Франсоа Вийон
Баладична възхвала на Върховния съд ^[0]

Очи, уши, уста и нос, и кожа,

на всички вас, петте ми сетива,

такава мисия ще ви възложа —

да изречете следните слова:

„Върховен съд, щастливи сме с това,

че ни помилвахте, но на езика

не е по силите му да извика

самичък всички думи за прослава;

за нас е чест и радост най-велика

да хвалим този, който ни прощава!“

 

Кърви, сърце, или ще грабна ножа,

недей да си от камък — виж каква

скала в пустинята със помощ божа

под жезъла Мойсеев оживя;

къпи се в сълзи — хлипайки едва,

моли за прошка ти и нека блика

от теб любов към тази най-велика

с Върховния си съд и днес държава,

достойна за едната политика:

да хвалим този, който ни прощава!

 

Не искам, зъби, вас да ви тревожа

(разклатени сте не един и два!),

но вън от оркестрантската ви ложа

ще бъде музика, и то каква!

Пригласяйте им, дробове, черва —

и както тъне в тинята мръсника,

така смъртта във гроба ще натика

ведно с душичката му мекушава

навеки тялото на мъченика —

да хвалим този, който ни прощава!

 

Три дена, Ваша милост, и владика

не предоставя даже на длъжника

да се сбогува, както подобава,

че и без грош, прокуден да извика:

да хвалим този, който ни прощава!