Дъглас Престън
Тайният кодекс (24)

24.

Кануто пореше плътната черна вода, моторът виеше от усилието. Реката се разделяше отново и отново, докато не се превърна в лабиринт от канали и застояли мочурища с акри открита, черна, зловонна и потръпваща като желе мръсотия. Единственото, което се виждаше, бяха облаците комари. Пинго стоеше на носа на лодката без риза, въртейки голямо мачете, с което удряше от време на време по някоя наведена над водата лиана. Каналите често бяха толкова плитки, че не можеше да се използва двигател и Кори трябваше да си служи с пръта. Дон Алфонсо продължаваше да седи по турски върху покритите с платнища провизии като същински мъдрец, пафкайки яростно с лулата си, вперил поглед напред. На няколко пъти се наложи Пинго да излиза и да просича заседнали в хлъзгавата вода трупи, за да могат да минат с лодката.

— Какви са тези дяволски насекоми? — извика Сали, пляскайки се яростно.

— Тапирска муха — каза Дон Алфонсо. Той бръкна в джоба си и протегна към нея опушената си лула — Сеньорита, ще се наложи да поемете малко дим, за да изгоните насекомите.

— Не, благодаря. Пушенето причинява рак.

— Напротив, пушенето е много здравословно, подобрява храносмилането и удължава живота.

— Как пък не.

Докато навлизаха все по-навътре в блатото, растенията сякаш ги притискаха от всички страни, образувайки многослойна стена от лъскави листа, папрати и лиани. Въздухът беше неподвижен и плътен и миришеше на метан. Лодката си пробиваше път през него като през гореща супа.

— Откъде знаете, че това е пътят, по който е минал баща ми? — попита Том.

— В блатото има много пътеки — каза Дон Алфонсо, — но само една извежда от него. Аз, Дон Алфонсо, знам тази пътека, както я е знаел и баща ви. Мога да чета следите.

— И какво прочетохте?

— Преди нас са минали три групи пътници. Първата е минала преди месец. Между втората и третата има само няколко дни, те пък са прекосили блатото преди седмица.

— Как можете да сте сигурни в това? — попита Сали.

— Чета водата. Виждам резка, направена в заседналия дънер. Виждам отрязана лиана. Виждам следа от прът по крайбрежния пясък или бразда в плитчината, където е бил килът. Тези белези в застоялата вода са от седмици.

Сали посочи едно дърво:

— Вижте, ей там има махагоново дърво. Bursea simaruba. Маите са използвали сока му при ухапване от дървеници. — Тя се обърна към Дон Алфонсо. — Нека да минем покрай него и да си вземем малко.

Дон Алфонсо извади лулата от устата си.

— Дядо ми събираше от това растение. Ние го наричаме лукауа. — И той погледна Сали с новопоявило се уважение. — Не съм знаел, че сте Лечителка.

— Всъщност не съм — отвърна Сали. — Прекарах известно време на север и се увлякох по културата на маите, докато бях в колежа. Изучавах тяхната медицина. Аз съм етнофармаколог.

— Етнофармаколог? Това ми се вижда много сериозна професия за жена.

Сали се намръщи.

— В нашата култура жените могат да правят всичко, което и мъжете правят. И обратното.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха високо нагоре.

— Не вярвам.

— Но е истина — каза Сали категорично.

— В Америка жените ходят на лов, докато мъжете се грижат за бебетата?

— Не това имах предвид.

Дон Алфонсо с триумфираща усмивка пъхна тръбицата на лулата в устата си, спечелил спора. И намигна победоносно на Том. Сали му метна гневен поглед.

„Нищо не съм казал“, помисли си Том с раздразнение.

Кори насочи лодката към дървото. Сали клъцна ствола с мачетето и обели една вертикална ивица от кората. Сокът мигновено започна да се стича на червеникави капчици. Тя събра малко, нави панталоните си и намаза ухапаните места, после втри от сока във врата и в китките си.

— Приличаш на страшилище — каза Том.

Тя изстърга още малко от лепкавия сок на кората с мачетето и му го подаде.

— Том?

— Да не си посмяла да ми сложиш такова нещо.

— Само ей тук.

Том отстъпи назад и тя втри от сока в нахапания му от насекомите врат. Сърбежът и паренето преминаха.

— Е, как е?

Том раздвижи врата си.

— Малко лепне, но иначе е добре. — Беше му приятно да усеща хладните й ръце върху кожата си.

Сали му подаде мачетето с отрязаната кора:

— Можеш да намажеш краката и ръцете си.

— Благодаря. — Той ги натри със сока, изненадан от това колко ефикасно се оказа.

Дон Алфонсо също се възползва, кимайки:

— Това е наистина забележително, американка да познава лечебните тайни на растенията, истинска лечителка. Живял съм сто двайсет и една години и за първи път виждам такова нещо.

През онзи следобед минаха покрай първата скала от дни наред. От другата страна слънцето се процеждаше и огряваше обрасло сечище, направено на малко островче твърда земя.

— Тук ще направим лагера — обади се Дон Алфонсо.

Избутаха кануто успоредно на скалата и го завързаха. Пинго и Кори се перчеха напред-назад с мачете в ръка, изкатериха се по скалата и започнаха да смъкват отрязани стъбла. Дон Алфонсо се разхождаше и проучваше почвата, тъпчейки я с крака, като откъсваше по някоя лиана или клонка.

— Това е просто невероятно! — извика Сали и се огледа възторжено. — Тук има zorillo. Скунков корен, едно от най-важните растения, използвани от маите. Правели са билкова вана от листата и са използвали корените против болки и язви. А, виждам и suprecayo! — Тя започна да къса листа от един храст, намачка ги и ги помириса. — Оттатък пък расте кралски кестен. Невероятно. Това е направо уникална малка екосистема. Някой има ли нещо против да посъбера от тези неща?

— Чувствай се като у дома си — каза Том.

Сали тръгна към гората.

— Май някой тук си е правил къмпинг преди нас — обърна се Том към Дон Алфонсо.

— Да, така е. Това място е било прочистено първо преди месец. Виждам кръг от пален огън и останки от колиба. А последните, които са идвали, са го направили може би преди седмица.

— И всичко това е израснало само за седмица?

Старецът кимна.

— Гората не обича празни места. — Той огледа любопитно остатъците от огъня, после вдигна нещо от земята и го подаде на Том. Беше пръстен от пура „Куба Либре“ — покрита с пръст и почти изгнила.

— Марката, която пуши баща ми — каза Том, поглеждайки. Почувства се странно. Баща му е бил тук, лагерувал е на това местенце, пушил е пура и е оставил тази малка диря. Той я пусна в джоба си и се зае да събира дърва за огъня.

— Преди да вдигнеш съчката — посъветва го Дон Алфонсо, — трябва да удряш по нея с някой клон, за да изпопадат мравките, змиите и veinte cuatros.

— Veinte cuatros?

— Насекомо, прилича на термит. Наричаме го veinte cuatros, двайсет и четири, защото след като те ухапе не можеш да се движиш двайсет и четири часа.

— Виж ти…

Час по-късно той видя Сали да излиза с тежка крачка от джунглата с дълъг прът, прехвърлен през рамото, от двете страни на който беше завързала китки растения, дървесна кора и корени. Дон Алфонсо вдигна поглед от папагала, който вареше в тенджерата, за да я види.

— Лечителко, напомняш ми за дядо ми Дон Кали, който се връщаше по този начин от гората всеки ден, само че ти си по-хубава. Той беше стар и сбръчкан, а ти си здрава и силна.

Сали се зае с растенията си, привързвайки ги за една пръчка, за да изсъхнат близо до огъня.

— Тук има невероятно разнообразие от растения — обърна се тя въодушевено към Том. — Джулиан ще бъде наистина доволен.

— Чудесно.

Том насочи вниманието си към Пинго и Кори, които правеха колиба, докато Дон Алфонсо даваше нареждания и сипеше критики за работата им. Те започнаха със забиването на шест здрави пръта в земята, правейки скеле от гъвкави пръчки, над които вързаха брезента. Хамаците бяха опънати между прътите, всеки със своя собствена мрежа против комари, а последното парче брезент беше спуснато отвесно, с идеята да оформи отделно пространство за Сали.

Когато свършиха, Дон Алфонсо тръгна да проверява колибата с присвито око, после кимна и излезе.

— Е, предлагам ви не по-лоша къща от която и да е друга къща в Америка.

— Следващия път — обади се Том, — имам намерението да помагам на Кори и Пинго.

— Както искаш. Лечителката има свое собствено ъгълче, където да спи, което може да бъде разширено за допълнителен гост, в случай, че тя се нуждае от компания. — Старецът намигна на Том. Той усети, че се изчервява.

— Имам намерение да спя сама — произнесе Сали хладно.

Дон Алфонсо изглеждаше разочарован. Той се наведе към Том, сякаш искаше да му каже нещо тайно. Гласът му, обаче, можеше да се чуе от всеки в лагера.

— Тя е много красива жена, Томас, независимо, че е възрастна.

— Извинявайте, но съм на двайсет и девет.

— Ах, сеньорита, вие сте по-възрастна, отколкото си мислех. Томас, трябва да побързаш. Тя е вече доста възрастна за женене.

— В нашата култура — каза Сали, — двайсет и девет годишните се смятат за млади.

Дон Алфонсо продължи да клати тъжно глава. Том едва успяваше да потисне смеха си.

Сали се завъртя към него:

— Какво толкова смешно има?

— Малък сблъсък на култури — каза той, поемайки си дъх.

Сали премина на английски:

— Не разбирам тези сексистки разговори на четири очи между теб и този мръсен старец. — Тя се обърна към Дон Алфонсо: — За старец на сто двайсет и една години, какъвто сте, изразходвате доста време в мисли за секс.

— Един мъж никога не престава да мисли за любов, сеньорита. Дори когато е остарял и членовете му са се съсухрили като плод на юка под слънцето. Може и да съм на сто двайсет, но кръвта ми кипи като на младо момче. Томас, бих се оженил за жена като Сали, само че да беше шестнайсетгодишна с твърди, големи гърди…

— Дон Алфонсо — прекъсна го Сали, — не мислите ли, че момичето би могло да е поне осемнайсетгодишно?

— Тогава сигурно няма да е девица.

— В нашата страна повечето жени не се омъжват преди да са навършили поне осемнайсет. Противно е да говорим за женитба на шестнайсетгодишно момиче.

— Съжалявам. Би трябвало да се досетя, че момичетата се развиват много по-бавно при студения климат на Северна Америка. Но тук една шестнайсетгодишна…

— Спрете! — извика Сали и запуши ушите си. — Не искам да слушам нищо повече. Дон Алфонсо, наслушах се на коментарите ви относно секса!

Старецът вдигна рамене.

— Аз съм възрастен човек, Лечителко, което означава, че имам право да говоря и да се шегувам така, както ми е приятно. В Америка това не е ли прието?

— В Америка възрастните не говорят непрекъснато за секс…

— А за какво говорят?

— За внуците си, за времето, за Флорида, ей такива неща.

Дон Алфонсо поклати глава.

— Колко ли е скучно да остаряваш в Америка.

Сали се отдалечи и блъсна вратата на колибата, като преди това хвърли на Том гневен поглед. Той се почувства раздразнен. Какво толкова лошо беше направил или казал? Не беше честно да го обвинява в сексизъм.

Дон Алфонсо сви рамене неразбиращо и запали отново лулата си, като продължи да говори на висок глас.

— Не разбирам. Тя е тук, на двайсет и девет и не е омъжена. Баща й ще трябва да плати голяма зестра, за да се отърве от нея. Ти също си тук, почти старец, и също нямаш съпруга. Защо не вземете двамата да се ожените? Да не си хомосексуалист, а?

— Не, Дон Алфонсо.

— Няма нищо лошо, ако си, Томас. Кори ще те приеме. Той не е придирчив.

— Не, благодаря.

Дон Алфонсо поклати глава, чудейки се.

— Е, тогава съвсем нищо не разбирам. Томас, не бива да позволяваш на възможността да ти се изплъзне.

— Сали — отвърна Том, — ще се омъжи за друг човек.

Веждите на Дон Алфонсо отскочиха нагоре:

— Аха. И къде е в момента този човек?

— В Америка.

— Не може да я обича.

Том трепна, вперил поглед в колибата. Гласът на Дон Алфонсо притежаваше свойството да се чува надалече.

От колибата се чу гласът на Сали:

— Обича ме и аз го обичам и ще ви помоля да млъкнете най-после!

В този момент откъм гората се чу изстрел от пушка и Дон Алфонсо се изправи.

— Осигурихме и второто блюдо. — Той вдигна мачетето си и се отправи по посока на звука.

Том също стана и взе хамака си, за да го закачи в колибата. Завари Сали да отвързва някакви билки от единия прът.

— Този Дон Алфонсо е един стар развратник и сексистка свиня — каза тя разгневено. — И ти не си по-добър.

— Той ни превежда през блатото.

— Омръзнаха ми коментарите му. Както и ти, хилиш се одобрително на всяка негова дума.

— Не можеш да очакваш от него да е феминист, нали?

— Не чух обаче да говори за теб, че си твърде стар за женене, въпреки, че си по-голям от мен с поне четири години. Все жената е тази, която е прекалено стара за брак.

— Усмихни се, Сали.

— Няма пък.

Гласът на Дон Алфонсо прекъсна отговора на Том.

— Първото блюдо е готово за ядене. Сварен папагал със сос от маниока. Следващото е пържола от тапир. Изключително здравословно и вкусно. Стига сте спорили, елате да ядете!