще те държа…

Останалото заглъхна, когато Бруенор се изгуби зад завоя.

Дризт още не можеше да започне да схваща какво става от несвързания диалог, но нямаше нужда да подрежда думите на джуджето. Той протегна ръка към Гуенивар, надявайки се, че пантерата ще сподели с него неочаквано станалата прекрасна панорамна гледка. Дризт знаеше, че ще стои на върха, на Върха на Бруенор много пъти и ще гледа трепкащите светлини, защото обмисляйки всичко казано от джуджето, той ясно бе чул една фраза, думи, които, които бе копнял да чуе толкова дълго време:

Добре дошъл у дома.