Уилям Нолън
Спейс — частният детектив (16)

XVI

И се случи! Чудото! Поне останах с такова впечатление. Само преди секунда се бяхме притиснали зад изтичащия маслото си дракон и гледахме тичащите към нас въоръжени пазачи на Кейн и после вече не бяхме там.

Ние стояхме в кабинета на Натан Оливър под гигантския Институт на Изкуствата и старият приятел танцуваше край нас и възторжено пляскаше с ръце.

— Стана, стана! Работи, приятели, работи! Честна дума!

— Какво работи? — заинтересувах се аз.

— Времесмукач — отговори Нат. — Ако знаеш, колко труд хвърлих, докато постигна нещо! Работи на принципа на изсмукването. Предметите от миналото или бъдещето ги засмуквам или изхвърлям. Изпратих костенурка в 3028-ма година и си я поисках обратно, но някъде я загубих по пътя. После се опитах да изсмуча конен полицай от Таймс-скуер, от времената, когато се разхождали с коне. Но се разминах с него и прибрах един пияница на кон от 42-ра улица. Дадох му да пийне и го отпратих обратно.

— Кой, коня ли? — запита Исма.

— Не, пияницата. Коня запазих за себе си.

— Слушай, Нат — аз се надигнах от мястото си, глезенът ме болеше, но леко се придвижвах. — Как разбра, че на Меркурий нещо става с нас? Как разбра, че трябва да ни изсмучеш от там?

— Трудно ще ми бъде да се обясни с думи на обикновения език.

— Опитай!

— Преди всичко — забеляза той, когато помогна на Исма да стане, — бих искал да се запозная с това очарователно създание или по-точно три създания.

— Едно е достатъчно — каза тя. — Главите ми… и очите ми… Пийвам си по ред, ту с едната, ту с другата, по глътка или две.

Нат бе направо възхитен.

— Вие изглежда имате три различни набора вкусови хълмчета.

— Естествено, че е така. Щом имам три мозъка, три шии, три носа, три чифта очи и уши.

— Това е просто изумително — каза Оливър. — А трите мозъка не довеждат ли до объркване? На мен и един ми доставя толкова главоболия.

— Ей, Нат — казах му, като го стиснах за лакътя. — Спри да бърбориш. Налей нещо на дамата. И нещо на мен. Щом си започнал с пиенето, нека да е по-силно.

Настанихме се в претрупаната с вещи стая. За кресла ни служеха кукли на стари известни артисти. Аз се настаних на Марлон Брандо, Исма в коленете на Джони Вайсмюлер, а Нат с тежкото си тяло затисна Зизи Пикт.

Загълтах двойния бурбон като детско мляко. Сраженията с гигантски и изкуствени дракони засилват жаждата.

— Прекрасно — започнах да говоря, когато видях една от главите на Исма да засмуква шотландско уиски със сода. — Разправяй, как ни намери.

Нат нервно се размърда на необичайния си стол.

— Случайно, Сам.

— Животът е пълен със случайности — изръмжах. — Разказвай!

Той въздъхна и затърка зачервените си очи.

— Е, така започна, когато се видяхме с теб за последен път…

— Аз се видях с един от вас, когато се захванах с тази работа — прекъснах го. — Но този Оливър бе от друга вселена. Ти или по-точно онзи, другият, задействува с размах и веднага нещо обърка: уж ме засили обратно, а ме изпрати в съвсем различно измерение. Беше ми ужасно неприятно.

— Предполагам, че на този етап още не съм усвоил добре разнообразните свойства на размерностите — заоправдава се той. — Не аз, разбира се, а втория аз.

— Ти винаги си изглеждал прогнил, но намеренията ти винаги са били благи.

— Благодаря ти, напоследък си станал много мил.

— За последен път те видях — аз се замислих, — май преди година, когато ме помоли да разбера, къде е изчезнала електронната ти крава.

— А, вярно — трепна Нат. — Страхувах се, че някой друг изобретател се е опитал да я открадне. Но се оказа, че тя се е заблудила. Вина за неустойчивостта на ориентиране носеше разбрицаното й копито.

— Когато един пияница се бе опитал да я издои насред пътя, почти умря от електрическия удар.

— Така беше — съгласи се Нат и въздъхна. — Такава ми е съдбата — изобретенията ми привличат разни безделници, като например пияници на кон.

— Защо ни разказваш тези неща — опитах се да узная.

— Като подготовка на обяснението ми. Аз само искам да ти разкажа, какво стана след като се разделихме.

— Тогава продължавай.

Нат вцепи, размърда с пукот дебелите си пръсти, после ги раздели. Начин да го размърдам не съществуваше, затова се заех с нова порция бурбон и се настаних колкото се може по-удобно на корема на Марлон Брандо. Исма се забавляваше, а фактът, че Нат ни бе спасил, направо й подсилваше настроението. Освен това не за пръв път й се налагаше да бъде бавачка на учени — при баща си бе преминала добра школа.

— След инцидента с наелектризирания пияница на Мичиган-авеню — заразказва Нат, — прекратих опитите с изкуствените крави и се захванах с по-точните форми на творческото съзидание. Пипнешком влязох в областта на паралелните вселени и управлението на времето, при което, образно казано, си загубих чехлите, отнесени от великият космически поток.

— Бях чул, че се занимаваш с тези неща — казах аз.

— Действително. — Той извади огромна ирландска кърпа и шумно се изсекна, сякаш надуваше рупор. После продължи. — Последното ми устройство бе лъчеизпускащо устройство, което бе използвано за вашето спасение. — Изпрати ни възхитителна усмивка. — Това нещо поглежда едновременно и в бъдещето и в миналото. През енергетичните вихри на заредените неутрони, свързани в собствена последователност, се разтварят прозорчета и аз надничам… Но това разбира се, не е никакъв идеал, нито като научно постижение, нито в нравствен смисъл…

— И това си използвал да ни засечеш? — запитах и продължих да се занимавам вече с третата чаша. Усещах как се отпускам и омеквам. Глезенът ме болеше по-малко. И с цел да изпратя болката по дяволите се преместих и седнах на Вероника Лейк. Исма си остана в скута на Джини Вайсмюлер.

— Да — отговори на въпроса ми Нат и отново се захили. — Аз тогава се бях захванал яката и ти проследих енергетичния образ на Меркурий.

— Ти си наблюдавал всичко? — изненадах се аз. — И си видял, как намлатих дракона?

— О, естествено, това бе прекрасна демонстрация на здрави нерви и професионално майсторство.

Затрупах цвиленето му с по-силно хилене.

— Дреболийки.

— Така се увлякох — продължи Нат, — че едва не забравих да закуся…

— Нали ни измъкна, това е най-важното — намеси се Исма. — Мистър Оливър, вие прекрасно се справихте.

Нат пламна от удоволствие, че хвалят изобретението му.

Аз размахах празната си чаша.

— Трябва да ни обясниш нещо, Нат!

Той обърна въпросително глава към мен.

— Къде се намираме сега, спрямо нашето присъствие в Куба на Кейн?

Той се почеса по темето.

— Доколкото съм в състояние да определя, вие сте на Земята и сега е предишния ден.

— Следователно имаме преднина от двадесет и четири часа?

— Приблизително.

— О’Кей — казах и поставих внимателно чашата си на масичката, приела вида на Алън Лейд. — Това ни дава известно преимущество пред Кейн. Ако бяхме тук ден след бягството, той би успял да организира покушение срещу нашия доктор Умани.

— Да се свържем с татко и да му кажем, че сме в безопасност — предложи Исма.

— Не, в никакъв случай — възпротивих се и разклатих прояснилата ми се напълно глава. — Кейн може да има възможност да ни подслуша. Най-правилно е да се върнем, без да вдигаме много шум. Той е в безопасност, докато ние сме тук — стиснах здраво ръката на Нат. — Благодаря ти за безплатния превоз.

— Моля, скъпи Сам!

Исма го клъвна с устите си по ред и той се разтрепера от вълнение.

— Ние потегляме за Мехур сити — издадох нареждането си.

— Но аз искам да ви покажа и другите си изобретения. Аз сега разработвам начин, който ще позволи безболезнено да се обръща свинята наопаки.

— За какво ти е това — поинтересува се Исма.

Нат се смути.

— Казано честно, не знам. Да познавате някой свинар, който да се заинтересува от това?

— Виждаш ли — казах аз, — свинари не познаваме, но ти можеш да ни помогнеш в още нещо.

— Какво е то?

— Исма още носи наметалото на стража. Имаш ли някаква друга дреха за нея?

— Нещичко може да се намери — замисли се той. — Да отидем до спалнята. — последвахме го, той разтвори стената и се появи ниша, в която бяха натъпкани женски дрехи. Нат ни показа за проба костюм с широки ръкави. — Последната ми жена много го обичаше.

— Не знаех, че сте били женени — каза Исма.

— О, Дороти работеше заедно с мен над някои от ранните ми изобретения. Отвлече я механическа маймуна и я удуши. Тогава, а и сега си имам доста неприятности с това непослушно племе.

— Колко жалко — възкликна Исма и нахлузи дрехата. — Прекрасно ми седи!

Нат спечели нова поредица транс-целувки и ние потеглихме.