Уилям Нолън
Спейс — частният детектив (17)

XVII

Земята напуснахме с нова пратка замразени тела за добрия чичо доктор, което позволи на Исма, веднага след пристигането ни, да го прехвърли в ново оформление. Като жирафоглав се беше преситил на този начин на живот. От лабораторния блок излезе типичен оклахомски индианец-чероки, който ми благодари за спасяването на скъпоценната Исма.

Аз обясних, защо съм със счупен нос и защо мъкна на рамената си физиономията на Хилещото се бебче. Време не ми остана да си възвърна истинския образ, докато товареха партидата тела.

— Уху, ти докарал куп тела добри — изрече той, с поредния акцент, който прозвуча съвсем фалшиво. — Ние харесваме тяло, което ни дал.

— Смятам, че заслужавам награда за връщането на дъщеря ви — казах му с цялата си откровенност.

Той кимна гордо с бронзовия си загар на лицето.

— Великият дух казва: ти смел мъж! Награждаваме те с този вампун! Той прекрасен!

— Не говоря за този вид награда — възразих аз. — Вие ми плащате добре и не става дума за пари.

— Тогава кажи на вожда, какво искаш и ще го дадем.

— Искам да престанете да ми разбърквате мозъка с вашия експеримент. Трябва да зная какво правите и защо Ф. се опитва да ви спре.

Ние напрегнато се гледахме един друг в очите. Облачните индиански зеници изпускаха неукротима ярост на едри порции и аз мислех, че ще ми откаже, но се излъгах.

— Какво пък, мистър Спейс — заговори той. — Молбата ви е напълно оправдана и освен това сте заслужили право на подобно удовлетворение. Моля, последвайте ме! Вътре ще ви обясня!

Обърна ми гръб и се запъти към лабораторията. Последвах го. Пътят ми прегради плешивия Уърлок. Юмруците му наподобяваха ковашки чукове. Очите му бяха зачервени като на разярен бик. Представете си огромна камара бойно месо и мускули, и лице, което изразяваше едно желание — да ми пусне куршум в челото.

— Заповядайте на братовчед си, да не се преструва на буйстващ умопобъркан — предложих на Умани. — Кажи му, че съм поканен на вечеря…

— Позволи на мистър Спейс да влезе. Отдръпни се…

Уърлъг продължи да ме унищожава с поглед, но се отмести и аз, след като му отвърнах по същия начин преминах край него и се оказах в лабораторията.

Тази приличаше по нещо на Натовата — тръби, казани, баки, искри, проводници, кабели, бълбукащи флуиди. Една от главите на Исма се наведе над окуляра на някакъв микроскоп, а очите на останалите й глави се обърнаха към мен.

— Сам, не мислех, че татко…

— …ще разкрие семейните си тайни? — захилих се. — Заслужих си инфото и го знаеш много добре.

Умани-индианеца кимна гордо и скръсти ръце на гърдите си. Харесваше му да изглежда като истински вожд. Жалко, че беше облечен в делови костюм. Явно не му достигаха перата бизоновите кожи, рогата и… Исма ми се радваше от душа.

— Не ми беше по сърце, но татко настояваше да си държа езикът зад зъбите, Сам.

— Хоуг! Истина е, вождът заповяда на дъщеря си, да държи устата си затворена.

— А сега ще му разкажеш всичко, нали татенце?

Уърлог се намърда между нас и очите му гледаха като обезумели.

— Аз пък казвам, че това евтино ченге няма нищо да узнае — загърмя той. — Сигурен съм, че работи за Ф. и се опитва да разкрие тайните ни!

— Уърлог, ти си глупак! — изкряска Умани. — Веднага ни остави сами. Ти оскърби човека, който спаси живота на дъщеря ми Исма!

— Продължавам да твърдя, че това е нагласено! — продължаваше да вика племенникът.

— Махай се от пътя ми! — заповяда докторът.

Уърлог се подчини на търпеливият индиански поглед и побърза да изчезне.

— Трябва да се извиня за братовчед си — каза докторът. — Той работи дни и нощи, а и тези покушения съвсем разтроиха нервите му. Освен това в образът на жирафоглав аз не бях най-добрия сътрудник при провеждане на лабораторни изследвания.

— Да забравим този незначителен инцидент — казах аз. — Просто ми кажете с няколко думи, какво става при вашите опити?

— А, вярно. — Той се приближи към заграден квадратен участък. Вътре в него имаше вдлъбнатина в пода, съвършено чиста и празна.

— Кълбата, мила — каза той на Исма.

Тя донесе две червени гумени кълба с различна големина.

— Хоуг, виждаш ли тези кълба? — избърбори той. После ги хвърли на чистия под. Кълбетата подскочиха и увиснаха във въздуха на известна височина. Малкото кълбо започна да обикаля голямото.

— Ама, че дивотия — изтръгна се он мен. — Какво преставлява това?

Ученият ми адресира мрачна индианска усмивка.

— Бледоликият не позволява на вожда да каже. Затвори уста и гледай кълбата.

— Кълбата показват въртенето на земята около Слънцето — обясни Исма. — Обикновено орбитата е равна, но може да бъде дестабилизирана.

Умани щракна някакъв тумблер и малкото кълбе се замята като пияно. Накрая то падна на пода.

— Аз, още не загрявам…

Докторът сви гневно гъстите си черокски вежди и се намръщи.

— Земята е в опасност, орбитата й е нестабилна и изменена. Подобно е положението и на Марс. Всички планети на Слънчевата система са подложени на скрито манипулиране, въпреки че обикновения гражданин не възприема промените.

— Какво приказвате! — удивих се аз.

— Нима не е очевидно? Някой изменя орбиталните характеристики на на всички тела в Слънчевата Система. Засега те не са критически, но опасността е голяма. Ако не се противопоставим, то…

— Патката ще бъде изпечена. А вие не давате тя да попадне в печката, нали? — най-после загрях, какво искаше да каже доктора.

— Точно така. Моят експеримент, с кодово обозначение ОРСТА, стабилизира орбитите. Но се сблъсквам с големи трудности. Не мога да твърдя със сигурност, че ще успея да спася Системата.

Наместих се на плоския дървен стол и се опитах да усвоя получената информация.

— Което не разбирам, не го разбирам — признах си накрая. — Защо го правят? На кого е изгодно да дестабилизира планетите, които ако полетят по дяволите… Нима този, който го осъществява и сам няма да ги последва?

Умани въздъхна.

— Мисля, че не! Който предизвиква тези изменения, има база извън системата и последната фаза на разрушаване ще прекара там, в пълна безопасност. И ще ръководи оттам! Представи си само — деветте планети насочени една срещу друга. Космическа игра с камъчета, които подмята лошо дете.

— Каква е целта? — продължих да настоявам.

Вождът величествено сви плещи.

— Не мога да се досетя. Пътят на бледоликите е непонятен за индианците. Великият дух се гневи. Вождът е смутен.

— Единствено вие ли работите над този проблем?

— О, небеса, не. Поддържам връзка с десетки други по системата, но изглежда само аз се приближавам към решението. Ето защо глупавият ми живот е непрекъснато на мушка.

Пляснах с ръце.

— Ето какво било! Като някаква консерва със зрял боб. Цялата Система да върви по дяволите. Който стои зад тази работа, той не се хваща на дреболийки.

— Татко мисли, че това може да бъде само Кейн — намеси се Исма. — И понеже той организира отвличането ми, идеята изглежда благотворна.

Аз трепнах.

— Кейн има толкова делови интереси в Системата, че… Защо трябва да унищожава собствената си империя? Колко време ви трябва да измайсторите орбиталния стабилизатор?

— Около седмица — отговори Умани. — Ако успея да работя без покушения. През това време ще унищожа възникналите орбитални изменения и ще спася системата.

— Е, тогава моята работа свърши. Смятам да отлетя на Калисто и да си върна истинското лице.

Исма изглеждаше обезпокоена.

— Нима не искаш да се справиш с Кейн?

— Защо?

— Да разбереш, той ли е наистина Ф. И защо се опита да ни убие, защо ме отвлече, защо…

Прекъснах я.

— Ку-ку, приказваш съвсем правилно, но какво мога да направя? Нямам никакви улики против Кейн, ако употребя юридически език. Аз съм обикновен човек и не мога сам да се меря с него.

— Но ти на два пъти го надбяга — възрази Исма. — На Луната и на Меркурий. Защо не опиташ още веднъж?

— Изчезна любопитството ми. Тогава още не знаех кой е Ф. А сега изглежда това е самия Кейн и ако е тъй, то той е недосегаем. Прекалено голяма риба за мрежата ми. Нима не го разбираш?

Девойката кимна и с трите си глави.

— Прости ми, Сам. Просто не се сетих веднага. Позволих на емоциите да вземах връх над логиката. Не ти е работата да се мериш с този Кейн… Ние те наехме за определена работа, ти я завърши и ти имаш пълното право да си тръгнеш…

— Аз няма да тръгна, ако пожелаете да съм до вас. Ще остана тук, докато това съоръжение не заработи.

— Не, няма смисъл, в лабораторията папа е в безопасност. Зданието е снабдено с деструктозаглушител, а и Уърлъг е до него.

— Колко добре се подреждат нещата — казах аз. — Тогава ти можеш да ме намериш на Марс.

— Благодаря ти, Сам. — Тя се приближи до мен и целуна върха на главата ми.

— Ей, — сетих се тогава. — Забравих да попитам за Никол. Къде е тя?

— Татко каза, че тя си е тръгнала малко след твоето заминаване. Казала, че се връща в Олд-Ню-Йорк.

— Това е така — потвърди Умани. — Дъщерята на вожда казва истината.

— Каза ли, защо?

— Не каза. Просто си тръгна. Седна в голямата небесна птица и отлетя в далечните краища.

Бавно си потърках шията.

— А аз си помислих, че ние с нея нещо ще предприемем. Мислех, че ще ме почака. Тя не остави ли някакво съобщение?

Умани поклати глава.

— Какво да се прави — въздъхнах аз. — Очевидно, престана да ми върви.

Две от главите на Исма почервеняха.

— Не бих казала така, Сам…

Тези думи утвърдиха собственото ми „аз“ и ми даде добър повод да се посмея по пътя.