Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor(2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona(2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон(2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- —Добавяне
VI
Стаята и леглото ми бяха студени и аз не можах да заспя. Лежах буден цялата нощ, а мислите ми кръжаха около въпроси, от които като омагьосан не можех да се отърва. На сутринта, въпреки безсънната нощ, бях невероятно свеж и слязох пръв на закуска. Щом се настаних на обичайното си място, до мен приближи оберкелнерът.
— Мисис Ансън ви поздравява, сър — каза той. — Бихте ли прегледали това веднага след закуска?
Отворих тънкото кафяво пликче и вътре намерих моята сметка. Щом напуснах столовата, във фоайето видях багажа си прибран и готов за отпътуването ми. Оберкелнерът взе парите и ме изпрати до входната врата. Никой от останалите гости не ме видя да излизам, нямаше следа и от мисис Ансън. Потръпвайки от утринния хлад, все още не можех да дойда на себе си от бързината, с която бях принуден да напусна.
Не след дълго крачех към гарата, за да оставя куфара си в багажното отделение. Целия ден прекарах в безплодни обиколки край хотела с надеждата, че ще срещна Амелия. Към обяд отидох и в гостилницата на пътя за Илкли, но тя и тук не се появи. С настъпването на вечерта се запътих към гарата и хванах последния за деня влак за Лондон.