Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Codex, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 19гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2010 г.)

Издание:

Дъглас Престън. Тайният кодекс

Американска, първо издание

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“, 2005 г.

ISBN 954-530-104-X

История

  1. —Добавяне

53.

Филип се възстанови по-бавно от другите, но след още три дни помощ от Борабей той бе в състояние да се движи. Една слънчева сутрин те развалиха лагера и тръгнаха за селото на Тара в полите на Сиера Азул. Билковите отвари, мехлеми и чайове на Борабей имаха забележителен ефект върху тях. Индианецът вървеше най-отпред с мачетето си с отмерена крачка. Скоро наближиха брега на реката, където бяха открили Филип, изминавайки за пет часа разстоянието, което им бе отнело пет дни, преди да достигнат отчаяното си убежище. Отвъд реката, когато наближиха Сиера Азул, Борабей започна да се движи по-предпазливо. Навлязоха в полите на планината и започнаха да катерят височините. Гората ставаше сякаш по-слънчева, по-малко навъсена. Клоните на дърветата бяха отрупани с орхидеи и пътят напред бе осеян с весели слънчеви петна.

Прекараха нощта в един стар лагер на Тара, полукръг от заслони, покрити с палмови листа, потънали сред буйната зеленина. Борабей нагази сред високата до кръста трева, прорязвайки с мачетето си пътека към най-запазената група от колиби. Том чу острия звук на мачетето, тежките стъпки и някаква ругатня първо в една малка колиба, а после и в друга. След което Борабей се появи с малка, гърчеща се змия, набодена на върха на мачетето, която той изхвърли към гората.

— Колибите вече са чисти. Влезте, сложете хамаците, починете си. Аз ще направя вечеря.

Том погледна Сали. Той имаше чувството, че сърцето му бие толкова силно, че и другите го чуват. Без да разменят и дума, двамата вече знаеха какво ще направят.

Влязоха в по-малката колиба. Вътре беше топло и миришеше на суха трева. През дупчиците между палмовите листа на покрива проникваха слънчеви лъчи, изпъстряйки вътрешността с трепкащи петна мека следобедна светлина. Том закачи хамака си, Сали правеше същото. Сякаш някой бе хвърлил шепа златни монети в косите й — искряха при всяко нейно движение. Когато всичко бе направено, Том пристъпи към нея и взе ръката й. Тя трепереше леко. Той я придърпа към себе си, зарови пръсти в косата й и я целуна по устните. Тя се притисна към него и отвърна на целувката му. Устните й се отвориха и той я зацелува неудържимо по брадичката, по бузите, по шията. После устните му се преместиха върху копчетата на ризата й, разкопчавайки ги едно по едно, слизайки все по-надолу. Освободи гърдите й с едно движение и зарови лице в тях, вдъхвайки аромата й. Плъзна се по гладкия, плосък корем и ръцете му достигнаха тънката материя на бикините й. Сали се извърна с рязко движение и те се смъкнаха. Стисна я отзад и продължи да я целува бурно, чувайки сякаш някъде отдалеч накъсаното й дишане, сладката болка от впитите в гърба му пръсти, тръпнещото тяло, което го предизвикваше, приканваше и обещаваше.

Тя го съблече нетърпеливо и двамата се отпуснаха в топлата тъмнина и се любиха, докато слънцето залезе и дребните златни монети на светлината станаха червени и изчезнаха, когато слънцето потъна зад дърветата, оставяйки колибата в притихнала тъмнина.