Франсоа Вийон
Голямото завещание (13)

Баладична молитва на майката към света Богородица

Майко на небето и земята,

в твойта власт е пъклената кал,

имай милост и към мен, горката

отреди ми милосърден дял,

по-далеч от мъки и печал.

Щедростта ти, наша майко, зная,

даже грешница отвежда в рая

(колкото това да ми личи!).

Аз със думите не си играя —

с тази вяра ще склопя очи.

 

Помоли сина си, майко свята,

и към мене да изпита жал,

както във Египет^[1] към жената,

както и към Теофил^[2], продал

своята душа и тъй живял

в сговор с дявола. Но не желая

като него горко да се кая —

колкото на мен да ми горчи,

черквата ще славя аз докрая:

с тази вяра ще склопя очи.

 

Стара съм, неука — в нищетата

даром нищо Бог не ми е дал.

В черквата ме гледат от стената

раят с арфа, лютня и цимбал,

но и пъкълът със вряща кал.

В страх от ада всеки търси рая —

дай ми, Дево, радост като тая,

дето грешника ще насърчи

да избегне всяка зла омая:

с тази вяра ще склопя очи.

 

Всемогъща, свята Дево, зная:

И Исус е пренебрегнал рая,

йезуитщината най-накрая

от земята ни да заличи;

на колене искам да призная,^[3]

даже и горчив да ми е пая:

с тази вяра ще склопя очи.