Кони Мейсън
Вкусът на греха (4)

3

Очите й бяха затворени. Главата й почиваше на рамото му. Той се взря любопитно в нея. Какво у тази жена му изглеждаше толкова познато? Каква беше тайната на лейди Флора? Той й се беше насладил безмерно и знаеше, че й е дал удоволствие въпреки невинността й.

Защо тя, омъжената жена, беше още девствена? Това го озадачаваше, но той не позволи да го разсейва. Имаше толкова неща, на които искаше да я научи. Предвкусваше с наслада всички предстоящи нощи, когато щяха да изследват заедно всеки нюанс на сексуалното удоволствие.

Тази мисъл накара страстта мигновено да се събуди и един стон се изплъзна от устните му.

Тя вероятно го бе почувствала да се втвърдява отново, защото отвори очи и го погледна. Той й отправи хищна усмивка.

— Нощта е още млада, а аз съм прегладнял.

— Гладен ли си? Камериерката ми си е легнала, но ако искаш, можем да нападнем кухнята.

Усмивката му стана още по-широка.

— Наистина си невинна, нали? Обикновено предпочитам опитни жени, защото те рядко изискват неща, които или не мога, или не желая да дам, но ти си освежително разнообразие. Защо не ми каза, че си недокосната? Всичко, което ми разправи, ли беше лъжа? Имаш ли наистина съпруг?

— Да, имам съпруг. Той… той е импотентен и не може да направи нищо в леглото или да създаде дете. Има нужда от наследник и одобрява това, което правя. Настоя да дойда в града, да намеря мъж, който ми харесва, и… е, той знае, че ако имам дете, това ще ме ощастливи, а моето щастие не му е безразлично.

Уплашен, Синджън се втренчи в нея. Дали съществува мъж, какъвто описваше Флора? Можеше ли някой толкова да иска наследник, че да насърчава съпругата си да забременее от друг? Ако той беше съпругът на Флора, никога нямаше да й позволи да спи с друг мъж, независимо колко стар или отпаднал щеше да бъде или колко отчаяно щеше да се нуждае от наследник.

— Колко благородно от негова страна! Аз не бих бил толкова щедър с жена си. От друга страна — каза той, привличайки я към себе си, — съм невероятно щастлив от избора, който си направила. Любопитен съм защо избра мене. Да смея ли да се надявам, че съм единственият мъж, който те е привлякъл?

— Можеш да се надяваш, на каквото искаш — каза строго Кристи. — Както ти обясних снощи, чувала съм, че си мъж без принципи, затова предположих, че няма да ми поставяш изисквания, ако зачена дете от връзката ни. Не навреди обаче това, че те намирам физически привлекателен. И си женен — продължи тя, — точно като мене, следователно не се интересуваш от ангажимент или трайна връзка. Когато се върна при мъжа си, както трябва да направя, ще знам, че няма да имаш трудности да си намериш друга любовница. Мъже като тебе се интересуват само от случайни връзки. Не съм ли права?

— Този разговор не ми харесва особено — изръмжа Синджън. Описанието, което тя му даде, го представяше като безсърдечен и плитък. — Никога досега не съм срещал жена, а съм имал много жени, която да ми е станала любовница поради причините, които ти току-що изтъкна. Мисля, че ме оскърбяваш.

— Просто казах истината. Освен това искам условията на връзката ни да бъдат ясно разбрани.

Синджън замря, нейното оскърбление разпали гнева му.

— Какви точно са тези условия, милейди? Освен, че ще искаш да вземеш детето ми със себе си в Корнуол и да го представиш за дете на съпруга ти? Това, което споделихме тази нощ, сочи, че забележително си подхождаме. Ти си страстна, независимо дали го съзнаваш или не, и ако искаш да забременееш, кой съм аз, че да те обезсърчавам? Ако си искрена за това, което току-що спомена, искам те за себе си. Искам да бъдеш моя любовница.

Кристи го погледна сериозно. Тази връзка се развиваше по-бързо, отколкото беше очаквала. Някакъв извратен демон вътре в нея я накара да запита:

— Ще ми бъдеш ли верен, докато трае връзката ни?

— Това ли искаш от мене?

— Това са моите условия.

Ако Синджън й останеше верен през трите месеца, които щеше да прекара тя в града, Кристи си помисли, че това ще е три месеца повече, отколкото беше траяла верността му към нея в брака им.

— Много добре, приемам условията ти. Но същото важи и за тебе. Ще бъда твоят единствен любовник, докато трае връзката ни, и ти няма да вземаш друг мъж в леглото си. Да ти наема ли къща, или твоята ти е по-удобна? Ще очаквам да ме придружаваш по светски събития, разбира се. И да ми позволяваш да те посещавам винаги, когато почувствам нужда да го направя.

Той й се усмихна.

— И като говорим за нужда…

Хвана ръката й и я отведе към слабините си.

— Виждаш ли какво правиш с мене? Не мога да си спомня кога някоя жена ме е възбуждала толкова бързо. Ти си опасно различна от всяка друга, която познавам, милейди.

Кристи прие думите му с известно съмнение. Знаменит сваляч като Синджън вероятно казваше това на всички жени, с които беше спал. Той излъчваше очарование от всяка своя пора; Кристи подозираше, че може да измъкне жените от фустите им само като им отправи тази своя съкрушаваща усмивка. Мислите й се пръснаха, когато той сведе глава и я целуна.

Разтвори устните й с езика си и тя се открехна с готовност за него, безпомощна и привлечена в мрежата на неговия чар. С примирена въздишка Кристи се отдаде на любовта му.

Тя научи много за съпруга си тази нощ. Разбра, че е перфекционист, когато ставаше дума за секс. Не оставаше нищо свършено наполовина. Той се раздаваше с ентусиазъм и страст и не очакваше по-малко от нея. Тя не би могла да се въздържи, дори да искаше, защото Синджън нямаше да й позволи. С ръце, уста и език той й даваше наслада — повече, отколкото беше мислила, че е възможно. И през дългите часове преди зазоряване я беше научил да му доставя удоволствие по начини, които тя не си беше и представяла.

Когато нощта премина в нов ден, Синджън се измъкна от леглото и се облече в сивата утринна светлина.

— Балът у Рейвънсдейл е първото голямо събитие на сезона — каза той. — Облечи нещо хубаво тази вечер. Искам да те покажа пред обществото. Цял Лондон ще ми завижда, когато вляза в балната зала с тебе под ръка.

— Цял Лондон не престава да говори за тебе — отбеляза сухо Кристи. — Ще отида маскирана, разбира се.

— Щом така ти харесва. Предполагам, повечето жени ще носят маски, такава е модата напоследък. — Той се наведе и докосна леко устните й със своите. — Само не забравяй, ти ми принадлежиш, а аз пазя ревниво притежанията си.

Кристи се вцепени. Какъв високомерен простак, помисли тя безстрастно. Проявяваше властност към всички свои жени, освен към една. Към собствената си съпруга. Не беше очаквала друго от един англичанин. Надяваше се да понесе арогантността му през времето, необходимо, за да зачене дете от него. Колкото до любенето му, макар да не искаше да си го признае, можеше да го понася цял живот. Не беше искала да му се наслаждава, но коя жена би останала безразлична към мъж, така чувствен и толкова съвършен като лорд Грях? Макар опитът й да беше ограничен, тя сериозно се съмняваше, че съществува някой, които да може да застраши репутацията му на легендарен любовник.

— Ще те взема в десет — каза той, когато мълчанието помежду им се проточи. — Надявам се да не смяташ да танцуваш до зори, защото се съмнявам, че ще мога да чакам толкова дълго, преди пак да те имам.

Кристи преглътна един кисел отговор и се усмихна насила.

— Не се безпокой, милорд. Аз съм твоя… до деня, когато ще се разделим.

— Да — отговори Синджън с глас, дрезгав от желание. — Както каза, милейди, ти си моя.

Докосна отново устните й със своите. После запълни дланите си с гърдите й и целуна всяко щръкнало зърно.

Очите му бяха тъмни и горещи, лицето — изопнато над острите скули. Жадният му, хищен поглед я смая. Всички мъже ли бяха толкова сексуално заредени като съпруга й? Всички ли искаха само едно от жените? Много мъже я бяха гледали с желание, но нищо, което беше изпитвала досега, не можеше да се сравни с властния поглед на лорд Грях. Тя се чувствуваше погълната от него, като че ли костите й се топяха. Колко наивна е била да мисли, че ще може да се изплъзне от това приключение, без сърцето й сериозно да пострада?

— Довиждане, сладка Флора — прошепна Синджън срещу устните й. — До довечера.

— Да, до довечера — прошепна Кристи.

Той й махна радостно и излезе от стаята. Тя изчака да чуе стъпките му да слизат по стълбите, преди да изскочи от леглото. В мига, когато краката й докоснаха пода, тя съжали за избързването. Всяка кост в тялото й я болеше, макар и не неприятно, а леката болка между краката свидетелстваше за успеха на плана й да съблазни съпруга си. Само едно я безпокоеше. Съблазнителката ли беше, или съблазнената?

Главата й още беше замаяна от тази мисъл, когато наметна един халат и побърза към прозореца. Дръпна завесите точно навреме, за да види как Синджън излиза от алеята и повежда двата си великолепни коня по улицата.

Дръпна се от прозореца, когато вратата се отвори, пропускайки вътре Маргот. Присвитите й очи се плъзнаха по Кристи, оценявайки състоянието й с опитно око.

— Добре ли си, момиче? Не те е наранил, нали? Ако го е направил, ще ти поднеса топките му на поднос.

Кристи потисна смеха си. Обичаше своята страна, но тя понякога я задушаваше. Макар и само няколко години по-възрастна от Кристи, Маргот беше раснала заедно с нея, откакто двете бяха загубили бащите и братята си на бойното поле. Майката на Маргот беше починала скоро след това и старият Ангъс взе момичето, за да го отгледа заедно с внучката си. Кристи и донякъде Маргот бяха съставили плана, който ги беше довел в Лондон.

— Синджън не ме е наранил, Маргот. Даже напротив. Малко ме боли обаче и една топла вана няма да ми е излишна.

— Ще се погрижа за това — каза Маргот. — Рори ще донесе кофите с вода. Може да свърши малко работа, щом така и така е тук. Господ знае, че мързел като него няма какво толкова да прави в навеса за каретите.

— Оплаквай се колкото си искаш от Рори, но се радвам, че той се съгласи да дойде с нас. Не можехме да предприемем това дълго пътуване от Шотландия без него. Той е надежден момък.

— Ти си нашата водачка и той ще направи всичко за тебе. Обаче — прибави Маргот — той знае кое е добро и за него. Обещах му да се съберем, когато се върнем в Гленмур. Рори харесва английските свине не повече от всеки друг истински планинец. Ще потвърди всичко, което кажеш на клана, след като се върнеш в Гленмур. Сега ще ида да измъкна този ленивец от навеса за каретите.

След малко намръщеният Рори внесе дървена вана и я настани пред камината. За Кристи беше очевидно, че той е разстроен от нещо.

— Какво те безпокои, Рори? Сърдиш ли ми се?

— То не е моя работа да казвам на нашата водачка какво да прави, но лудуването с англичани не е достойно за тебе, Кристи Макдоналд. Ти си омъжена жена.

— Омъжена жена, чийто съпруг дори не знае как изглежда тя — възрази Кристи. — Знам какво правя, Рори. Един ден ще разбереш, но дотогава те моля да ми вярваш.

— Ами англичанинът? — изръмжа Рори.

Кристи въздъхна. Нямаше начин. Рори трябваше да научи, но само толкова, колкото да й остане лоялен.

— Този англичанин всъщност е моят съпруг, Рори. Той не ме познава, а аз няма да му кажа нищо.

Рори я загледа втренчено, докато най-накрая не схвана какво иска да му каже тя, и се усмихна.

— Значи спиш със собствения си съпруг! Аз помислих… — Очите му се присвиха. — Надушвам нещо лошо…

— Няма за какво да се безпокоиш, Рори, всичко ще бъде наред. Когато се върнем в Гленмур, възнамерявам наследникът на лорд Дарби да расте в корема ми. Това трябва да прекрати настояванията да анулирам неконсумирания си брак и да се омъжа за Калъм Камерън.

— Някои говорят, че бракът ти с англичанина не бил законен, момиче.

Брадичката на Кристи се вдигна предизвикателно.

— Вече не е така. Бракът ми е законен във всякакъв смисъл на думата, независимо дали лорд Дарби го съзнава.

— Няма да му го казваш — изрече Рори, отправяйки й бавна усмивка. — Пада му се на копелето.

— Що се отнася до Синджън, аз съм лейди Флора Рандал от Корнуол, омъжена за възрастен виконт, който не може да си направи наследник и е дал на жена си разрешение да се сдобие с дете. Сега, след като вече знаеш, мога ли да ти се доверя, че ще пазиш тайната ми, Рори Макдоналд?

— О, можеш да ми повериш живота си, момиче. Затова предложих да дойда в Лондон с тебе и Маргот. — Гърдите му се издуха. — Маргот ще стане моя съпруга, не можех да я оставя да броди сама в този греховен град, нали?

— Имаш моята благодарност, Рори. Ако имаме късмет, ще се върнем в Гленмур, преди да завали снегът.

— Нямам търпение — измънка Рори, излизайки, за да донесе вода за ваната.

— И аз — каза си тихичко Кристи.

Беше толкова сигурна, че ще може да се справи с мъж като Синджън, но беше сгрешила. Никоя жена не би могла да бъде подготвена за чувствения, греховно обаятелен женкар, известен като лорд Грях.

Целувките му й отнемаха дъха. Умелите му ръце сломяваха съпротивата й, а комплиментите му, макар да не съдържаха особено много истина, я караха да желае неща, които Синджън не беше склонен да сподели с която и да било жена. Неща, които само съпруг би могъл да даде на съпругата си.

Синджън обаче не искаше съпруга. Ако не забравеше това, с нея всичко щеше да бъде наред. Но в мига, когато забравеше, че Синджън е спал с безброй жени през годините на брака им, имаше опасност тя да загуби ума си по него.

 

 

Синджън се върна в ергенската си квартира, изкъпа се и си поръча закуска, която би могла с лекота да нахрани трима здрави мъже. Не можеше да си спомни кога за последно е бил толкова гладен рано сутринта. Довърши порцията бъбреци с яйца, допи кафето си и се отпусна назад заситен. После, тъй като нямаше какво друго да прави, се върна в стаята си, за да подремне. Беше спал ужасно малко снощи, а довечера — дано! — също го чакаше безсънна нощ.

Затвори очи и си представи Флора, както беше само преди часове. Мъжете пишеха стихове за красота като нейната, а тя го беше дарила — него, сред всички други мъже — със своята невинност. Никога досега не беше срещал омъжена девица и признаваше, че това го бе зашеметило. Колкото и да беше обигран, намираше невинността на лейди Флора невероятно възбуждаща.

Намръщи се, когато си спомни точно какво искаше тя от него, но отпъди тази мисъл. Защо да оставя съвестта да го безпокои, когато досега не е имал съвест? Щом съпругът й беше склонен да представя неговото дете за свое, в случай че тя зачене, така да бъде. Ако отминалата нощ беше някакво указание, връзката му с дамата щеше да се окаже неимоверно задоволяваща и за двамата.

С възхитителни мисли за новата си любовница, които танцуваха в главата му, Синджън заспа дълбоко. Часове по-късно беше безцеремонно събуден, когато някой нахлу в стаята му, без да почука, и го разтърси, за да се събуди. Синджън се надигна, дезориентиран, търсейки пистолета си, за да прогони врага, когото не виждаше.

— По дяволите, Синджън, събуди се!

Той разтърси глава, за да прогони остатъците от съня, и се намръщи на мъжа, който се извисяваше над него.

— По дяволите, Джулиън, какво ти става? Не е възпитано да нахлуваш в стаята на човек и да му изкарваш ангелите.

— Докато съм глава на семейството, имам правото да правя всичко. Освен това, посред бял ден е. — Загриженост набръчка челото му. — Да не си болен? Защо си още в леглото?

Джулиън Торнтън, по-големият брат на Синджън и пети граф Мансфийлд, беше също толкова красив като брат си, докато Синджън рядко срещаше мъж, когото да не хареса, или жена, която да не може да обикне, Джулиън беше по-резервиран, по-взискателен във вкусовете си. Вземаше на сериозно задълженията си като глава на семейството — по-точно Синджън и по-малката им сестра Ема, — а задълженията си към страната приемаше още по-сериозно.

Джулиън беше мистерия за околните. Изчезваше задълго и не казваше на никого къде или защо отива. Тъй като собственият живот на Синджън беше пълен и задоволяващ, той рядко разпитваше по-големия си брат за тайнствените му отлъчвания. Просто го приемаше като част от личния живот на брат си, макар че се тревожеше за него. Въпреки рязкото държание на Джулиън между братята съществуваше близост, на която околните се възхищаваха.

— В чудесно здраве съм, благодаря — каза Синджън, скачайки гол от леглото, и нахлузи нощницата си. — На какво дължа удоволствието на тази визита? Няма пак да изчезнеш нанякъде, нали? На Ема сигурно няма да й хареса. Тя остава прекалено много време сама напоследък.

— Никъде няма да заминавам, поне засега — отвърна Джулиън. — Няма да е зле да обръщаш повече внимание на Ема. Само добрият господ знае в какви неприятности се забърква, докато мене ме няма тук. Вече е твърде голяма за гувернантка, но е прекалено млада, за да излиза без подходящ придружител. Наех една камериерка да я придружава, но Ема оспорва авторитета ми на всяка крачка. Не знам какво да правя с нея.

— Затова ли си тук? Ти си главата на семейството. Имаш повече авторитет пред Ема от мене.

— Не, Ема не е причината да съм тук, макар че и за нея би трябвало да поговорим. Сестра ни ще има нужда от напътствията ти, когато пак се наложи да замина.

Синджън се засмя.

— Сигурен ли си, че съм подходящ да се грижа за нея? Доколкото си спомням, ти не одобряваш начина ми на живот.

Сключил ръце зад гърба си, Джулиън се заразхожда напред-назад. Бръчки прорязаха челото му, той изглеждаше разтревожен, когато внезапно спря и се извърна рязко, за да изгледа продължително Синджън.

— Похожденията ти са в устата на всички в града, Синджън. Никоя жена не е в безопасност край тебе. Доведи съпругата си от Шотландия. Време е да се установиш.

Синджън въздъхна.

— Кой се е оплакал този път? Колко ще ми струва? Заклевам се, Джулиън, не си играя с невинни и доколкото ми е известно, не съм оставил никакви незаконни деца на никоя своя любовница.

Спомни си за лейди Флора и се изчерви. Тя искаше да зачене неговото дете и да се върне при съпруга си. За първи път тази мисъл го накара да се почувства зле. Той винаги внимаваше да не оставя семето си в своите любовници. Но ако Флора заченеше, детето нямаше да бъде незаконно. То щеше да стане наследник на титла и да получи много обич. Това правеше ли нещата да изглеждат нередни? Защо, по дяволите, съвестта му трябваше да се обажда точно сега?

— Слава на бога — каза Джулиън, вдигайки тъмните си очи към небето. — Причината за моето посещение е сериозна, Синджън, но този път няма нищо общо с разпуснатия ти начин на живот. Тази сутрин получих съобщение от иконома ти в Гленмур заедно с тримесечния му отчет. Има неспокойствие сред клановете, верни на Макдоналд. Отказали са да плащат тримесечните данъци и ренти. Сър Осуалд казва, че се страхува да им постави въпроса за плащането, защото са заплашвали живота му.

— По дяволите! Какво се предполага да направя по въпроса?

— Това е твоята земя, твоята съпруга, твоите хора. Ползвал си се от доходите пред всичките тези години, иди там и разбери какво става. Аз винаги съм смятал рентите и данъците за съвсем разумни.

Синджън помисли за лейди Флора и усети нежелание да се отделя от нея толкова скоро, след като я беше открил. Беше твърде щастлив с нея, за да я остави на друг.

— Може би ще отида, Джулиън, но не сега. Аз… по дяволите! Ако трябва да знаеш, намерих си нова любовница и просто не искам да я оставя точно сега. Тя… Не мога да го обясня, но лейди Флора е… специална. Никога няма да срещна друга като нея.

Джулиън изсумтя раздразнено.

— Казваше това за всяка от последните си три любовници. Повтарям ти, Синджън, ако не се погрижиш за именията си, ще съжаляваш. Войниците държат планинските области под ботуша си вече седемнадесет години и негодуванието расте. Време е да вземеш съпругата си и да консумирате брака. Трябваше да го направиш още преди години.

— Искаш да спя с онази рижава, луничава разбойничка! — възкликна Синджън. — Сигурно помниш каква грубиянка е. Не искам да имам нищо общо с нея, Джулиън. Нека войниците на крал Джордж да се справят с бунтовните й сънародници. Това е работата на армията.

— Нямаше да се бунтуват, ако се появяваше там от време на време, за да събираш лично рентите и да им напомняш, че си съпругът на тяхната водачка.

— Сигурно си прав, Джулиън, но не мога да се отделя, още не мога. Ще разбереш, когато се запознаеш с новата ми любовница. Може би след няколко месеца ще се чувствам различно.

Джулиън вдигна едната си тъмна вежда.

— Като знам историята ти с жените, предсказвам, че ще се умориш от нея за две седмици.

— Не се прави на толкова скромен, Джулиън. Не си ангел. След като годеницата ти почина, ти не показа склонност да се ожениш за друга. Името ти се свързваше поне с десетина жени, от невинни девойки до самотни вдовици. Ти просто не оставаш на едно място достатъчно дълго, за да се установиш на някоя от тях. Какви опасни игри играеш, Джулиън? Тайнствените ти изчезваше ме притесняват. И знам, че Ема също е загрижена. Не искам да ставам граф, знаеш го, така че се погрижи за себе си.

Джулиън стисна рамото на Синджън.

— Не се тревожи за мене, Синджън. Тревожа се за тебе. Не ми е безразлично какво ще стане с брат ми. Ще обещаеш ли поне да отидеш в Шотландия, когато се разделиш с последната си фуста?

Синджън се вкамени.

— Флора не е никаква фуста. Тя е дама, беше девствена, преди да ми се отдаде. И да, обещавам, че ще се погрижа за моите работи, след като тя се върне при възрастния си съпруг.

Джулиън изглеждаше поразен.

— Омъжена девица? Бих се обзаложил, че историята си струва да бъде чута. Ако това е най-доброто, което мога да очаквам от тебе, така да бъде.

— Ще отидеш ли на бала на Рейвънсдейл тази вечер? Всички важни личности ще бъдат там.

— Да, ще придружавам Ема. Можеш да ме запознаеш с новата си любовница.

— Много добре, ако обещаеш, че няма да ми я отмъкнеш.

Джулиън се засмя.

— Малко вероятно е, която и да било жена да ме предпочете пред тебе. Не съм кой знае колко интересен.

Отиде към бюфета и си наля бренди. Синджън го изгледа преценяващо.

— Ако не беше толкова мрачен, жените щяха да падат в краката ти.

Джулиън вдигна чашата си към него.

— Един женкар в семейството е повече от онова, с което обществото може да се справи. — Допря чашата до устните си и я пресуши. — Е, трябва да вървя. Имам среща с лорд Финчли във фондовата борса. Ще се видим довечера.

Синджън се загледа след брат си, питайки се защо Джулиън не се ожени и не се установи. Със сигурност не му липсваше очарование. Имаше нещо мрачно и опасно в него, което привличаше жените. Нямаше защо да се споменава, че Джулиън не беше мъж, когото Синджън би искал за враг. Но като брат нямаше равен.

Останалата част от деня напредваше твърде бавно според Синджън. Нямаше търпение да види отново Флора, нито пък можеше да си припомни кога е бил толкова развълнуван заради жена. Нещо, което не можеше да обясни, я отделяше от всички останали жени, които познаваше.

Тази вечер Синджън поръча да докарат каретата с герба на Дарби. Искаше всичко да бъде съвършено за първото му публично появяване с новата му любовница. Когато кочияшът го откара на Белгрейв Скуеър, Синджън вече искаше вечерта да е свършила. Нямаше търпение отново да притежава сладкото тяло на Флора и то да бъде само негово.

За тазвечерното излизане Кристи избра рокля от златиста тъкан, нарочно избягвайки муселина, който много от другите дами щяха да облекат. Роклята, пристегната в кръста, имаше ниско прикачени ръкави, които разголваха раменете й и откриваха изкусителна гледка към бялата й гръд, а фуста с обръчи под роклята придаваше обем на полите. Кристи никога не беше носила нещо толкова фино и се поздрави, че бе похарчила парите си ненапразно. У дома обикновено носеше дреха на едри карета от домашнотъкан плат.

— Същинско видение — въздъхна Маргот, довършвайки прическата й. — Със сигурност ще заслепиш оня негодник, за когото си се омъжила. Накарай го да се влюби в тебе, Кристи. Пада му се на тоя дявол.

— Не искам любовта на Синджън — възрази Кристи. — Само детето му.

Маргот я изгледа остро.

— Само гледай да не се влюбиш ти в него, момиче.

— Не се страхувай, Маргот. Сърцето ми е добре защитено срещу мъже като лорд Грях.

Маргот излезе скоро след това, за да чака пристигането на Синджън. Когато Кристи чу гласа му след малко откъм най-долното стъпало, сърцето й странно заблъска. Цял ден беше чакала пристигането му, а сега, когато моментът беше настъпил, тя се чувстваше цялата разтреперана от възбуда. Не биваше да изпитва нищо към Синджън, укори се тя. Този женкар беше се насладил на половината жени в Лондон, без да помисли за съпругата си.

Тогава вратата се отвори и Маргот влезе в стаята.

— Той е тук, Кристи. Готова ли си?

Кристи си пое дъх и кимна, минавайки покрай Маргот, за да излезе в коридора. Видя Синджън да я чака на най-долното стъпало, толкова изумително красив, че дъхът й секна. Забеляза мигновеното одобрение и изражението на свирепо желание, което втвърди лицето му, и разбра, че също му е харесала. Когато чувствената му уста се изви в усмивка, тя поднови клетвата си да пази сърцето си от него, иначе бе загубена.

Очевидно не желаейки да я чака най-долу на стълбите, Синджън изтича нагоре, за да я пресрещне. Подаде й ръка и двамата слязоха заедно. Когато стигнаха долу, Кристи изписка изненадано, когато той я привлече в прегръдките си и я целуна звучно. След като изследва основно устата й, я отдели от себе си и се ухили до уши.

— Прости ми, скъпа, не можех да чакам. Цял ден мислех как ще те целуна. — Хвана я за ръката. — Имаш ли наметало?

Маргот се появи от дълбините на къщата с един шал с ресни и домино. Синджън наметна шала на раменете на Кристи и й подаде маската. После я отведе към каретата си и я настани вътре. Седна до нея, толкова близо, че мъжественият му аромат я обви в чувствена омара. Тя вдъхна одобрително одеколона му и примесващата се към него мъжка миризма, която помнеше толкова добре от предната нощ, и разбра, че тя ще остане в паметта й дълго след като се разделят.

— Изглеждаш ужасно апетитна, да те схруска човек — прошепна Синджън, привличайки я в обятията си. — Тази нощ ще те вкуся цялата. Ти си най-изкусителното създание, което някога съм имал привилегията да срещна, сладка Флора. Зная, че връзката ни ще бъде дълга и щастлива.

— Докато не се върна в Корнуол — напомни му тя. — Не мога да остана завинаги в Лондон. Моят… съпруг ме чака да се върна у дома.

— Да, с дете в корема. Ще преминем този мост, когато стигнем до него — промърмори той, докосвайки с устни бузата й.

Кристи не отговори нищо. За щастие, нямаше нужда, защото каретата беше спряла пред разкошния просторен дом на Рейвънсдейл. Тя си сложи маската и изчака кочияша да спусне стъпалцата. Синджън слезе пръв и й помогна да излезе.

— Нямам търпение да се покажа с тебе — измърмори той, когато влязоха в просторното фоайе и се заизкачваха по стъпалата към балната зала. — Днес цялото висше общество ще ми завижда.

Спряха на входа. Кристи се усещаше като риба на сухо, когато всички прекъснаха заниманията си и се обърнаха, за да се взрат в нея. Дискретен и не толкова дискретен шепот се разнесе след тях, когато Синджън я представи на домакините. Кристи беше посетила няколко бала след пристигането си в града, но това беше първият, даван от членове на висшето общество. Дори само това, че се намираше в една и съща зала с толкова английски свине, я караше да се чувства зле. Как искаше да се върне у дома в Гленмур, да броди по хълмовете и долините, да препуска свободно и диво заедно с вятъра на гърба на любимата си кобила.

За съжаление, не би могла да зачене наследник на Гленмур в Шотландия. И за да срещне и да съблазни Синджън, трябваше да се движи в неговите среди.

Синджън я преведе през танцуващите, а след това се присъединиха към тълпата около бюфета.

— Ето го Джулиън — каза той, махвайки на един висок, красив мъж, който тъкмо беше влязъл в залата. — Лорд Мансфийлд е по-големият ми брат. Доста е мрачен, но си го бива.

Кристи се вгледа в мъжа, който се приближаваше бързо към тях, и усети пристъп на паника. Щеше да избяга, ако не беше толкова очебийно. Познаеше ли я Джулиън, всичко беше изгубено.

— Уплаших се, че няма да те намеря в тази навалица.

— Къде е Ема?

— С Амелия Рейвънсдейл отидоха да поклюкарстват. Ще ме представиш ли на… приятелката си?

— Разбира се. Джулиън, запознай се с лейди Флора Рандал. Флора, това е брат ми лорд Мансфийлд. Не обръщай внимание на мрачната му физиономия, винаги изглежда така.

Кристи направи реверанс. Много добре помнеше брата на Синджън. Замоли се да не я познае под маската й.

— Милорд.

Джулиън се намръщи още повече.

— Познавам ли ви, милейди? Нещо у вас ми напомня…

— Сигурна съм, че никога не сме се срещали, милорд.

— Странно, че го казваш, Джулиън. Усетих същото, когато видях за първи път лейди Флора.

— Моля да ме извините, господа — каза Кристи, нямайки търпение да избяга от втренчения поглед на Джулиън. Докосна ръката на Синджън. — Искам да си оправя косата.

И побърза към дамската стая.

— Със сигурност е красавица — каза Джулиън, загледан подир нея. — Има нещо у нея…

— Помислих си същото, Джулиън, но щях да си спомня, ако я бях срещал преди. Освен това, тя сега идва за първи път в Лондон.

— Не я представяй на Ема — предупреди го Джулиън. — Няма да бъде прилично.

— Не се безпокой, Джулиън. Знам кое е редно и кое не е. Не бих си и помислил да представям Ема на любовницата си.

Кристи влезе в дамската стая, облекчена, че я намира празна. Излизането на публично място заедно като любовница на Синджън беше съкрушително за гордостта й. Той би трябвало да я представи като своята графиня, не като поредната си любовница. Но тя беше направила избора си и сега трябваше да приеме последиците.