Катрин Харт
Страст (17)

17.

Пресякоха Ред Ривър в Тексас на север от град Уичита Фолз. На Чарити отново бе съдено да се разочарова, когато видя мръсната вода. Невъзможно бе да се изкъпят. Започваше да се съмнява дали пак ще е чиста някога.

Като забеляза унилото й изражение, Люк каза:

— Ако поддържаме тази скорост, след два часа можем да сме в Уичита Фолз, където със сигурност можеш да се изкъпеш, но аз ще съжалявам, защото мястото около водопада е толкова привлекателно и предпочитано за лагеруване.

— Защо? — запита тя.

Той дяволито се усмихна.

— Бихме могли да се изкъпем там, голи под водопада.

— Будалкаш ме.

— Не — той поклати тъмнокосата си глава и продължи да се усмихва със светнали зелени очи.

— Голи? Посред бял ден? На открито? — в гласа й се прокрадна изненада.

— Да.

— Говориш неприлични неща. Грешно е.

— Аз съм човек, който обича удоволствията, скъпа! — каза той спокойно. — И някой ден ще изпиташ тези удоволствия с мен. Запомни думите ми, Чарити.

— Това заплаха ли е?

— Не, обещание е. Което мисля да изпълня заради двама ни.

Макар че Уичита Фолз бе основан само преди три години, той вече процъфтяваше. Имаше банка, няколко магазина, безброй неизвестни кръчми и три хотела. Но най-хубавото от всичко бе, че Чарити можеше най-после да си поръча вана с гореща вода. Съпругата на собственика на хотел Ред Ривър й предложи да използува пералнята, за което Чарити бе безкрайно благодарна.

Люк я остави в сръчните ръце на Марта Уайтинг и я предупреди да не напуска хотела, докато не се върне. Като отложи собствената си баня, той потегли на кон извън града, където на няколко мили се бяха разположили на бивак пастири със стада добитък.

Междувременно Чарити и Марта веднага се сприятелиха. С радостното съдействие на по-възрастната дама Чарити успя да се сдобие с повечето от дрехите за костюма си като момиче от кръчмите и всичко това постигна, без да напуска хотела. На младини госпожа Уайтинг бе работила в кръчма и бе запазила някои от любимите си дрехи.

След като накратко й обясни, че търси убийците на Джони, Марта се съгласи с нея, че й е необходимо да се предреши.

— Наистина не можеш да влезеш в кръчма облечена като обикновено почтено момиче, това е изключено, мила. Веднага ще те изхвърлят от страх да не започнеш да им четеш морал и да им развалиш удоволствието. Само на разпуснатите жени и бар дамите позволяват да останат в кръчмата. Ако искаш да останеш достатъчно дълго, за да събираш информация, трябва да си в тон с останалите момичета. Мисля, разбира се, че този хубав стрелец, с когото пътуваш, може да има особено мнение относно плана ти. Или вече сте го обсъдили?

— За бога, не сме. Но си права. Несъмнено ще бъде ужасно разгневен, така че няма да му казвам нищо, докато не се наложи. Всъщност, ако ми се предостави възможност, най-добре ще е първото ми появяване да стане в критичен момент, когато просто няма да има време да се преобличам в обичайните си дрехи. Тогава той ще бъде принуден да се съгласи с идеята ми.

— Желая ти късмет, скъпа — каза Марта, като се засмя. — Ще ти трябва.

Когато Люк се завърна, Чарити безобидно помагаше на новата си приятелка да мие чиниите след вечеря.

— Чарити, свърши ли всичко? — запита Люк вместо обичайния поздрав.

В гласа му се усещаше скрито вълнение, а лицето му бе необикновено оживено. Очите му грееха като смарагди на слънцето. В стойката му личеше едва сдържана енергия.

— Научи ли нещо? — запита тя тихо, а в нея се породиха надежда и вълнение.

Той кимна.

— Утре се отправяме за Албукърк — той насочи погледа си към госпожа Уайтинг, като с това показа на Чарити, че няма да каже нищо повече, докато не останат сами.

— Ще имаме ли време да се запасим с храна преди тръгване?

— Трябва да го направим. Тежък и суров път ни чака до там без почти никакви цивилизовани места. Магазините са затворени през нощта, но на сутринта първо ще напазаруваме и после тръгваме.

На вечеря Люк бавно се хранеше, докато Чарити помагаше на госпожа Уайтинг да привършат кухненската работа. После двамата й пожелаха лека нощ и с удивително спокойствие се качиха по стълбите. Едва затворили вратата на стаята на Чарити зад себе си и тя го обсипа с въпроси:

— Какво чу? — запита със стаен дъх.

— Предполага се, че Джеб е отседнал в Албукърк. Изглежда, там се е срещнал с брат си и е решил да се отцепи от бандата, поне засега.

— Някакви вести за другите?

— Не, но като намерим Джеб, той може би ще знае къде са.

— Но ще ни каже ли?

— О, ще ни каже, та ако ще това да е последното, което ще направи — увери я Люк с мрачен тон, от който я полазиха тръпки.

Безлюдно. Безплодно. Горещо. Сухо. Всичко това можеше напълно уместно да се спомене, когато се описва земята, през която Люк я преведе. Нямаше градове, телеграфни стълбове, железопътни релси, дори и дилижанс не пътуваше в тая посока. Просто равна и безкрайна прерия, докъдето ти видят очите. След две седмици изнурителна езда от изгрев до залез-слънце, когато Чарити бе сигурна, че се е сраснала със седлото, прерията отстъпи на пустинята.

Макар че бе очарована от промяната в пейзажа, Люк забеляза вълнението й и побърза да я успокои.

— Най-много два дена, Чарити, и ще я пресечем, след което се насочваме към платата. Това е просто едно малко продължение на пустинята на юг, като ръкав на езеро. Имаме достатъчно вода, няма за какво да се тревожим.

Чарити се бе зачудила защо Люк купи допълнителни манерки, преди да напуснат Уичита Фолз. Сега разбра. Бяха напълнили всичките догоре, когато оставиха зад гърба си последната река.

— Сигурен ли си, че няма да се загубим? — запита тя, защото бе слушала ужасни приказки за хора, които се изгубват в пустинята и бавно умират от жажда, понякога само на мили от безценната вода.

— Минавал съм тук и преди. Знам пътя.

Люк не лъжеше. Той, изглежда, наистина знаеше пътя, макар че пясъкът и кактусите се струваха на Чарити еднакви във всички посоки. И макар че си бе обещала да му вярва, тя не си пое спокойно дъх, докато ниските плата не се появиха на хоризонта на запад.

Нейната несигурност и пълното й упование в него бяха добре дошли за Люк през самотното им пътуване. С всеки изминат ден доверието й в него нарастваше. Може би постоянният й страх от змии и нуждата от утеха подпомогнаха намеренията му и сега, вместо да си постила по-далеч, а той после нощем да я придърпва в обятията си, тя вече охотно се настаняваше до него всяка вечер и не потръпваше от докосването му, макар че настръхваше, когато й шепнеше нежни слова в ухото и понякога я ухапваше по врата.

Да я прегръща през нощта и да потиска естествените си желания, бе сладка мъка за Люк, но той с охота я изтърпяваше. Макар че си лягаха напълно облечени, той скоро запомни всяка примамлива гънка на тялото й. Към края на първата седмица можеше да я разпознае само по миризмата — само нейна и много подмамваща, — която бе като зов на сирена за измъчените му сетива. От време на време само звукът на дрезгавия й глас караше кожата му да настръхне и страстта му веднага пламваше.

От своя страна, Чарити бързо свикна да спи на една постеля с Люк. Наистина бе удобно и от гърдите му ставаше чудесна възглавница. Когато нощите в пустинята ставаха студени, топлината, която голямото му тяло излъчваше, я предпазваше от хлад. Докато той не предприемеше нежелани задявки, това положение я удовлетворяваше. Затоплена и в безопасност, тя не бе спала така добре от месеци.

През повечето нощи те тихо разговаряха и гледаха звездите, докато сънят ги победи. Но онази нощ, когато се сгушиха под одеялата, докато над главите им бушуваше буря и се лееше дъжд, щеше да остане вечно в спомените на Люк.

Бяха пристигнали в подножието на планината на изток от Албукърк и на следващия ден бързо щяха да стигнат целта си. И двамата бяха напрегнати в очакване да открият първия от шестимата, които търсеха. Самата атмосфера, изглежда, тръпнеше в същото безпокойство. Облаците, носени от вятъра, бързо заплуваха и цял следобед непрекъснато се струпваха по небето. Светкавици го пронизваха и осветяваха, а гръмотевиците отекваха със силен тътен.

Яздиха, докато могат, и напразно търсеха подслон от бурята. Ниските храсталаци не бяха подходящи. Най-доброто, което откриха, бе подслона, който им даваше една издадена скала. Те постлаха нещата си колкото се може по-близо до леко надвисналата скала, като сложиха едната мушама под одеялата, а другата над тях, но мястото бе твърде тясно и надеждата да останат сухи бе много малка.

Първите огромни капки дъжд вече шибаха жадната земя, от която се вдигаха облачета прах, докато те набързо успеят да свалят седлата от конете и да ги завържат. За щастие не успяха да се измокрят напълно, преди да се подслонят, но ядоха само парченца сушено говеждо, стари бисквити и пиха топла вода от манерката.

Дъждът вече се бе превърнал в порой и изсипваше върху тях талази вода, шибани от вятъра. Мокри и изстинали, те изхлузиха ботушите си и се промъкнаха под покрива от завивки. Люк притисна треперещото тяло на Чарити до себе си и гърба й се прилепи до него.

— Имахме късмет, че се изкачихме до тук, преди да започне бурята — тихо каза той, а топлият му дъх раздвижи косата й. — Тук поне пороят няма да ни залее.

Чарити дори не бе се сетила за това и думите му я накараха пак да потръпне. Като грешно изтълкува реакцията й, той каза:

— Студено ти е. Трябва да свалиш мокрите дрехи, за да не се разболееш.

— Не — тя съпроводи отказа си с поклащане на глава и косата й погъделичка носа му. — Другите ми дрехи са в дисагите — а до дисагите не можеха да стигнат.

— Чарити, става дума за здравето ти — твърдо настоя той. — А сега, или свали тази пола и риза, или аз ще го направя.

— Няма да посмееш.

— Ако трябва да те предпазя от смъртоносна настинка, ще се осмеля и повече да направя — мрачно я предупреди той. — Освен това, виждал съм жена по долно бельо и преди, а тук е по-тъмно и от в рог, така че по всяка вероятност нищо няма да видя.

— Но ще знаеш, че съм само по бельо.

Тихият й развълнуван отговор дълбоко го засегна. Мислено той отново видя очертания й силует върху прозореца и с мъка преглътна желанието, което този образ събуди.

— Да знаеш и да действуваш са две различни неща — напомни той на нея и на себе си.

Всичко се свеждаше до това, доколко наистина му вярваше. Изтече доста време, когато усети, че тя протяга ръка към копчетата на блузата си. Докато той сдържаше дъха си в очакване, сърцето му силно и шумно биеше.

Едно по едно, треперещите й пръсти освобождаваха копчетата от илиците и след всяко копче тя сякаш пристъпваше към ръба на ронлив бряг. Когато разкопча и последното, се опита да измъкне края на ризата от колана на полата за езда.

— Нека ти помогна.

От дрезгавия глас на Люк отново я полазиха тръпки, но тя не се възпротиви, когато й помогна да свали мократа риза от раменете си, и я издърпа от ръцете й, докато напълно я съблече. Следваше полата. Щом тя я разкопча, той бутна мократа дреха надолу и пръстите му точно проследиха извивките на леко облеченото й тяло — бедрата, голите крака — една дълга прекрасна милувка.

Чарити затаи дъх, разкъсвана между тревогата и неканения прилив на чувство, което смътно напомняше копнеж, и прехапа устни. В гърдите й се надигна вик и се спря. Тя с трепет очакваше следващото движение.

Не стана това, което очакваше. Когато дългите му пръсти се отделиха от настръхналата й кожа, започнаха да разкопчават собствената му риза.

— К… какво правиш? — запита тя на границата на уплахата, докато горната част от тялото му се извиваше в усилие да свали ризата в тясното пространство.

— Свалям си ризата. Не само ти си мокра, и на мен ми е неудобно — тя изхленчи и той кисело добави: — Не припадай! Ще съблека ризата. Само това.

Дори само ризата бе твърде много за спокойствието й, особено когато той отново се настани и пак я придърпа към себе си. Чарити усещаше космите по ръката му — там, където й обхващаше кръста, а меките косми по гърдите му я гъделичкаха през тънката долна риза. При всяко издишване те опираха в гърба й.

Изведнъж въздухът под одеялата й се стори недостатъчен, изпълнен с миризмата на влажна вълна и топла плът. При всеки трудно поет дъх тя усещаше миризмата му. Странна мисъл я осени и тя се зачуди дали и той усеща нейната миризма. Бързо отстрани тревожната мисъл и се опита да възстанови част от спокойствието си в тази неудобна ситуация. Многократно си повтаряше, че Люк няма да й причини зло, че няма защо да се разстройва. Те просто ще заспят, на сутринта бурята ще е преминала и те ще възобновят обичайното си ежедневие.

Когато устните му докоснаха леко врата й, тя се стресна силно и почти изпищя.

— Недей!

Като не обърна внимание на протеста й, той я задържа. Устните му проследиха голото й рамо и той прошепна:

— Не съм докосвал толкова нежна кожа. Като топла коприна е.

— Люк! — скимтящата й молба разкъса сърцето му.

— Шшт, скъпа! Няма нищо.

Той повдигна ръка и я зарови в косата й, като освободи фибите, които поддържаха разрошения кок.

— Косата ти е като вълни от слънчева светлина! — напевно каза той, като разстилаше тежките коси по раменете й, после зарови лицето си в копринената купчина и дълбоко вдъхна.

Постепенно и непринудено устните му се придвижваха от раменете до врата и лицето й и накрая спряха в ъгъла на трептящите й устни. Като се премести, за да я достигне по-лесно, той се загледа в нея, опитвайки се да види лицето й в мрака под завивките.

— Нека те целуна, мила! Само една сладка целувка, която да сънувам.

Като взе мълчанието й за съгласие, той премести устните си върху нейните и когато ги докосна, Чарити се зачуди дали бурното блъскане бе от бушуващата буря навън или от собственото й сърце, което щеше да избухне в гърдите й. Тя вдигна ръце, за да се защити. Но когато устните му нежно притиснаха нейните, пръстите й се спряха и по свое собствено желание се вплетоха в меките косми на гърдите му. Езикът му разтвори устните й, премина по чувствителната вътрешна извивка — влажен и горещ — и после се стрелна между зъбите в устата й като пчела, която търси цветен прашец.

Когато внезапното и неочаквано движение отново я стресна, Чарити неволно стисна зъби и захапа езика му достатъчно силно, за да го предупреди. Той рязко го издърпа.

Чарити настръхна, като си спомни последния път, когато бе захапала мъж за езика, насила напъхан в устата й. Страхът й оживя. Очаквайки насилие, каквото бе изтърпяла първия път, разтреперана и твърде изплашена, за да извика, тя очакваше юмрукът му да се стовари в лицето й и се сви, като дишаше неравно.

След няколко секунди осъзна, че Люк се смее, че гърдите му под пръстите й се тресяха от смях. После, за още по-голяма нейна изненада, той промълви:

— Добре тогава. Ти ме целуни, скъпа. Вземи нещата в свои ръце. Сложи устните си върху моите и го прави бавно и спокойно или смело и дръзко, колкото щеш.

За Чарити това бе наистина нов подход и когато уплахата й започна да стихва, й се стори странно привлекателно. Природата й и възпитанието й я бяха направили плаха. През краткия си семеен живот с Джони тя често бе привличала вниманието му с мили усмивки и любящи погледи, но никога сама не бе поемала инициативата. Винаги Джони започваше любовната игра, винаги той определяше темпото на страстните прегръдки.

А ето сега Люк й позволяваше да прави това, което най-много й доставяше удоволствие. Сега тя можеше да избира — да го отхвърли или да го целуне — и дълбоко в сърцето си знаеше, че той ще уважи решението й, каквото и да е то. Като си помислеше за ежедневното му отношение към нея, трябваше окончателно да си признае, че той не бе като другите мъже. Всъщност той не приличаше на никого от познатите й.

Колебливо и толкова бавно, че Люк си помисли, че си въобразява, устата й се надигна нагоре. Устните й така нежно и леко докоснаха неговите, сякаш бяха крилата на пеперуда. С върховно усилие той остана неподвижен и я остави сама да реши как да постъпи. Само устните му откликнаха, когато нейните леко се притиснаха в тях.

Когато Чарити изучи устните му до насита и той не се опита да възвърне властта си над нея, тя стана по-смела. Върхът на езика й се показа и леко премина по устните му. От това той изстена, но в нейните уши прозвуча като ръмжене и тя замръзна. Но тъй като Люк остана неподвижен, езикът й отново заигра по очертанията на устните му, топли и съблазнителни, и тя колебливо продължи да ги изучава.

Тъкмо когато той започна да се опасява, че ще умре от терзание, когато устните му до болка искаха да усетят нейните, Чарити напълно сля своите с неговите. Дъхът им се сля. Езикът й внимателно пропълзя в устата му и срещна неговия.

Това сякаш я стресна толкова, колкото и когато той я бе целунал, защото тя рязко се дръпна веднага щом го докосна. После, сякаш подтиквана от неуправляеми от нея сили, се протегна и повтори целувката. Бавно, като не искаше да я изплаши, Люк вплете език с нейния в продължителна целувка, която запали в кръвта му искрата на желанието. Дълбоко в съзнанието си той бе сигурен, че това е най-сладкият, най-красивият момент в целия му живот. Бе благодарен, че долната част на телата им почти не се докосваше, та Чарити не можеше да усети как бе му повлияла близостта.

Чарити изживяваше усещания, неизпитвани досега дори с Джони, чувства, които не бе и сънувала, че съществуват, и които едновременно я вълнуваха и плашеха. Разумът, ако все още й бе останал, й подсказваше, че това се дължи главно на въображението й и на факта, че е вдовица от почти година. Обзеха я страсти, познати и непознати. Кръвта й бушуваше, кожата й бе пламнала, виеше й се свят и не можеше да разпознае къде е горе, къде — долу.

Когато тези чувства станаха твърде непосилни за нея, тя откъсна устните си от неговите, задъхана, сякаш бе изкачвала планина тичешком. Стори й се, че изтече един живот време, преди да дойде на себе си. Женско любопитство, каквото много, много отдавна не бе изпитвала, я обзе и тя колебливо прошепна.

— Хареса ли ти целувката?

— Скъпа — отговори й той през смях, който издаваше същото развълнувано състояние, — само дето не ми се накъдри косата.

Всъщност чак пръстите на краката му бяха изтръпнали от тази целувка.

С доволна усмивка Чарити долепи лице до гърдите му и тихо въздъхна. Само след секунда тя дълбоко заспа.

Такова облекчение не настъпи скоро за Люк. В тясното убежище и с топлото полуголо тяло на Чарити, което сякаш му се присмиваше, Люк държеше и рая, и ада в прегръдките си. Докато той се опитваше да заспи, бурята стихна: оттогава знаеше, че миризмата на мокра вълна винаги щеше да му напомня за тази нощ и за блаженото терзание.