Дъглас Престън
Тайният кодекс (80)

80.

Но изстрел не последва. Вниманието на Хаузър се бе отклонило към нещо, което се намираше зад тях. Том се обърна и видя, че към тях се носи нещо черно: някакво животно подскачаше по едно от въжетата на моста, маймунка, която тичаше с вдигната нагоре опашка. Рошавия Неудачник.

С радостен писък маймунчето се озова в ръцете на Том и той видя, че то притиска към коремчето си някаква кутия, голяма почти колкото него. Беше алуминиевата бутилка с бяла газ за печки от багажа им. Отгоре се виждаха няколко надраскани думи:

МОГА ДА УБИЯ ТОЗИ С.

Том се запита какво, по дявалите, означава това, какво беше имала на ум Сали.

Хаузър вдигна оръжието си:

— Добре, останете всички по местата си. Никой да не мърда. А сега ми покажете какво ви донесе маймуната. Бавно!

Том изведнъж схвана плана на Сали. Той отвърза кутията.

— Дръж това с изпънати напред ръце. Покажи ми го!

Том протегна ръка:

— Това е бутилка бяла газ.

— Обърни я от другата страна.

Том произнесе бавно:

— Има снайперист на наша страна, който държи на мушка тази бутилка, докато говорим. Както много добре знаеш, бялата газ е запалима.

По лицето на Хаузър не проличаха никакви следи от емоция. Той само вдигна оръжието.

— Хаузър, ако стреляш по това нещо, мостът ще пламне. И ще отреже връщането ти. Ще останеш в капана на Белия град завинаги.

Изминаха десет напрегнати секунди, след което Хаузър заговори:

— Ако мостът се запали, вие също ще умрете.

— Ние така или иначе ще умрем.

Хаузър присви очи:

— Това е блъф.

Том не отговори. Секундите се нижеха. Лицето на Хаузър не изразяваше нищо.

— Хаузър, тя може да изстреля куршум в теб.

В момента, в който той надигаше оръжието, един куршум се заби в бамбуковата повърхност на моста, на две крачки от ботушите на Хаузър, изпращайки ситни тресчици във всички посоки. Звукът дойде миг по-късно, носейки се през бездната.

Хаузър свали дулото.

— Уверихме се, че не става въпрос за блъф, така че кажи на войниците си да ни пуснат да минем.

— И? — вдигна вежди Хаузър.

— Можеш да имаш моста, гробницата и Кодекса. Ние всички искаме просто живота си.

Хаузър отново надигна дулото:

— Моите поздравления! — каза той.

Том с бавно движение взе кутията и я завърза около основното въже.

— Кажи на хората си да ни пуснат да минем. А ти остани там, където си. Ако нещо ни се случи, нашият снайперист ще простреля кутията и скъпоценният ти мост ще се запали, а с него и ти. Разбра ли?

Хаузър кимна.

— Не чух заповедта, Хаузър.

Хаузър сви ръцете си на фуния:

— Хора! — извика той на испански. — Пуснете ги да минат! И не ги закачайте после. Освобождавам ги!

Последва пауза.

Хаузър се провикна:

— Искам да ми отговорите, че сте разбрали заповедта!

— Si, senor — долетя отговорът.

Бродбент поеха по моста.