Кони Мейсън
Циганският любовник (13)

12

— Любовницата ти се опита да ме убие! — извика Есме, все още разтреперана от близката си среща със смъртта.

Данте скочи от леглото.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Питай Лорета, Тя ми извади нож. — И Есме го изгледа с присвити очи. — Какво има у тебе, че кара жените да търсят вниманието ти?

Опъвал уста в права линия, Данте отстрани Есме от вратата, вдигна резето и я отвори. Тя го последва навън.

— Какво ще правиш?

— Ще намеря Лорета и ще разнищя тази работа. Как смее тя да те заплашва!

Есме го хвана за ръката.

— Чакай! Имам по-добро решение. Върни ме в Лондон. Тук не ме искат.

— Исках да опознаеш Карлота и Шандор. Те са моето семейство, исках да ги опознаеш, както аз ги познавам. Надявах се, че като ги опознаеш, ще промениш закостенелите си схващания за питаните.

— Не се съмнявам, че обичаш дядо си и баба си, те ми изглеждат добри хора, но мястото ми не е тук. След като Лорета се опита за ме убие, ме е страх да отида в гората сама, за да… да се погрижа за личните си нужди.

— Няма да ходиш никъде сама — предложи Данте, — аз ще те придружавам.

Есме въздъхна раздразнено.

— Бъди реалист, Данте. Не можеш постоянно да бъдеш с мене всяка минута от всеки ден.

Изражението му стана каменно.

— Може би не, но мога да предупредя Лорета, че няма да търпя подобно поведение от нейна страна. Остани още няколко дни с дядо и баба — това е всичко, което искам от тебе. Обещах на чичо ти, че ще те върна жива и здрава в Лондон, и така ще направя.

— Сега е късно. Можеш да говориш с Лорета утре.

— Това не може да чака. Няма да се бавя.

Данте излезе, излъчвайки гняв с всяка стъпка. Светлината, струяща от прозореца на Лорета, говореше, че още не се е оттеглила за сън. Той изкачи стъпалата и почука рязко на вратата.

— Кой е?

— Данте.

Лорета отвори вратата с приветлива усмивка на лице. Хващайки ръката на Данте, тя го дръпна да влезе и затвори вратата.

— Знаех си, че ще дойдеш.

— Тук съм, но не поради тази причина, за която си се сетила. Какво, по дяволите, си мислиш? Вярваш ли, че като нападнеш Есме, ще ми станеш по-мила?

— Тя ти е казала — изфуча Лорета.

— Смятала си, че нямаше да ми каже?

— Тази дамичка не те иска, Данте. Толкова ли си сляп, че не виждаш? Тя се свива всеки път, когато някой от нашите хора се приближи към нея. Не съм искала да я нараня. Просто исках да я сплаша и да си тръгне.

Данте се вгледа в лицето на огнената красавица, търсейки да зърне истината. Знаеше, че Лорета е ужасно ревнива, но би ли убила от ревност?

— Това, което имаше между мене и тебе, не беше нищо друго, освен секс — изрече той меко. — Знаеш, че спях и с други жени, знам, че и ти спеше с други мъже, така че какво у Есме пробужда ревността ти?

На екзотично красивото лице на Лорета се настани израз на мрачна отмъстителност, докато очите й хвърляха заплашителен поглед към Данте.

— Другите жени не ме интересуваха, те не означаваха нищо за тебе. Но тази е различна. Само тя от всички жени в миналото ти е докоснала сърцето ти. Чуй ме, Данте, защото ти казвам истината. Нежните ти чувства към тази гаджа са неуместни. Очите я издават. Те не показват нищо друго, освен презрение към тебе и към нашите хора. Питай Карлота, ако не ми вярваш.

Данте се страхуваше, че думите на Лорета са верни, но предпочете да не се съсредоточава върху тях. Още таеше надежда, че ще промени мнението на Есме по отношение на своите хора. Не, не беше вярно, той имаше само едни топящи се надежди и почти нищо друго.

— Какво очакваше, като нападна Есме? Дори ако тя се върне в Лондон, това няма да промени нищо между нас.

— Ти трябва да се ожениш за някоя — отвърна Лорета. — Ние с тебе си подхождаме във всичко. Една високопоставена дама никога няма да се омъжи за циганин. Независимо от всичко ти си оставаш циганин, Данте. Милейди няма да те иска и ти ще допълзиш отново при мене.

Гневът на Данте пламна.

— Все пак това не ти дава право да убиваш Есме или да я сплашваш. Само опитай още веднъж да застрашиш живота й и много ще съжаляваш. Ясно ли ти е?

Лорета отметна глава и гарвановочерната й грива се разпиля по раменете й. Сложила ръце на кръста си, тя се примъкна към Данте. Ароматът на женска възбуда го накара да отстъпи една крачка. Някога това щеше да бъде единствената подкана, от която щеше да има нужда, за да метне Лорета на леглото и да приеме онова, което тя така щедро му предлагаше. Но нещата се бяха променили след онези безгрижни дни. Есме беше влязла в живота му.

— Тези примамки действаха някога, но аз се промених — заяви Данте.

— Пфу! Ти си мъж, нали? Дори маркизът си има потребности. — Ръцете й се обвиха около кръста му. — Нека те задоволя. Винаги ни е било добре заедно.

Той я отблъсна.

— Не съм дошъл да правя секс, Лорета. Предлагам да се насочиш към Роло. Той те иска въпреки недостатъците ти. Всичко, което искам от тебе, е да обещаеш, че ще стои далече от Есме, докато е тук при нас. Само да се опиташ отново да я нараниш, ще накарам да те изгонят от катуна. Шандор ще се съгласи с мене, защото той не понася насилието.

Цупейки се, Лорета се извърна с гръб.

— Много добре, обещавам.

Данте не й вярваше. Докато не върнеше Есме в Лондон, се закле, че ще бди неотстъпно над нея. Оставяйки Лорета на мрачното й настроение, той се върна във фургона си при Есме. Беше изтощен. Не беше спал, откакто излезе от Лондон. Вратата не беше затворена, той я отвори и влезе вътре. Есме стана, когато го видя да влиза.

— Видя ли се с Лорета? Какво ти каза?

— Каза, че нямала намерение да те нарани.

— И ти й повярва?

— Не. Затова я предупредих. Не вярвам, че ще се опита отново да те нарани.

Есме се вгледа в лицето му.

— Не ми изглеждаш убеден.

Данте вдигна рамене.

— Няма нищо сигурно при Лорета. Но бъди сигурна, че ще я наблюдавам строго. Искам да си легна, изтощен съм.

— Тук ли ще спиш?

Данте съблече жакета и ризата си.

— Просто искам да спя, много съм уморен, за да се опитам да доставя удоволствие на двама ни.

Той седна на ръба на леглото и свали обувките и чорапите си. Есме го наблюдаваше внимателно. Наистина й се видя уморен. Може би действително възнамеряваше да спи. Тя не искаше той отново да я докосне, защото знаеше какво щеше да последва.

Данте не си даде труда да свали панталоните си. Просто се изтегна на леглото, обърна се, изпъшка и заспа. Есме не можеше да реши дали е облекчена или разочарована. Без да го изпуска от очи, тя свали пеньоара си и легна до него. След няколко минути и тя спеше също толкова непробудно като него.

 

 

Данте го нямаше, когато Есме се събуди на следващата сутрин. Всъщност беше спала добре, успокоена от топлината на голямото тяло на Данте до нея. Възхитителната миризма на готвено, влизаща през отворения прозорец, я убеди да се облече и да си потърси нещо за закуска.

Скромният й гардероб вече изглеждаше доста зле, но тя откри една пола и една блуза в чантата си, намери, че не са чак толкова измачкани, и ги облече, след като изми лицето и ръцете си. Среса косата си и я остави пусната, защото нямаше кой да й помогне да си направи по-сложна прическа. Когато свърши, излезе от фургона и се огледа наоколо.

Лагерът беше доста оживен. Лаещи кучета се гонеха с децата, мъжете вършеха разни работи, докато жените се суетяха около огньовете. Есме заобиколи група мъже и се запъти към гората със зачервени от смущение бузи. Притесняваше се, че всички разбират накъде се е запътила и защо. Уединението като че ли не съществуваше в циганската общност.

В гората не й се случи нищо неочаквано. Тя си свърши работата и намери Данте да я чака в края на полянката.

— Какво правиш тук? Тази страна е за жените.

— Казах, че ще те пазя, докато си тук, и говорех напълно сериозно. Карлота е приготвила закуската, да не я караме да чака.

— Ще дойда веднага щом си измия ръцете на ручея — отвърна Есме.

Данте я съпроводи до ручея, изчака я да си измие ръцете и я придружи до фургона на Карлота. Хладният, чист въздух беше събудил огромен апетит у Есме. Тя се наяде с яйца, бекон, овесена каша и хляб. След като се нахрани, благодари на Карлота и се запъти към фургона си.

Данте я настигна.

— Бих искал да те запозная с някои от моите приятелки.

Той я хвана за ръка и я поведе към група жени, седнали около една маса.

Макар че всички я поздравиха учтиво, като че ли се чудеха какво ли прави тя в живота на Данте и в тяхната общност. Въпреки това жените се опитаха да я накарат да се заинтересува от това, с което се занимаваха — правенето на разни дреболийки и низането на гердани от стъклени мъниста, които щяха да продават по панаирите.

Отначало сдържана, Есме се присъедини към заниманията им и откри, че харесва тези жени, чиито разговори и мечти малко се отличаваха от тези в нейната собствена култура.

— Внимавайте за Лорета — прошепна една жена на име Сирина. — Тя ревнува Данте от вас, смята го за своя собственост.

— Вече го разбрах по трудния начин — призна Есме без никакви извъртания.

За нейна изненада денят мина приятно. Верен на думата си, Данте се навърташе покрай нея през по-голямата част от деня, отказвайки да й позволи да излезе извън полезрението му. Не се налагаше, защото Лорета се държеше далече от нея, пронизвайки я само с мрачната заплаха в погледа си.

След вечерята няколко мъже запалиха огън в средата на лагера, докато други се събраха наоколо с най-различни музикални инструменти.

— Ела да се позабавляваш — каза й Данте.

— Какво става? — запита Есме, когато мъже, жени и деца започнаха да се събират около най-големия лагерен огън.

— Гледай и ще видиш.

Първите трели на цигулката привлякоха Есме към огъня. Музиката, отначало мека и мелодична, скоро стана по-жива, привличайки танцьорите към разчистеното място до огъня. Лорета беше сред тях. Темпото се забърза, танцьорите се завъртяха във вихрушка от въртене на цветисти поли и проблясващи крака. Жените се въртяха, показвайки глезени, бедра и изкусително проблясващи задни части, докато мъжете подскачаха нависоко. Танцът представляваше съблазнителен показ на нескривана сексуалност. Есме не можеше да отвърне поглед.

Внезапно Лорета се появи пред Данте, полюшвайки се като тръстика под вятъра, подканвайки го да се присъедини към нея с примамващ пръст и съблазнително поклащане на хълбоците. Той се засмя и скочи сред танцьорите. Тя не можа да не се възхити на плавните движения на танцьорите, на трескавия им ентусиазъм. Започна да пляска с ръце и да тупа с крак в такт с музиката.

Изведнъж Данте застана преди нея, подавайки й ръка. Привлечена от блясъка на предизвикателството в очите му, тя положи нейната ръка в неговата и му позволи да я притегли в танца.

Тогава, разбирайки какво се очакваше от нея, тя прошепна:

— Данте, не мога. Не знам какво да правя.

— Следвай ме — отговори той, завъртайки я така, че полите й се развяха около коленете й.

Магията на музиката, лудостта на момента завладяха Есме, вливайки в нея разюзданост, каквато тя не беше знаела, че притежава. Краката й като че ли не стъпваха на земята, докато тя следваше умелото водачество на Данте. Как й се искаше да има дрънчащи звънчета на полата си, като другите жени, за да може да танцува под такта на собственото си темпо. Музиката стигна диво кресчендо. Данте сграбчи Есме за кръста, вдигна я високо и я завъртя за замайващия финал.

И двамата още пъшкаха от усилието, докато танцьорите започваха да се пръскат, стрелкащи чувствени погледи, с напрегнати тела, трептящи от неизречена жажда. Вместо да я пусне, Данте я вдигна на ръце и я понесе далече от лагерния огън. Многозначителен смях ги изпроводи, но те не го чуха.

Тялото на Данте пламтеше, кожата му излъчваше изгаряща горещина. Той беше толкова възбуден, че едва можеше да върви. Неговият фургон беше толкова далече, че се страхуваше, че няма да стигне до него. В мига, когато тъмнината ги погълна, му се искаше да я положи на земята, да вдигне полите й и да зарови жадния си член в нея. За щастие му беше останал малко здрав разум, защото той се запъти към усамотението на техния фургон.

Докато повечето роми се забавляваха с нетърпението на Данте, Лорета беше бясна. Ярост затъмняваше красивите й черти, кривейки ги в грозна гримаса, отчаяно ръмжене се изтръгна от гърлото й. Вбесена от вниманието на Данте към друга жена, тя се запъти към гората, за да се накрещи сред дърветата. Тъкмо се беше разгорещила, когато един непознат мъж се материализира пред нея. Изумена, тя се опита да избяга, но той я хвана за ръката.

Когато тя отвори уста, за да извика, мъжът я затисна и прошепна в ухото й:

— Няма да ти направя нищо лошо. Наистина ли говореше сериозно? Наистина ли искаш да се отървеш от лейди Есме?

Лорета замря на място.

— Ще си сваля ръката, ако обещаеш да не викаш.

Лорета кимна енергично. Мъжът свали ръката си. Тя си пое дъх на пресекулки.

— Кой сте вие? Не сте един от нас.

— Ще ти обясня по-късно. От клетвите ти разбрах, че искаш да се отървеш от жената, която е обсебила вниманието на твоя мъж. Искам да ти помогна.

— Защо? Смятате да я убиете ли?

— Не. И аз като тебе не искам циганският й любовник да я има. Ако Алстън се ожени за нея, никога няма да се върне при тебе или при семейството си. Но ако я загуби, ще загуби титлата си и ще се върне в любящите ти обятия. Това ти харесва, нали?

— Искам Данте — изрече Лорета със свиреп тон. — Кажете ми как да го имам.

Гаджото я притегли със себе си в гората.

— Ето какво трябва да направиш…

 

 

Той отнесе Есме във фургона, затръшна вратата с крак и я остави да стъпи на пода, плъзвайки я покрай тялото си. Тя започна да разкопчава ризата му още преди стъпалата й да бяха докоснали пода.

Луди един за друг, те дърпаха дрехите си, смъквайки ги ловко и бързо, развързвайки връзки и разкопчавайки копчета с една-единствена цел: да съблекат другия възможно най-бързо.

— Не мога да повярвам колко отчаяно те искам — прошепна Данте. — Исках да те хвърля на земята и да те похитя още преди да стигнем фургона.

Красотата на изваяното му тяло накара гърлото на Есме да пресъхне. Стомахът й се сви болезнено.

— Щях да ти го позволя — изрече тя задъхано. И го дръпна към леглото. — Побързай. Ти запали огън в мене, не мога да чакам.

Двамата се строполиха на леглото, преплели ръце и крака, слели устни в неутолима жажда. Езикът му си играеше с нейния, докосвайки върха му, а после го засмукваше и галеше долната му повърхност.

След като засити глада си с нейния вкус, той се наведе, за да целуне гърдите й и устните му тръгнаха нагоре по цепнатината между тях, стигайки до бързо биещия пулс на шията й, вкусвайки солената сладост на кожата й. Устата му се върна към сочната закръгленост на гърдите й, дразнейки набъбналите розови зърна с грапавата повърхност на езика си.

Мълчаха. Всеки знаеше какво иска другият, и двамата се стремяха към върха. Гореща вълна се разля из Есме, кожата й сякаш прекалено стягаше плътта й. Не беше разбрала колко е жадувала за Данте, докато сексуалната горещина на танца не беше породила изгаряща жажда у нея.

Ръцете й трепереха, когато посегна, за да докосне гърдите му. Кожата му беше топла и гладка, мускулите му трептяха под върховете на пръстите й. Когато тя усети напрегнатата му възбуда да се надига срещу женската й топлина, отчаяно пожела да го има в себе си.

Есме близна леко с върха на езика си кадифената мека част на ухото му, изкисквайки се доволно, когато хълбоците му трепнаха срещу нея. Той вдигна глава с дяволита усмивка, повдигаща ъгълчетата на устата му.

— Ще си платиш за това — каза той.

Когато плъзна тежестта си между бедрата й, коленете й се разтвориха, за да го приемат.

— Хайде — изпъшка тя. — Моля те, Данте.

Той прокара пръст надолу по корема й, търсейки сред ръждивочервеникавите къдрици, за да стигне до болезнено чувствителната точка между бедрата й. Започна да масажира нежно, отначало само около нея, докато тя не закрещя от негодувание. Пръстът му се плъзна по-ниско, разделяйки влажните листчета, дълбаейки все по-навътре.

Есме изохка, вкопчвайки се в раменете му, жадувайки да го почувства как я запълва и разтяга. После устата му я намери и умът й се изключи. Тя се превърна в трепереща маса от диви усещания, докато Данте пленяваше с уста и език най-чувствителната част от нея. Тя се гърчеше, хлипаше, задържайки главата му на място, уплашена, че ще умре, ако той спре сега.

Но той не спря.

Езикът му започна своята сексуална мелодия пред портала на нейната женственост, после се плъзна навътре, за да вкусва и да дразни. Беше безпощадно обстоен, задържайки хълбоците й на място, за да не й позволи да му се изплъзне.

Есме усети как в нея нещо започва да трепери и се стегна, за да посрещне неизбежния прилив на екстаза, толкова жадна за него, че едва можеше да диша.

Хълбоците й рязко трепнаха и в ушите й забуча. Тя чу как въздухът рязко излиза от дробовете й, един стон отекна като гръмотевица в ушите й. Стомахът й се сви и тя стигна до кулминацията си, възнасяйки се в небесата. Данте я задържа, докато тя полека се спускаше към земята.

Когато той се надигна, за да въведе ерекцията си в нейното тяло, Есме внезапно осъзна, че иска да бъде нещо повече от съд, в който да се излива страстта на Данте. Искаше да му даде същото удоволствие, каквото й беше дал той. Изненадващо го бутна по гръб и го възседна.

— Сега е твой ред — прошепна тя.

Данте се ухили.

— Нямам нищо против да ме яздиш.

Тя се взря в очите му, с лице, изчервено от прилив на страст, докато се плъзгаше надолу по тялото му, оставяйки члена му да се освободи. И наведе глава към него.

Данте хвана раменете й.

— Есме… Няма да направиш това.

— Искам.

Тя беше твърде увлечена от страстта, за да иска нещо друго. Може би утре щеше да се срамува, че е станала такава, каквато не се познаваше, но щеше да се безпокои за това по-късно. Онова, което искаше, беше да вкуси Данте, да вкусва неговата кожа, да го подлуди от желание. Утре, да, утре щеше да намери начин да се освободи от магията на циганина и отново да стане самата себе си.

Хващайки члена му с две ръце, Есме обгърна крайчеца му с уста и започна полека да се движи нагоре и надолу по него. Чу го да изстенва, усети как тялото му се напряга, докато прокарваше езика си по ръба на главичката, след това надолу по едната страна, после нагоре по другата.

Отчаяно ръмжене се раздаде в гърлото му, когато ръката му стисна раменете й, за да дръпне тялото й нагоре. Вдигайки я леко, той изви хълбоците си и полека я намести върху неудържимия си член. Тя взе всичко от него, разтягайки се, за да го обхване. Когато той започна да се движи, тя се движеше заедно с него, извивайки се, за да приеме напора на страстта му.

Данте се загуби в нея, нямаше нищо друго, освен слетите им тела, тласъците на члена му, докато и двамата достигаха до върха. Есме се сви, изкрещя и замря. Той чу как дъхът напуска дробовете й, а после долови стон, заседнал в гърлото й. И докато тя полека се спускаше от висините, той усещаше как влажното й тяло трепери в ръцете му. Едва тогава се почувства свободен да отприщи бурята, която се надигаше у него.

Напрежението държеше тялото му изопнато, всеки мускул беше стегнат докрай. Хващайки седалището й, той започна да я движи срещу себе си, със себе си, без да престава със силните и дълбоки тласъци. Главата му бучеше, огън се разливаше из слабините и цялото му тяло, докато бурята не се отприщи и кулминацията му не го раздра като ураган.

Сърцето му още биеше бурно в гърдите, когато тя се отдели от него и се сви, обърната с гръб. Когато той се опита да я обърне към себе си, тя не му позволи.

— Есме, какво има?

Тишина.

— Да не съм те наранил?

— Накара ме да забравя коя съм и защо не мога да се омъжа за тебе.

Горчивина оцвети следващите му думи.

— Не, милейди, накарах те да забравиш кой съм аз. За един кратък момент ти забрави, че съм ром.

Скривайки обидата си зад студена усмивка, Данте стана от леглото и започна да навлича дрехите си с раздразнени, резки движения. За последен път допускаше да го оскърбява тази горделива красавица, която не желаеше да го приеме такъв, какъвто беше. Край с нея, наистина край. От днес нататък Есме можеше да прави каквото си иска, дори да се омъжи за Лонсдейл. Това не го интересуваше. Трябваше да знае, че дядото, който го беше изоставил, щеше да му възложи невъзможна задача. Макар да беше очаквал съпротива, не беше допускал, че ще го приемат като любовник, но ще го отхвърлят като съпруг.

— Ще те върна в Лондон веднага щом приключа с гостуването при дядо си и баба си — каза Данте с глас, лишен от емоции. — Междувременно няма да те притеснявам с нежеланото си присъствие. Вярвам, че ще можеш да изкараш още няколко дни с хора, които презираш.

— Не презирам твоите хора — протестира Есме. — Объркана съм. Искам да повярвам, че не си убил лорд Алстън, но нищо, което си казал досега, не можа да ме убеди в невинността ти. Не мисля, че Калвин би излъгал, освен ако няма основателна причина. И не вярвам, че си искал да се ожениш за мене заради това, за което трябва.

Данте вдигна рамене.

— Вярвай каквото си искаш.

— Не е това просто.

— Ще ти кажа колко е просто. Щеше ли да се омъжиш за мене, ако Лонсдейл не ти беше напълнил главата с обвиненията си?

Тишина. Данте изсумтя.

— Мисля, че нямаше. Не можеш да отминеш факта, че имам циганска кръв. Много добре, приемам го. — И той отвори вратата. — Приятни сънища, милейди. И едно предупреждение, преди да си тръгна: не бързай да се омъжваш за Лонсдейл. Възнамерявам да докажа, че именно той е убил дядо ми.

Сънят се оказа невъзможен. Последните думи на Данте бяха оставили Есме по-объркана от когато и да било. Възможно ли беше Калвин да е виновният? Винаги беше искал да стане маркиз. Би ли убил заради титлата?

Данте я беше накарал да изпита такова удоволствие, каквото не беше познавала досега. Беше накарал сърцето й да бие по-бързо, а кръвта й да тече гореща и гъста във вените й. Тя подозираше, че никой мъж не би могъл да я люби като Данте. Но това признание не я насърчаваше. Понеже го познаваше, той вероятно се любеше с всяка друга жена точно така, както и с нея. Това правеше най-добре. И Есме се унесе в сън с тази потискаща мисъл.

Данте не се виждаше никакъв, когато Есме излезе от фургона на следващата сутрин. Когато запита за него, Карлота я осведоми, че Данте, Роло и Питър са отишли да проверят конете.

Есме прие чинията с храна, която Карлота й даде, и я отнесе във фургона си. Атмосферата тази сутрин не беше като за приятелски разговори. Какво беше казал Данте на дядо си и баба си за не толкова приятелската им раздяла снощи? Тя си пожела Калвин да не беше изказвал подозренията си пред нея. Сърцето й говореше, че Данте не е способен на убийство, докато в същото време умът й приемаше, че може и да е. Истината ли й беше казал Калвин? Или я беше излъгал, защото се домогваше до наследството на Данте?

Въпреки объркването си Есме се страхуваше, че е изгубила човек, извънредно важен за нея. Недоверието и предразсъдъците й, подпомогнати и раздухани от Калвин, я бяха накарали да загуби човек, който наистина вече не й беше безразличен.

Беше ли късно за нея и Данте? Беше ли разрушила една връзка, която би мота да я ощастливи? Вече започваше да се съмнява. Започваше да съжалява за глупавите си предразсъдъци и прибързаните си действия. Възможно ли беше двамата с Данте да си възвърнат онова, което тя така лекомислено беше отхвърлила?

Едно почукване на вратата накара надеждите й да възкръснат. Беше ли се върнал Данте, за да й даде втори шанс? Тя се втурна към вратата, но с разочарование видя Лорета, застанала на стъпалата.

— Какво искаш?

— Срещнах един мъж в гората. Той е твой приятел. Ще те отведа при него, ако искаш.

— Този мъж има ли си име?

— Каза да ти кажа, че Калвин иска да говори с тебе.

— Калвин! Тук? Как ме е намерил?

— Не знам.

Цяла гама от емоции пробяга през Есме. Трябваше ли да говори с Калвин и да му каже, че възнамерява да се помири с Данте? Или да го прати по дяволите и да се надява, че той ще си замине? В края на краищата тя избра второто. Калвин трябваше да узнае, че Данте е мъжът, когото тя иска.

Есме излезе от фургона.

— Много добре, ще говоря с Калвин. Само ме насочи къде е и ще го намеря.

Лорета придружи Есме до края на полянката.

— Оставих го при дивите ягоди. Върви натам.

Есме намери пътеката и навлезе сред хладния полумрак на гората. Но когато стигна до дивите ягоди, Калвин не се виждаше никакъв. Озадачена и малко разубедена, тя се обърна, за да тръгне обратно към лагера. Една ръка стисна нейната над лакътя.

— Есме, не си отивай.

— Калвин. Защо се криеше?

— Дойдох да те спася.

— Няма нужда да ме спасяваш.

— Не казвай, че ти харесва да живееш с цигани — измърмори той. — Ела, скъпа, специалното разрешение още е у мене. Нека да довършим това, което започнахме.

— Промених решението си. Вече не искам да се омъжвам за тебе.

— Не ми казвай, че смяташ да се омъжиш за циганина — изфуча Калвин с негодувание.

— Нищо не ти казвам — възрази Есме. — Скоро ще се върна в Лондон с Данте.

— Не, няма. Идваш с мене.

Есме тъкмо щеше да му отговори с презрителни думи, ако Калвин не беше затиснал устата й с ръка.

— Не се бори с мене. Правя го за твое добро.

Макар че Есме се бореше да се освободи, Калвин намери у себе си сили, за да я повлече през гората към каретата си, и я напъха вътре.