Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Grand Testament, 1461 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Васил Сотиров, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Ирония
- Контракултура
- Ренесанс
- Сатира
- Средновековие
- Средновековна литература
- Хумор
- Черен хумор
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2009)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
История
- —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
CLI–CLV
CLI
На Жана с Марион[1] девиче
училище им подобава,
защото не едно момиче
уроци може там да дава.
И в Мьон затворът даже става
за място на такъв бардак —
училище с подобна слава
ще мине и без фирмен знак.
CLII
А и Ноел Жоли все пак
не мога аз да го подмина —
сто пръчки жилав ракитак
ще дам от моята градина:
да няма право да проклина
и да се чувства ощетен,
ще го налага до амина
палачът наш Анри Кузен[2].
CLIII
Какво ли мога да им дам
на болниците в този град?
Съвсем е неуместно, знам,
да дразня болен и сакат,
защото не един богат
каквото имах ми прибра,
а моите мощи в този свят
не струват пукната пара.
CLIV
Колен Галерн[3], бръснар проклет
(съсед на Анжело билкаря[4]),
от Марн[5] голяма буца лед
да вземе той да си докара.
И цяла зима да прекара
със този лед на гол тумбак,
а пък на лятото в разгара
от треска да се мята чак.
CLV
Попадналите във приют
деца не са за мене бреме —
да утеша, си давам труд
пропадналите в днешно време.
Какво ли не за тях проблем е
и друго май не им остава —
да слушат, дявол да ги вземе,
урока, който им се дава!