Агата Фърбрингър
Джералдин (6)

VI

Събуди се от неистовия вой на вятъра. Един поглед към часовника му показа, че беше спал почти седем часа. През дебелата снежна покривка върху стъклата не се виждаше нищо. Колкото се може по-тихо наблегна върху вратата и я отвори. В първия момент инстинктивно се отдръпна назад. Снегът го шибна в лицето като с камшик. Навън бушуваше страхотна снежна буря, но време за губене нямаше. Внимателно се промъкна през процепа и веднага потъна до коленете в снега. Самолетът беше затрупан почти целият. И дума не можеше да става за преглед на мотора. Огледа се наоколо. Приземили се бяха на някакво плато. Късметът им бе невероятен. Няколко метра по-нататък започваше огромен склон. Едно дебело дърво бе убило инерцията и ги беше спасило от падане в пропастта.

Едрите снежинки го заслепяваха, но все пак успя да зърне тъмното петно в далечината. „Това трябва да е хижата. Да! Без съмнение, това е хижата!“

Върна се бързо в кабината.

— Джералдин, събуди се — сложи ръка на рамото и.

— Какво се е случило? — сънливо отвори очи тя. — Да не би спасителите да са вече тук?

— Не, но поне скоро ще бъдем на сигурно място. Съвсем наблизо има хижа. Ставай! Трябва да отидем дотам.

Джералдин бавно се изправи. Лестър свали якето си и я загърна.

— Да излизам в тази буря? — възнегодува тя. — Но аз съм само по летни обувки.

Лестър безмълвно я взе на ръце и я понесе нагоре по стръмния склон. Джералдин се сгуши на гърдите му, за да се предпази от поривите на вятъра.

— Дръж се здраво.

Контурите на хижата се очертаваха все по-ясно през снежния хаос.

— Но това е истинска здрава къща! — възкликна тя.

— Да, имаме късмет — задъхано отвърна Лестър. Пътят беше много стръмен и все по-често му се наслагаше да спира за почивка, но нито за миг не я пусна от обятията си. Чувстваше се отговорен за нея.

Най-после, след цяла вечност, стигнаха целта си. С последни сили Лестър откри ключа и отвори вратата. След това се довлече до най-близкото кресло и се стовари в него.

— Светни лампите, ако обичаш…

В стаята цареше здрач и на Джералдин й се наложи да се придвижва пипнешком. Почувства под пръстите си електрическия ключ и го щракна.

— И тук горе, в тази пустош, има електричество?! — удиви се тя.

— Да. Освен това има фризер, радио, електрическа печка и телевизор.

— Добре познаваш това място! Колко жени си водил тук? — попита го хапливо.

— Моля те, Джералдин. Виновен съм за случилото се, но ти обещавам да те измъкна оттук жива и здрава. А сега трябва да запалим огън и да хапнем нещо. Ти можеш да се погрижиш за яденето, а аз ще донеса дърва и ще разпаля камината.

Все още замаян от умора, Лестър се надигна и излезе. Джералдин се огледа наоколо. Обстановката беше доста уютна. В други условия, тук можеше да се прекара дори приятно. В ъгъла някакви стъпала водеха нагоре. На отсрещната страна имаше врата и тя с любопитство я отвори. „Кухнята. Сега всичко трябва да се подложи на обстоен преглед.“ След няколко минути й стана ясно, че в нея има всичко, което може да си пожелае една домакиня. Лестър не беше я излъгал — имаше даже и фризер.

Внезапно почувства, колко е гладна. Разтършува се из шкафовете и със задоволство констатира, че консерви имаше в изобилие — можеха да стигнат за няколко седмици. Фризерът също се оказа натъпкан догоре с вкусни неща — включително и няколко хляба. При вида на всичко това, устата й се напълни със слюнка.

За съжаление, способностите й в областта на кулинарията се ограничаваха главно в потреблението. Приготвянето на храната беше за нея пълна тайна, която в бащината й къща беше достояние само на персонала. Всичките й познания се изчерпваха с приготвянето на кафе. Застина в пълно отчаяние пред отворените шкафове. „Поне да имах понятие, как се включва електрическа фурна или микровълнова печка…“

Въпросът бе решен от присъщия й инат. Тръсна глава: „Щом тоя Лестър иска да яде, ще трябва да си сготви“.

— Е, с какъв деликатес ще ме изненадаш? — извади я от състоянието й на обърканост гласът на Лестър зад гърба й.

— Не съм гладна — излъга тя. — Ако искаш да хапнеш нещо, приготви си го сам.

За нищо на света не би си признала, че е съвсем боса в готвенето, и че докато в неговото отсъствие бе оглеждала продуктите, стомахът й бе започнал да се бунтува.

С горделиво вдигната глава, мина покрай него и влезе в дневната. В камината с пукот играеха пламъците на огъня и излъчваха благодатна топлина. Джералдин се сви на кравайче и престана да обръща внимание на Лестър в кухнята.

Той повдигна в недоумение рамене и се хвана за работа. Скоро се разнесе апетитна миризма. Беше отворил една консерва, стоплил я бе в микровълновата печка и в допълнение си беше сварил чаша чай. Сега седеше зад масата от боров дънер и лакомо поглъщаше съдържанието на кутията.

— Вкусно ли е? — осведоми се с привидно безразличие Джералдин.

— Изключително — отвърна й и се облегна назад. Чувстваше, как силите му се възвръщат. Видя неволното й облизване и целият му яд към нея се стопи безследно.

— Донеси си една чиния, яденето е достатъчно и за двама ни… — подкани я Лестър и преди още да бе успял да довърши изречението, Джералдин вече беше преодоляла разстоянието до шкафа за съдове.

— Този път ще затворя едното си око — продължи той, — но следващия път ще получиш нещо, само ако се поразмърдаш. Не мога да се занимавам с всичко тук.

Джералдин кимна припряно в съгласие и продължи да се храни, ако не с голяма изисканост, то поне с голям апетит. В обикновеното ежедневие, не би и погледнала към чинията с претоплен полуфабрикат, но сега не би заменила вкусното ястие дори за омари или хайвер, не на последно място заради излишната загуба на време при неизбежната манипулация около подмяната на съдовете.

— Сега ще се заема с огледа на самолета — заяви Лестър, след като привърши с яденето. — За теб остава да подредиш малко къщата, да поддържаш огъня и да приготвиш нещо за хапване. Аз сигурно ще се позабавя.

— Е, до скоро виждане тогава. Между другото, горе в спалнята можеш да намериш топъл пуловер. И въобще, бих те посъветвал да смениш тоалета си.

Джералдин кимаше равнодушно, но щом той излезе, стана и се запъти към горния етаж, с цел да инспектира стаите, които се намираха там. До голямата спалня, обзаведена с прости селски мебели, откри облицована в бял мрамор баня. Хрумна й идеята, че един топъл душ би й подействал добре и без да се бави се зае с реализацията й. Небрежно остави роклята си да се плъзне на пода и свали копринените си бикинки, преднамерено ушити със значителна икономия на материал.

Горещата вода приятно щипеше кожата й. Разнесе по тялото си ароматния лосион и с удоволствие се подложи под струите.

След щателно обследване на съдържанието на гардероба в спалнята, се спря на мъхест пуловер и джинси, които пристегна с намерения също там колан. После прерови големия рафт с книги и си избра подходящо четиво. Да се заеме с разтребването, за което я беше помолил Лестър, и през ум не й мина. Даже мръсните чинии така си и останаха на масата.

Не след дълго до такава степен се вглъби в четенето, че забрави за всичко на света и най-вече за домакинските си задължения. Така и не забеляза, че се беше стъмнило и се стресна, когато забеляза Лестър, застанал в рамката на вратата. С всички признаци на лошо настроение той метна якето си на едно от креслата и разтърка премръзналите си ръце.

— Сандъкът не подлежи на ремонт. Имам нужда от една резервна част, но къде, по дяволите, бих могъл да я намеря тук — изруга и включи малката настолна лампа, която заля стаята с мека, приятна светлина. — Тук е доста хладно — основателно забеляза.

Огънят в камината беше угаснал и, както лесно можеше да се установи — доста отдавна.

— Бях ти казал да внимаваш за огъня. И да разтребиш си забравила. С какво, дявол да го вземе, си се занимавала през целия ден. Може би си приготвила поне вечеря. Гладен съм.

— Не съм приготвила нищо — с триумф в гласа заяви Джералдин и дори се усмихна. — Намерих в библиотеката ето тази интересна книга.

— Е, добре. Сега ще затворя и другото си око. Виждам, че шокът те е разтърсил здраво, но сигурно ще ни се наложи да останем тук още няколко дена. Искам да поемеш твоята част от работата.

— От къде накъде. Да не съм ти домашна прислужница — отвърна му ядосано тя.

— Слушай сега. Милиони жени по света вършат ежедневната си домакинска работа и приемат това като нещо съвсем естествено. Тези жени заслужават дълбоко уважение. Ти, разбира се, смяташ, че си твърде изискана, за да се занимаваш с домакинство. О! Забравих, че Ваше Височество носи фамилията Принстън!

— Забранявам ти да се отнасяш така към мен! — избухна Джералдин.

— А?! Забраняваш ми? Ти си просто една разглезена кукла, която отдавна си е заслужила солидна порция пердах! Разбра ли?

— И ти с удоволствие ще ми я сервираш, нали? — очите й блестяха от гняв.

Двамата стояха наперени един, срещу друг като петли. Тя — със стиснати юмруци и не малка доза предизвикателство.

— Е! Хайде де! Тук сме сами. Прекрасна възможност да използваш превъзходството на грубата си мъжка сила.

— Да ти призная — страшно ми се иска. Ти си едно разглезено подобие на жена и просто си го просиш. Но аз не съм мъж, който би се възползвал от ситуация като тази.

— Защото си страхливец! — извика Джералдин, обхваната от боен устрем.

Лестър отметна падналия върху челото му кичур черна коса.

— Това не биваше да го казваш! Още никой не се е осмелявал да ме нарича така! — със застрашително спокоен глас изрече и бавно тръгна към нея.

В очите му имаше нещо, което я накара да отстъпи назад. Той я изпревари, стисна я здраво за раменете и я разтърси силно.

— Никога повече не казвай тези думи, чуваш ли? Иначе ще ме накараш да забравя, че си жена!

— Това отлично ти подхожда — пренебрежително отвърна Джералдин и открито срещна погледа му.

Лестър си пое дълбоко въздух.

— Какво чакаш още? Нали искаше да ме набиеш? Хайде!

Изведнъж той усети топлия дъх на крехкото й тяло и в същия миг самообладанието му го напусна. Сграби я хищно и зарови лице в ароматните й коси. После устните му с дива страст се впиха в нейните.

За секунда Джералдин се вцепени от изненада, но бързо се съвзе и се опита да се отбранява. Само че силните му ръце я държаха здраво. Усещаше паренето им върху гърба си и гореща вълна я обля цялата. Разтреперана осъзна, че всяка нейна клетка се стреми да се слее с този мъж. Страстното желание заплашваше да замъгли разсъдъка й. Спомни си за решението си никога повече да не му позволи да я докосне. Сега, потънала в прегръдките му, почувства непреодолимата сила, с която той я привличаше. Никой преди него не беше успявал да я хвърли в такава възбуда. Дори само докосването му я помиташе като ураган. Вече не можеше да мисли трезво. Беше изпаднала в безтегловност. Искаше да остане така в обятията му завинаги. Завинаги в сладостния, неземен поток на безвремието…

Ниско под корема си усети твърдостта на нетърпеливо напиращия му пенис. Неравното дишане повдигаше широките му гърди в бърз ритъм, а целувките му следваха буреносно.

Езикът му обхождаше настоятелно все още стиснатите й устни, докато накрая те не устояха и се открехнаха. Неудържимо се плъзна в устата й и потърси нейния. Опиянена, Джералдин отговаряше на целувките му малко колебливо в началото, но възпламенена от еротичната му игра, забрави всичко на света и на свой ред затърси устните му със същата парлива страст.

Ръката му се плъзна под пуловера, намери малките й твърди гърди и нежно ги загали.

Джералдин потърси стегнатите му, тесни бедра. После зарови пръсти в гъстата му тъмна коса.

— О, Джералдин! Безкрайно чаках този миг… — прошепна й Лестър между две целувки с дрезгав от възбуда глас.

Напипа ципа на джинсите й и бавно го разтвори. Прокара в милувка длан по плоския й корем, спусна се надолу между бедрата й и докосна набъбналия й влажен клитор. Джералдин простена от удоволствие. На свой ред започна да разкопчава панталона му и с опиянение почувства силата на възбудената му до крайност мъжественост. Със сигурни и бързи движения той свали пуловера, джинсите и накрая оскъдните й копринени бикинки. Джералдин трескаво направи същото с него и Лестър застана пред очите й гол и прекрасен. Отново я притисна към себе си и тя му отвърна с готовност.

Нежно и внимателно пръстите му търсеха и намираха най-чувствителните места по тялото й, докато я превърнаха в едно вулканично, почти болезнено желание.

В главата й не остана място за мисли. Всичко на този свят бяха парещите по шията, крайчетата на ушите и твърдите зърна на гърдите й целувки. Още, още и още… Искаше да го има в себе си, да го приеме в себе си — целия!

С тих стон Лестър обхвана изваяното й задниче, повдигна я и я отнесе на дивана. Легна върху нея и разтвори краката й. Джералдин жадно се устреми към него и извика от възторг, когато като с огнен меч я прониза до дъно.

— Да — зашепна, в транс, щом Лестър ритмично започна да се движи в утробата й. — Да! Не спирай, моля те. Прекрасно е!

Тазът й трескаво се виеше под все по-бързите му тласъци.

Отново и отново Лестър намираше устните й и ненаситно се впиваше в тях. Дългите й нокти се забиха в гърба му. Изведнъж задъханите им викове се сляха и двамата едновременно достигнаха върха на взривен оргазъм…

Изпотените им тела бавно и сладостно излизаха от транса. Когато Лестър внимателно се надигна, Джералдин все още беше под въздействието на изпепеляващите пламъци на страстта. Мина доста време, докато успее да се върне към действителността.

— Ще запаля огъня — каза Лестър и се облече.

Не след дълго камината изпълни стаята с приятна топлина. Джералдин изпита странно прекрасното чувство на уют и сигурност.

— Какво мислиш за една малка закуска? — попита той, като я погледна с нежност.

— Чудесно! — съгласи се Джералдин с готовност и го проследи с очи, докато влезе в кухнята.

Скоро оттам се чу потракване на прибори и Лестър се появи с две препълнени чинии.

После приготви силен грог и двамата се разположиха удобно пред камината. Горещата напитка възвърна вкуса на Джералдин към радостите в живота.

— Превъзходно питие — промълви тя и поиска още. Действието на алкохола не закъсня да се прояви и скоро се почувства леко замаяна.

— Утре ще се опитам да ремонтирам самолета. Може да ми се удаде да приспособя нещо и да заменя счупената част, така че ще съумеем някак да долетим до Ню Йорк.

Навън бурята бушуваше с неотслабваща сила. Джералдин се бе сгушила в ръцете му. Така всичко изглеждаше кристално ясно и достъпно. Изведнъж отново почувства непреодолимо влечение към мъжа до себе си. Желанието в утробата й отново лумна и ръцете й жадно се плъзнаха по тялото му. Лестър незабавно отвърна на безмълвния й зов за близост. Съблече я и покри с целувки всяко нейно кътче. Тя се изтегна сладострастно и усети нарастващата му възбуда.

— О, скъпи — прошепна, — никога няма да мога да ти се наситя.

Лестър я вдигна и я понесе по стълбите към спалнята. Внимателно я постави на леглото и продължи да я обсипва със страстни целувки. Минута по-късно Джералдин отново го прие дълбоко в себе си. Още по-силно, още по-разтърсващо от преди.

Снежната стихия беше започнала да утихва, когато тя най-после заспа изтощена в прегръдките му.