Уилям Нолън
Спейс — частният детектив (11)

XI

По време на полета до Марс Никол ми обясни всичко. Тя се свързала с доктора, след като говорила с мишките-полицай на Юпитер и му съобщила, че съм заточен на Плутон. Колко лошо, казал той и добавил че неприятелите му отвлекли Исма и би било добре, ако я потърся, но той не може да прекрати опитите си, които са в решителна фаза и само крачка преди края.

— Нима старчето не се безпокои, че са отвлекли дъщеря му?

— О, той изглеждаше много огорчен — призна Никол. — Но каза, че пистолетът трябвало да се държи за дръжката.

— Дявол да го вземе, кога най-после ще загрея, какво се прави в тази лаборатория — запроклинах аз. — не обичам да залагам на тъмно.

* * *

Доктор Умани ни посрещна пред вратата на лабораторията си в покрайнините на Мехур сити. Зарадвах се, като го видях в новото му тяло — сега обитаваше жирафоглав от Оберон.

— Радвам се да те видя жив и здрав, мистър Спейс — каза той и протегна полираното си копито.

Стиснах го здраво и за пръв път не изпитах чувството, че някой може да извика от болка.

— Някакви новини за Исма? — бяха първите ми думи.

— Честно казано, не зная нищо и не очаквам никакви новини. Докарахте ли някакви нови тела за мен? — и главата му се завъртя на дългата шия и очите му тревожно замряха на шест фута височина.

Докато разговаряхме трябваше да поглеждам нагоре и вратът ми се схвана от неестествената поза.

— Не ни остана време — отговори вместо мен Никол.

— Да, и въобще поисках да се озова тук по-бързо — потвърдих и аз.

— Жалко, предпочитам земни тела — кимна той, наду влажните си ноздри и изпръхтя. — Но след като на онова удивително чернокожо тяло бе нанесена непоправима повреда, се принудих да потърся някакъв заменител и най-подходящ за момента се оказа този жирафоглав, но не ми излезе евтино и се наложи да доплащам. Преместването осъществи първият ми помощник Уорлъг, но изглежда при превключването на мозъците е направил някаква грешка, защото мога да виждам само с едното око.

— Забелязах, че предпочетате да ни поглеждате с лявото око.

— А копитата направо са неудобни — добави той. — Трудно се прави научна работа с тези накрайници, мога да ви уверя.

— Представям си го — и погледнах нагоре. — Никол ми каза, че скоро завършвате опитите си.

— Почти ги завършвам — поправи ме той.

— О’кей… експериментът е… почти пред края си, нали?

— Да кажем, че виждам светлина в края на тунела. — той наведе рогатата си глава и започна да дъвче шапката ми, а тя бе модел в стил 1930-та година и често я носих, когато имах работа.

— Ей, глупаво животно веднага престани! — заръмжах и отскочих назад.

Той ме погледна печално с лявото си око.

— Извинявайте. Но струва ми се, че аз наистина обичам да дъвча шапки и това е любимо занимание на жирафоглавите.

— Но не и на тази шапка! — противопоставих се аз. — Нея няма с какво да я заменя.

Огледах я и въздъхнах — липсваше едно парче от полата й.

Никол започна да се тревожи. Задърпа ме за ръкава.

— Слушай, Сам, ти ще търсиш ли Исма?

— Въобще това е работа на Слънчевата полиция — напомних аз. — Може би те вече са я намерили?

— Не, не — докторът изви шия и се заклати напред назад. — Най-малкото защото аз не заявих за отвличането й.

— И защо? — удивих се аз.

— За моят експеримент е необходима тотална секретност. Не мога да рискувам, като привлека полицията от цялата система, да танцува около мен ден и нощ.

— Не те разбирам! — побеснях. — Живота на дъщеря ви да бъде принесен в жертва заради някакъв глупав експеримент!

Опашката на доктора започна да удря по бедрата на тялото.

— Нима наистина предполагаш, че съдбата на Исма ми е безразлична?

— Във всеки случай друго не показваш!

— Ако успея с работата си, то може би ще спася цялата система, а не само дъщеря си. Не бива да допускам и най-малкия риск. Исма ще ме проклина преди другите да го разберат.

— Аз пък смятам, че сега е време да разбера най-после, какво става в тази лаборатория! — казах аз и се отправих към вратата.

— Не! — изврещя доктора. — Още не! — той скочи и насочи рогата си към мен. — Мистър Спейс, дори на тебе не мога да позволя да влезеш вътре на този стадий от работата.

— Тогава изложи накратко в какво се състои тази работа — предложих му аз. — Обяснете ми точно какво правиш и кои са ти враговете. Искам сведенията веднага, иначе излизам от делото и си тръгвам!

— О, Сам, нима не искаш да освободиш Исма — възкликна Никол. — Ти нали не си такъв гаден негодник!

— Разбира се, той не е такъв — увери я докторът. — Мистър Спейс няма да напусне дъщеря ми в такава трудна минута.

Бях блъфирал и той го бе разбрал. Опитах се да измъкна поне някаква информация, но дъртела му проклет не захапа въдицата.

— Когато стане възможно, ще знаете всичко за експеримента ми — каза докторът и по големите му очи паднаха сенките на гъстите му мигли. — Длъжен съм да ви помоля, повярвайте ми на честна дума.

— Остава ли ми друга възможност за избор? — казах аз и отново приседнах, защото той пак се зае да дъвче шапката ми. Взех я и пъхнах в пояса си. Нямаше никакъв смисъл да го освобождавам от самоконтрола му. — А сега имате ли да ни кажете нещо друго, сър?

— Разбира се, че има — каза той. — Мога да кажа, че Ронфостър Кейн, кралят на роботите е въвлечен в този свиреп бизнес.

— Откъде ви е известно това?

— Чух, как един от гангстерите спомена неговото име, случайно, разбира се, но веднага ми стана ясно кой стои зад отвличането на дъщеря ми.

Аз кимнах.

— Това подвърждава подозренията ми. Кейн наистина може да е Ф. Инициала е само едно прикритие. Двамата ги свързах с обща нишка в мига, когато мишката-полицай от Юпитер каза, че офиса откъдето Ф. е изпратил картичката, принадлежи на Кейн. Изглежда, той е подкупил мишките, иначе, защо те отказаха да се вслушат в логиката на разсъжденията ми.

— Ако си прав — каза Умани, — то Исма се намира на Меркурий в замъка на Кейн. Разправят, че тази крепост се охранява от един грамаден огнедъхащ дракон, и доколкото зная, той е раздразнително говедо, но в замяна на това обича дълго да спи.

— Кой, Кейн ли?

— Не бе, дракона с огнения дъх. Нали ви казах — в нормално състояние е бавен и ленив, обикновено дреме на сянка, но ако се разгневи е способен на всичко.

— Ще го имам предвид — казах аз.

— Докато ви няма ще се грижа за Никол — обеща докторът.

— Прекрасно — блеснаха ми очите. — Не бих искам тези негодници да я докопат. Разбирате ли, те са я измъчвали!

— О, боже! — докторът подскочи до девойката, наведе дългата си шия и впери в нея здравото си ляво око. — Какво ви направиха, скъпа?

— Отначало ми боцкаха в коремчето с тръстикови пръчки, а това боли доста!

Тя показа белезите на корема си.

— После ме изнасилиха — каза тя делово.

— Колко ужасно! — възкликна докторът.

— О, нямаше нищо страшно — усмихна се тя. — Изобщо това ми се случва често и съвсем не е лошо, когато свикнеш.

— Аз вдигам котва — заявих аз.

— Почакай малко — спря ме докторът. — Искам да ти кажа за условията.

— Какви условия?

— Естествено на отвличането. Нали знаете, че подобно нещо винаги се съпровожда с някакви искания. Трябва да ги вземете със себе си като част от багажа ви.

— Давайте — съгласих се.

— Най-добре ще бъде, ако възстановя сцената на отвличането — каза докторът, седна пред вратата на лабораторията и тресна двете си предни копита на масата. Лявото му око с безпределна тъга се спря върху мен. Дългите мигли предизвикваха такава представа. Всеки жирафоглав изглеждаше по рождение печален. — Ние закусвахме в градската секция на Ням-Ням. Аз бях в тялото на великолепния стар банджожист и ме придружаваха Исма и братовчед ми Уърлъг. Поръчахме си кисело мляко, препечени филийки и тъкмо се настанихме на Ням-масата и се канехме да започваме, когато стената на зданието започна да се топи.

— От какъв материал бе построена? — попитах аз.

— Изненадва ли ви това?

— Разбира се, та какъв е материала?

— Глинокирпичен с полиметална надстройка и почти монолитна каменна основа.

— Следователно са използвали теталорен деенергизатор „Амърс“ с цилиндър 20–40.

— Възможно е, мистър Спейс. Аз не съм оръжеен майстор и не знам — каза докторът с явно раздразнение. — Мога ли да продължа?

— Разбира се.

— Стената се стопи и аз веднага разбрах, че ние на това място сме излишни. Хвърлих се към Исма да я защитя. В Ням-Ням салона влязоха три яки Луни.

— Сигурно са били същите, които ви лишиха от ирландското тяло?

— Същите. Нахлуха вихрено и грубо блъснаха Уърлъг на пода, което естествено се отрази зле на черния му дроб. Те изпълниха тялото ми с цяла тълпа нитрокълбета и се оттеглиха заедно с Исма, като на излизана измърмориха името на Кейн.

— А условията?

Умани изпръхтя и ноздрите му се издуха.

— Натам отивам.

— Сам, нали разбираш, че така по-добре ще разбереш обстоятелствата — намеси се и Никол.

— Те оставиха една картичка на масата — каза жирафоглава.

— Къде е тя?

— Как да ви кажа? Тя се самоунищожи, но аз запомних условията. Паметта ми е феноменална и много ми помага в работата, когато трябва да запомням различни формули.

— Казвай най-после, какви са тези условия?

— О, прав си. Сега ще ги изцитирам — рогата на мистър Умани настръхнаха, а розавите усни замляскаха. — Картичката започваше така: „Ние отново се опитахме да премахнем доктор Умани, но ако случайно оцелеле и мозъка му бъде преместен в друго тяло, то ние го предупреждаваме, че ако иска да види дъщеря си Исма жива, трябва да прекрати опити те си. Иначе девойката ще почине и то болезнено. Експериментът през следващия марс-месец трябва да бъде прекратен и лабораторията да бъде унищожена. Тогава на момичето ще запазим живота, но ще я задържим при нас, докато се осъществят определени планове.“ Такъв бе текста…

— За какви планове става дума?

— Не е нещо важно — пръхна докторът. — Работата е там, че аз трябва да продължа експеримента. А вие да върнете Исма. Животът и зависи от вас.

— Какво засяга Кейн вашата работа? — попитах го аз. — Исма…

Той ме прекъсна, като навири копитото си.

— Стига въпроси, мистър Спейс. Уърлъг ме чака в лабораторията. Трябва да галопирам натам. Да вървим, миличка — и той кимна на Никол. — Аз ще ти покажа апартаментчето, където ще живееш.

— Ще се видим после, Сам — каза Никол.

Докторът ми подари усмивка за довиждане. Зад дебелите устни се показаха големи жълти зъби и черни венци. Никога не ми харесваха подобни гримаси на жиравоглавите.