Франсоа Вийон
Голямото завещание (31)

Добър урок за пропадналите деца

CLVI

Деца, помнете днес от мен:

ако живее крадешком,

човек ще цъфне някой ден,

което си е чист погром.

Загазва яко всеки, щом

маслото някому свети —

Колен Кайо^[1] за кражба с взлом

със свойта кожа се прости.

CLVII

На шикалки не се играе —

душа и тяло се залага.

И този, който губи, знае:

въжето почва да се стяга.

Но и спечели ли, на прага

не ще се появи принцеса…

На кой ли свестен симпатяга

такъв залог ще се хареса?!

CLVIII

Аз искам истината стара

да чуете сега от мен:

изпива всичко каруцаря

във зимна нощ и в летен ден;

но както никой грош спестен

не дава плод като овошка,

и за човека непочтен

в живота днеска няма прошка.