Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Grand Testament, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2009)
Корекция
NomaD(2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

CLI–CLV

CLI

На Жана с Марион[1] девиче

училище им подобава,

защото не едно момиче

уроци може там да дава.

И в Мьон затворът даже става

за място на такъв бардак —

училище с подобна слава

ще мине и без фирмен знак.

CLII

А и Ноел Жоли все пак

не мога аз да го подмина —

сто пръчки жилав ракитак

ще дам от моята градина:

да няма право да проклина

и да се чувства ощетен,

ще го налага до амина

палачът наш Анри Кузен[2].

CLIII

Какво ли мога да им дам

на болниците в този град?

Съвсем е неуместно, знам,

да дразня болен и сакат,

защото не един богат

каквото имах ми прибра,

а моите мощи в този свят

не струват пукната пара.

CLIV

Колен Галерн[3], бръснар проклет

(съсед на Анжело билкаря[4]),

от Марн[5] голяма буца лед

да вземе той да си докара.

И цяла зима да прекара

със този лед на гол тумбак,

а пък на лятото в разгара

от треска да се мята чак.

CLV

Попадналите във приют

деца не са за мене бреме —

да утеша, си давам труд

пропадналите в днешно време.

Какво ли не за тях проблем е

и друго май не им остава —

да слушат, дявол да ги вземе,

урока, който им се дава!

Бележки

[1] Жана с Марион — леконравни момичета.

[2] Анри Кузен — парижки палач от 1457 до 1477 г.

[3] Колен Галерн — бръснар и църковен настоятел.

[4] Анжело Божи — билкар.

[5] Марн — река във Франция, десен приток на Сена.