Кони Мейсън
Вкусът на греха (13)

12

Кристи се наведе над работата си, напрягайки очи над тъмното кадифе, което шиеше. Да, парите не й стигаха за град като Лондон. След като беше платила наема за малката къща в недотам изискания квартал на юг от Бонд Стрийт, и бе взела жена за домакинската работа разбра, че с останалите средства няма да изкара дълго време. Ефи предложи да си намери работа, но Кристи реши, че тъй като тя е довела Ефи и Гавин в Лондон, нейно задължение е да ги издържа. Затова си намери работа в магазинчето на мадам София, една от най-добрите модистки на Бонд Стрийт. Самото шиене не й беше трудно, но работното време бе много дълго. Единственото, което Кристи харесваше в работата, беше, че може да я изпълнява скрита от очите на обществото, невидима за престижните клиентки на мадам София.

Един ден тя работеше усилено, когато работодателката й надникна през завесата, отделяща предната част на магазина от задната, и я помоли да изнесе един топ златист плат. Една от клиентките й търсела нещо подобно. Кристи побърза веднага да изпълни заръката и остави тежкия топ на тезгяха.

— Разгъни плата, Кристи, докато намеря модела, който иска лейди Торнтън — нареди София. — Няма да се бавя.

Кристи вдигна очи и видя сестрата на Синджън да я гледа с истински ужас.

— Вие! — ахна Ема. — Какво правите в Лондон? Не донесохте ли достатъчно нещастие на Синджън? Защо не си стоите там, където ви е мястото? Почакайте! Знам. Синджън е наредил да освободите Гленмур, нали? — извика тя самодоволно.

— Никога не съм искала да го нараня — прошепна Кристи, зашеметена от враждебността на Ема.

Точно такава ситуация се беше опитвала да избегне.

— Вече причинихте на брат ми непоправимо зло — нападна я Ема. — Синджън не е онзи човек, когото някога познавах, и това е по ваша вина. Беше забавен, но сега вече няма смях в душата му, няма щастие, само мрак. Когато погледна в очите му, всичко, което виждам, е човек, движен от отчаяние. Човек, който се опитва да избяга от болката си.

— Съжалявам — каза Кристи поради липсата на нещо по-добро.

Не можеше да преброи колко пъти се беше питала как е реагирал Синджън на писмото й, но описанието на Ема надминаваше най-лошите й представи.

— И трябва — изсъска Ема, виолетовите й очи пускаха искри. — Съжалявам за детето ви, но това, което сторихте на брат ми, беше отвратително. Той наистина имаше чувства към вас.

Очите на Кристи се разшириха.

— Той ви е казал за… всичко? Какво ви каза?

— Дочух Синджън да разказва на Джулиън за вас, когато се върна от Гленмур. Беше толкова щастлив заради детето. Възнамеряваше да се върне в Шотландия, нали знаете. Оказах с него в деня, когато получи писмото ви. Беше опустошен. Вие сте ужасен човек, Кристи Макдоналд.

Кристи едва не се строполи под тежките думи на Ема. Искаше да каже истината, но не посмя. Никога не й беше хрумвало, че може да означава толкова много за Синджън. Единствената й утеха бе фактът, че той е жив и здрав.

— Оставете брат ми! — извика я Ема. — Добре, че се отърва от вас. Не мога да си представя как ще предпочетете друг мъж, когато имахте него.

— Добре ли е лорд Дарби? — запита Кристи плахо.

— Ако може да се каже, че човек, който се самоунищожава, е добре, тогава да, много е добре. Чух, че ще се жени за лейди Алис Дод. Не одобрявам този съюз, а и Джулиън не е тук, за да го спре, но ако я обича, в такъв случай, предполагам, ще я приема.

Сломена, Кристи сведе поглед.

— Желая му всичко най-добро. — Искаше й се да избяга, да прегърне сина си и да му разкаже за бащата, когото никога нямаше да познава. Но вместо това промълви: — Моля ви, не казвайте на Синджън, че сте ме видели. Най-добре ще е да не знае, че съм в Лондон.

— Не се безпокойте — увери я Ема. — Няма да му кажа и думичка. Той ви ненавижда толкова, колкото и аз. Никога няма да ви простя, че го излъгахте, лейди Флора. Вие почти го унищожихте.

Мадам София избра този момент да се върне от задната стаичка на магазина. Изгледа остро Кристи, когато забеляза възмущението на Ема, и незабавно се зае да успокоява една от най-добрите си клиентки.

— Нима нещо не е наред, лейди Торнтън? Да не би служителката ми да ви е оскърбила по някакъв начин?

— Самият вид на Кристи Макдоналд ме оскърбява — отвърна Ема. — Не мога да повярвам, че наемате жена като нея. Винаги съм смятала, че това е магазин от висока класа. Може би трябва да поръчвам дрехите си другаде.

— Моля ви да помислите пак, милейди — замоли я София. — Никога не бих наела съзнателно човек със съмнителна репутация или да оскърбя някоя от клиентките си. Тя ще бъде освободена незабавно.

Сърцето на Кристи се сви. Тази работа беше идеалната за нея. Ненавиждаше мисълта да излезе на улицата и да си търси друга работа. Но и не искаше да оскърбява Ема Торнтън. Възхищаваше се от момичето, задето така се застъпва за брат си. При други обстоятелства можеха да бъдат приятелки.

— Напусни незабавно — нареди мадам София, отправяйки намръщен поглед към Кристи. — Ела утре за заплатата.

Кристи отправи към Ема поглед, изпълнен с такова разкаяние, че Ема отвърна очи. Макар да знаеше, че Кристи не заслужава съчувствието й, все пак се надяваше, че няма да умре от глад заради нея. Очевидно Кристи беше в Лондон, защото Синджън я беше изгонил от Гленмур. Ема отпъди мисълта за това, че на Кристи й липсват дом и средства за живот — трябваше да остане вярна на брат си.

Въпреки това, когато Кристи мина покрай нея, Ема усети остър пристъп на вина. Имаше нещо в изражението на Кристи, което изглеждаше в странно несъответствие с безсърдечната жена, за каквато Ема я мислеше. Нещо не беше наред, но не можеше да си представи какво е то. Тя знаеше какво пише в писмото на Кристи, защото го беше прочела, след като Синджън го беше смачкал и хвърлил на пода. Имаше ли нещо повече, отколкото личеше на пръв поглед?

Сълзи задушаваха Кристи. Ако можеше да се вярва на думите на Ема, тя беше наранила ужасно много Синджън. Знаеше, че той ще оплаква детето им, но не чак толкова. Не и лорд Грях. Лорд Грях никога не би тръгнал нарочно да се самоунищожава, нали?

Изправила брадичка, гълтайки сълзите си, Кристи взе решение. Трябваше да види Синджън, лично да прецени доколко Ема е права за настроението му. И трябваше да го направи, без той да разбере.

На следващата сутрин тя помоли Гавин да я откара на разходка в Хайд Парк. При предишното си посещение в Лондон беше научила, че висшето общество обича сутрешните разходки в парка и се надяваше да намери Синджън сред посетителите на алеята Ротън Роу. Забули лицето си, сложи си вдовишки дрехи и се опита да не обръща внимание на любопитните погледи, които я съпровождаха. И за да подиша Нийл чист въздух, който той се нуждаеше, тя взе Ефи и сина си на тази разходка.

Не видя Синджън нито тази сутрин, нито на следващите три. На четвъртия ден го зърна да язди великолепен черен кон. Не изглеждаше нещастен… само отегчен.

Жадният й поглед го поглъщаше, докато каретата й минаваше покрай него. Краткият поглед не й беше достатъчен. Тя изви глава, за да го погледа още, докато завиваха зад ъгъла и той вече не се виждаше. Като че ли това не беше достатъчно наказание, Кристи се върна в Хайд Парк по-късно този следобед, когато мъжете извеждаха дамите си на езда.

Разбира се, Синджън беше там, държейки умело юздите на двата великолепни сиви коня. До него седеше прелестна блондинка, която се притискаше към него с очевидна властност. Лейди Алис? Ревност задави Кристи; не можеше да диша. Видимо побледня, когато жената се наведе, за да прошепне нещо в ухото на Синджън. Той кимна и се усмихна, но някак незаинтересовано. Слънчевата светлина внезапно помръкна и Кристи помоли Гавин да я отведе у дома. Не можеше да понесе мисълта Синджън да принадлежи на друга жена. Това беше наказанието й заради ужасната лъжа — да се връща в парка ден след ден. Да гледа Синджън с друга жена беше по-лошо от изтезание. Но ако другата възможност беше никога повече да не го види, тогава страданието й си струваше.

Синджън пускаше покрай ушите си бъбренето на Алис. Рядко се вслушваше в думите й. Усмихваше се, когато трябва, измърморваше нещо, когато му се стореше уместно. През повечето време тези разходки из парка с Алис бяха същинско мъчение. Не знаеше защо се подлага на това. Сигурно от омраза към малката шотландска кучка, която толкова сладко се беше любила с него, докато в същото време му забиваше нож в гърба.

Мисълта за Кристи усили гнева му и накара лицето му да се сгърчи в яростна гримаса. Само да я пипнеше…

— Синджън, на какво се мръщиш? — запита Алис. Стисна ръката му. — Човек би помислил, че не харесваш компанията ми.

— Как може да не харесвам компанията на толкова прекрасна дама. Време е да си да тръгваме? Трябва да се срещна с Руди в „Уайтс“ малко по-късно.

Алис се нацупи.

— Предполагам до довечера ще бъдеш прекалено пиян, за да ме заведеш на опера. Заклевам се, Синджън, не знам защо си правя труда да излизам с тебе.

Сложи ръка на бедрото му. Когато той не реагира така, както тя се беше надявала, ръката й се стрелна нагоре към чатала му. Синджън като че ли не заподозря нищо, докато дланта й не го обхвана и не го стисна.

— По дяволите, Алис! — изрева той, отхвърляйки ръката й. — Не можеш ли да изчакаш, докато останем насаме? Всеки минувач ни зяпа.

— Откога лорд Грях го е грижа какво мислят хората? Искам те сега, преди да си се напил така, че да си безполезен и за себе си, и за мене. Нещо като че ли винаги ни пречи да се насладим един на друг. Искам да се любиш с мене и да си го спомняш на следващия ден, Синджън.

Ръката й се плъзна нагоре по бедрото на Синджън. Той изстена, усещайки, че реагира. Какво пък, по дяволите, помисли той, прехвърляйки юздите в другата ръка, за да погали малката гърда на Алис. Тъкмо щеше да насочи каретата към изхода и да потърси най-близкото легло, когато една карета изтрополи покрай тях в обратната посока. Нямаше представа какво го накара да се обърне и да погледне натам, нито пък защо жената, увита във вдовишки воали, привлече вниманието му. Вероятно заради детето с нея. Но ако искаше да бъде съвсем честен, това беше заради блестящата медна къдрица, която се беше изплъзнала изпод воала на жената.

Кой знае защо, но тази къдрица отключи оня свиреп копнеж, който се опитваше да потиска, но обикновено не успяваше. Беше зърнал бегло детето в каретата — то изглеждаше на възрастта на собственото му дете, ако бе останало живо.

Откакто Руди му беше казал, че е видял Кристи в Лондон, той се бе питал какво ли ще направи, ако я срещне. Сега, след случката в парка, той вече знаеше какво страдание ще му причини това.

— Синджън, не ме слушаш — изхленчи Алис. — Надявам се да бъдеш по-внимателен, след като се оженим.

Той погледна към Алис, внезапно осъзнавайки, че изобщо не му пука за нея. Нито пък имаше намерение да се жени. Колкото по-скоро го узнаеше тя, толкова по-добре щеше да бъде и за двама им.

— Няма да има сватба, Алис — изрече той с равен тон. — Страхувам се, че не си подхождаме.

Лицето й се вкамени, стана почти грозно и тя изфуча:

— Какво искаш да кажеш с това, че не си подхождаме? Смятах да стана маркиза.

Синджън изви глава за последен поглед към каретата с вдовицата и детето и безмълвно се укори, че се поддава на фантазии. Наричайки се последен глупак, той се опита да се концентрира върху Алис. Тя беше очаквала да стане негова съпруга и той й беше позволил да повярва, че това може да се случи. Обикновено не беше жесток, но откакто Кристи… е, забавно му беше да остави Алис да вярва, че ще се ожени за нея. По дяволите, дори себе си беше убедил, че женитбата с нея е това, което той иска. Докато не беше зърнал една блестяща медна къдрица.

— Няма да има сватба, Алис — повтори той. Очите й станаха ледени, а гласът — още по-леден.

— Моля?

— Аз съм женен.

Подкара конете по-бързо и навлезе в оживеното движение.

— Ти, милорд, си лъжец. Всички знаят, че вече не си женен.

— Всички грешат. Не съм регистрирал молбата за анулиране — измърмори той, усещайки, че има нужда да пийне нещо, защото ръцете му трепереха ужасно.

Тя му отправи хищна усмивка.

— Мога да променя намеренията ти. Ела у дома с мене! Позволи ми да ти покажа какво може да представлява бракът ти с Алис Дод.

Синджън зави зад ъгъла и спря пред къщата на Алис.

— Може би друг път, милейди. Внезапно открих, че имам нужда да се напия безпаметно.

Алис му позволи да й помогне да слезе от каретата, притискайки се към него, без да се съобразява с приличието.

— Не сме приключили с тебе, лорд Грях — измърка тя дрезгаво, вдигайки лице за целувка.

Засмя се, отметна глава и бързо влезе в къщата.

Синджън се върна в каретата си; Алис вече беше неясен спомен. Щеше да се срещне с Руди и да удави в бренди гнева си към една шотландска предателка. Ако след това имаше късмет, може би щеше да заспи, без да сънува Кристи в ръцете на Калъм.

Кристи знаеше, че Синджън я е видял, но беше уверена, че воалът е скривал добре лицето й. И все пак не можеше да забрави начина, по който той я гледаше. Не изглеждаше добре, помисли тя. Около очите му с натежали клепачи имаше лилави кръгове, изглежда беше отслабнал. Кристи не можа да не забележи къде беше ръката му, когато минаха покрай него… на гърдите на дамата. Болката я преряза като с нож. Тя не беше очаквала Синджън да остане целомъдрен, вече не бяха женени, но изгарящата мъка да вижда ръцете му по друга жена я измъчваше ужасно.

Поне беше жив, прошепна един глас в главата й.

На следващия ден тя тръгна да си търси работа. Да ходи всеки ден в Хайд Парк в очакване да зърне Синджън изцеждаше силите й и я отчайваше. Гавин я откара на Бонд Стрийт, където бяха разположени повечето модни магазини.

— Ела да ме вземеш след два часа — каза му тя, наблюдавайки как различните магазини отварят, за да започнат работния ден.

Един от тях на име „Парижка мода“ й хвана окото и тя се отправи решително към витрината с елегантно аранжирани манекени.

Толкова бе загрижена как да направи вътре добро впечатление, че не обърна внимание на мъжа, който излизаше от близкия магазин за мъжка мода.

— Лейди Флора! Колко хубаво е да ви видя пак.

Кристи се извърна сепната и видя лорд Блейкли, който бързаше да я настигне. Усети как кръвта нахлува в лицето й и би дала всичко, само и само да можеше да избяга. Но беше твърде късно. Виконтът вече я беше настигнал с топла, искрена усмивка.

— Зърнах ви преди около седмица, но не успях да привлека вниманието ви. Кога се върнахте в Лондон?

— Ъ-ъ… преди няколко седмици — каза Кристи, заеквайки от притеснение.

— Съпругът ви с вас ли е този път?

Трябваха й няколко секунди, за да си спомни за възрастния мъж, когото беше измислила.

— Той… той почина — успя да изрече.

— Съжалявам, милейди. Не носите траур, затова предположих…

— Няма за какво да се извинявате, милорд. Преди да почине, съпругът ми ме накара да му обещая, че няма да нося строг траур след смъртта му. Беше болен дълго време и почина скоро след като се върнах от Лондон. Затова така бързах да замина. Повикаха ме да си бъда у дома за края му.

— Синджън знае ли, че сте се върнали?

— Аз… не. Така е по-добре. Това, което имаше помежду ни, свърши, когато се върнах в… Корнуол.

— Тогава имам късмет — възкликна радостно Руди. — Може ли да ви посетя? Или е много скоро след загубата на съпруга ви?

— Да, много скоро е — възпротиви се Кристи. — Съжалявам.

Красивото лице на Руди отрази разочарованието му.

— Надявам се да се съгласите да му придружите на бала, който баба ми, дукеса Лангстън, дава в събота.

— Защо аз? Сигурна съм, че има много жени, жадуващи за вашата компания.

Той й хвърли многозначителен поглед.

— Има, но аз предпочитам вас. Ще размислите ли, лейди Флора? Всички важни хора ще бъдат там.

— И Синджън?

— Ако може да остане трезвен достатъчно дълго, за да дойде. Но няма да му позволя да ви притеснява, ако това е желанието ви.

Умът на Кристи заработи. Възможността да види Синджън, без да бъде разпозната, беше изкушаваща. Можеше да сложи перука, за да скрие цвета на косата си, и маска, която да покрива всичко, с изключение на устните. Малко вероятно беше да се озове лице в лице с него, като се има предвид навалицата, присъстваща на светските събития. Ако станеше така, щеше да импровизира в момента.

— Надявам се мълчанието ви означава, че сте размислили — каза Руди с надежда.

Лудост е да се появявам там, където ще бъде и Синджън, каза ти тя. Но след нещата, чути от Ема, тя трябваше да го види и сама да прецени дали Ема не е преувеличила разрухата му.

— Всъщност, наистина размислих — каза Кристи след продължителна пауза. — Приемам поканата да дойда на бала на баба ви.

— Великолепно! — възкликна ентусиазирано Руди. — Дайте ми адреса си и ще дойда да ви взема в събота.

Не, не можеше да стане така, реши Кристи. Би дала адреса си само ако Руди се съгласеше с някои условия.

— Преди да ви дам адреса си, трябва да обещаете, че няма да го давате на никого другиго, включително на Синджън. Само така ще се съглася да дойда с вас. Освен това искам идентичността ми да остане в тайна.

Руди се намръщи.

— Какво странно желание. Как да ви представя?

— Както искате, стига никой да не узнае, че аз съм Флора Рандал.

Или Кристи Макдоналд, помисли тя, но без да го изрече.

— Ако това е единственият начин да приемете поканата ми, съгласен съм.

— Говоря сериозно, милорд — настоя Кристи. — Не бива да казвате на лорд Дарби къде живея. Дайте ми честната си дума.

— Имате я, лейди Флора — закле се Руди. — Не знам какво е станало между вас и Синджън и не искам да знам, но тайната ви е в безопасност.

— Благодаря, милорд. Можете да дойдете да ме вземете в събота.

Даде му адреса си и ако той беше изумен от недотам престижния квартал, в който беше отседнала, бе прекалено изискан джентълмен, за да не го спомене.

Разделиха се няколко минути по-късно и Кристи продължи надолу по улицата. Какво направих, укори се тя. Срещата със Синджън, с или без причина, означаваше да си търси белята. Инстинктът й я предупреждаваше, но тя отказа до го послуша.

Състоянието, в което според Ема се намираше Синджън, беше създало у нея такава вина, че тя трябваше лично да види какво е причинила лъжата й. Как й се искаше да може да обясни всичко на Ема. Сестра му сигурно би се съгласила, че гневният Синджън е за предпочитане пред мъртвия Синджън.

Кристи не успя да си намери работа нито този ден, нито на следващия. За нейно огорчение мадам София беше предупредила всяка модистка на Бонд Стрийт и извън него, че ако наеме Кристи Макдоналд, това може да й струва клиентелата. Много скоро Кристи разбра, че намирането на работа в модните магазини на Бонд Стрийт вече не е възможно. Трябваше да търси по-далече, при модистките, които обслужваха актриси, любовници и първокласни проститутки.

 

 

Синджън имаше желание да посети тазвечерния маскен бал на дукесата не повече, отколкото да се обеси, но беше обещал на Руди да отиде. Предположи, че Алис ще бъде там, и щеше да се наложи цяла вечер да я отбягва. Беше сбъркал, като й беше позволил да вярва, че е свободен, когато в действителност още беше женен за Кристи. Не за първи път се запитваше защо толкова отлага анулирането.

Първоначално беше решил да чака Джулиън да се върне. Но тъй като нямаше представа кога тайнствената работа на брат му ще го върне у дома, това извинение не беше сериозно. След това бе забутал някъде документа и едва наскоро го откри на дъното на едно чекмедже в бюрото си.

Докато се разхождаше из стаята си, чакайки да донесат вода за ваната му, Синджън размишляваше над стряскащата информация, която неотдавна Руди му беше дал. Той се закле, че е видял Кристи в Лондон. Мисълта за Кристи в Лондон така беше разстроила Синджън, че оттогава той не беше на себе си, ако постоянното нетрезво състояние можеше да се нарече така.

Какво правеше тя в Лондон? Калъм Камерън беше ли с нея? Бяха ли се оженили вече? Не можеше да се сети за причина, поради която Кристи и Калъм да пристигнат в Лондон; и двамата мразеха всичко английско. По-склонен беше да сметне, че Руди е видял жена, която прилича на Кристи. Да, каза си той, точно това се е случило. Заради собственото си душевно спокойствие трябваше да вярва, че Кристи не е наблизо.

Почукване на вратата смути размислите му.

— Ваната ви е готова, милорд — произнесе Пембъртън сухо. — Ще имате ли нужда от моята помощ?

— Само ми донеси нова бутилка бренди — каза Синджън и тръгна към банята.

Веждите на Пембъртън се вдигнаха.

— Преди закуска, милорд?

— Вие не сте брат ми, Пембъртън — измърмори Синджън. — Слава богу, че не е наблизо да ми опява и да се заяжда с мен. Просто направете каквото ви казвам. Искам да се напия порядъчно, преди да се явя на бала у дукесата тази вечер.

Изпънал неодобрително гръб, Пембъртън излезе.

Речено-сторено. Когато се появи в балната зала същата вечер, сложил домино и великолепен във вечерните си дрехи, Синджън беше пиян, но не толкова, колкото му се искаше.

Насочи се право към вдовстващата дукеса и се поклони ниско над ръката й.

— Питах се дали ще се появите — изрече строго елегантната белокоса дама.

— Обещах на внука ви — изломоти Синджън. — Впрочем, къде е Руди?

Дукесата, изправена дребна жена на около седемдесет години, го изгледа укорително.

— Пак ли сте пиян, лорд Дарби? Ако не ви харесвах толкова много, щях да се ядосам. Руди ще дойде. Каза, че ще се появите тази вечер, но той вярва във вас повече от мене. Човек никога не знае какво може да направи лорд Грях тези дни. Просто трябва да се научите да контролирате склонностите си, Дарби — упрекна го тя. — Познавам ви отдавна и не ми харесва това, което чувам за вас.

Синджън се спаси от по-нататъшните й укори, когато двама маскирани гости дойдоха да я поздравят. Покланяйки се, той бързо се оттегли. Думите на дукесата бяха разпалили тлеещия у него гняв. Ако не беше Кристи, той нямаше да върви по пътя на самоунищожението. Смъртта на детето му беше отворила празнота у него и той правеше всичко, за да я запълни. Болеше го, наистина го болеше. Кристи му беше казала толкова малко за смъртта на детето. Син ли беше загубил? Или му беше родила дъщеря?

Синджън бродеше безцелно из балната зала, без да срещне някого, с когото да иска да поговори, не осъзнавайки колко много жени го гледат многозначително. Скоро се намери обкръжен от ято красавици, жадни за вниманието му. Въпреки скандалната му репутация жените още намираха лорд Грях за неустоим. Може би именно заради репутацията си беше толкова популярен сред противоположния пол.

Макар да не му се искаше, той се осмели да танцува, лениво питайки се дали е привлякъл достатъчно вниманието на някоя от партньорките си, за да спи с нея. Напоследък рядко намираше интересни жени и леглото му оставаше застрашително празно.

Беше се облегнал на една колона с празна чаша в ръка, когато видя Руди да влиза в балната зала с дама под ръка. Загледа се как двамата вървят сред разхождащите се из залата хора и помътнелият му поглед се спря на жената. Тя носеше напудрена перука и макар че маската й покриваше всичко, с изключение на устата, Синджън усети внезапно привличане, като че ли бе притеглен от някаква непреодолима сила, твърде мощна, за да й се противопостави.

Отдели се от колоната, наля си питие на бюфета и бързо се отправи към Руди и маскираната красавица с него.

— Руди, защо се забави? — изрече той провлечено.

— Пак си пиян — укори го Руди. — Предполагам, баба ми не е особено доволна от тебе.

— Правилно предполагаш — проточи Синджън. — Няма ли да ме представиш на дамата си?

— Не, Синджън — възрази Руди. — Няма да ти я отстъпя.

При звука на любимия глас, на Кристи й се подкосиха краката. Намести смутено маската си и се хвана за Руди така, сякаш той беше нейното спасение. Никога Синджън не й беше изглеждал така великолепен. Прекрасно ушитите му вечерни дрехи му прилягаха като ръкавица и тя направи усилие да не мисли за великолепното тяло, което беше скрито под тях. Без да иска, тя си спомни зашеметяващата им страст, когато той я беше любил с ръце, с тяло, с уста. Спомни си как тези чувствени устни бяха изучавали всяко кътче от плътта й и почувства как се изчервява при този сладостен спомен. Вгледа се в него изпод маската си и си помисли, че той се държи добре, въпреки че е видимо пиян.

Когато влезе в балната зала под ръка с Руди, Кристи го беше видяла заобиколен от възхитени жени и се беше запитала с колко от тези красавици е спал, откакто беше напуснал Гленмур.

— Какво може да се случи, ако ми представиш дамата — заупорства Синджън.

— Повече, отколкото можеш да си представиш — измърмори Руди, стисвайки ръката на Кристи.

Синджън вдигна изящната си вежда.

— Нарочно се правиш на жесток, Руди. — Взе ръката на Кристи, обърна дланта й нагоре и я притисна към устните си.

— Аз съм Сейнт Джон Торнтън, лорд Дарби, милейди. Приятелите ме наричат Синджън.

Кристи усети как тръпката плъзва нагоре по ръцете й от мястото, където устните му бяха докоснали дланта й.

— Милорд — измърмори тя с дрезгав шепот, бързо издърпвайки ръката си от неговата.

Дали я беше познал?

— Познавам ли ви, милейди?

— Не, милорд, щях да си спомня, ако се бяхме запознали.

— Чарът ти няма да подейства този път — каза Руди. — Върви си намери дамата. Не видях ли лейди Алис преди няколко минути?

Синджън вдигна рамене.

— Ние с Алис се разделихме.

Кристи си пое дъх изумена. Вярно ли беше чула? Мислеше, че Синджън и лейди Алис Дод ще се женят.

— Сигурен съм, че ще намериш коя да я замени — каза Руди без капка съчувствие към затрудненото положение на Синджън.

— А, започва кадрил. Ще възразиш ли, ако танцувам с твоята дама?

— Назад, Синджън — предупреди го Руди. — Този танц ми е обещан.

— Баба ти не те ли вика да отидеш при нея? — запита Синджън, насочвайки вниманието на приятеля си към вдовстващата дукеса, която наистина махаше на Руди. — Върви, аз ще правя компания на дамата ти.

— Не, ще отида с лорд Блейкли — каза Кристи, дръпвайки се от Синджън.

— Глупости — отвърна той, хващайки я за ръката, и я поведе към танцуващите, докато Руди стоеше безпомощно, очевидно разкъсван между спасяването на лейди Флора и срещата с баба си.

После стана твърде късно, защото двойката се смеси с другите танцуващи.

— Коя сте вие? — запита Синджън, когато се срещнаха при една от сложните фигури на танца.

— Името ми не е важно — измърмори Кристи. — Много сте дързък, милорд.

Синджън и отправи крива усмивка.

— Сигурно сте нова в Лондон, щом не сте чули за лорд Грях.

— О, слушала съм за вас, милорд. Верни ли са всички тези неща, които се разправят за вас?

— Повечето от тях — призна Синджън.

Танцът ги раздели отново и когато накрая се събраха, последните звуци на музиката заглъхнаха. Кристи потърси Руди, видя го, че говори с баба си, и се запъти към него.

Синджън имаше друга идея.

— Каква навалица — каза той, насочвайки я към отворения френски прозорец. — Усещам, че имам нужда от свеж въздух.

— Вземете си въздух, милорд, но най-напред ме пуснете — каза Кристи. — Трябва да се върна при лорд Блейкли.

— Когато му дойде времето, милейди, когато му дойде времето.

Бяха стигнали до вратата. Кристи би искала да подиша свеж въздух, но не и със Синджън. Не можеше да рискува да остане насаме с него, независимо колко копнееше за компанията му.

Хващайки я за лакътя, Синджън я изведе на верандата. Двойки, излезли, за да останат насаме, се взираха любопитно в тях, когато той я повлече надолу по стъпалата и навън към тъмната градина.