Уилям Гибсън
Мона Лиза Овърдрайв (35)

35. ВОЙНАТА ВЪВ ФАБРИКАТА

Чери го намери отново при Съдията, там долу в тъмното. Беше седнал на един от Следователите с фенерче в ръката, и осветяваше корпуса на Съдията, излъскан от ръждата. Не си спомняше как е дошъл тук, но не усещаше пристъпния вкус на Корсаковия синдром. Спомняше си очите на момичето, в оная стая, за която Боби казваше, че е в Лондон.

— Джентри върза Брояча и кутията му към киберпространствен дек — каза Чери. — Забеляза ли?

Плъзгавия кимна, все още гледайки към Съдията.

— Боби каза, че ще е добре.

— И какво е сега положението? Какво стана, когато се включихте и двамата?

— Джентри и Боби един вид се надушиха. И двамата са откачени по един и същи начин. Когато се включихме, се оказахме на някакво място горе на орбита, но Боби го нямаше там… След това Мексико, май. Коя е Тали Ишъм?

— Беше стим-кралица, когато бях малка. Както е Анджи Митчел сега.

— Митчел му е била гадже…

— Кой?

— Боби. Разказваше за това на Джентри, в Лондон.

— Лондон ли?

— Аха. След Мексико отидохме там.

— И е казал, че е старото гадже на Анджи Митчел? Звучи откачено.

— Аха, и каза, че така се е докопал до това нещо, алефа. — Той завъртя лъча надолу и го насочи към скелетоподобната стоманена уста на Труподъвкача. — Мотаел се е с някакви богаташи, и така е научил за него. Вика му душеловка. Хората, които го притежавали, давали време за достъп до него на тези богаташи. Боби го пробвал веднъж, след това се върнал пак и го откраднал. Закарал го в Мексико Сити и започнал да си изкарва цялото време вътре. Но те го подгонили…

— Звучиш, все едно сега си го припомняш. И какво станало?

— И той се изнизал оттам. Върнал се в Кливлънд и направил сделка с Африканчето, давал му пари да го крие, да се грижи за него, докато е на жицата, защото вече бил много близо…

— Близо до какво?

— Де да знам. Нещо шантаво. Като когато Джентри разправя за Формата.

— Добре де, — каза тя, — мисля че това може да го убие, да стои вързан по този начин. Параметрите му почват да се скапват. Прекалено дълго е бил на системи. Затова дойдох да те търся.

Покритите със стомана вътрешности на Труподъвкача проблясваха в светлината на фенерчето.

— Това е, което той иска. Така или иначе, ако той плаща на Африканчето, значи май ти бачкаш за него. Но тези типове дето Птичката ги е видял днес, те бачкат за хората от Лос Анджелос, дето Боби е откраднал нещото от тях…

— Кажи ми нещо.

— Какво?

— Какви са тези неща, дето ги сглобяваш? Африканчето каза, че ти си един луд бял образ, дето сглобява роботи от боклуци. Каза, че през лятото ги изкарваш отвън на ръждата и устройваш големи битки…

— Те не са роботи — прекъсна я той и завъртя фенерчето към ниско разположените, завършващи с коси ръце на паякокраката Вещица. — Предимно са радиоконтролирани.

— Строиш ги само за да ги потрошиш ли?

— Не. Но трябва да ги изпробвам. Да видя дали съм ги докарал както трябва… — Той изгаси фенерчето.

— Луд бял образ — каза тя. — Имаш ли си момиче някъде?

— Не.

— Вземи се изкъпи. Може и да се обръснеш… — Внезапно тя беше съвсем близо до него, усещаше дъха й по лицето си.

— Окей, хора, слушайте…

— Какво, по дяволите…

— Защото няма да повтарям по два пъти.

Плъзгавия беше запушил с ръка устата на Чери.

— Искаме вашия гост и цялото му оборудване. Това е всичко. Повтарям, цялото му оборудване. — Гласът от високоговорител ехтеше из желязната кухота на Фабриката. — Може или да ни го дадете, което няма да е трудно, или да ви надупчим задниците до един. И това също хич няма да ни е трудно. Пет минути да си помислите.

Чери го ухапа по ръката.

— По дяволите, трябва да дишам, става ли?

След това той тичаше през мрака на Фабриката, и я чуваше как вика името му.

 

Една самотна 100-ватова крушка осветяваше южната порта на Фабриката, две усукани стоманени врати, заръждясали полуотворени. Сигурно я беше оставил Птичката. От мястото, където се беше свил до един прозорец без стъкла, Плъзгавия едва различаваше екраноплана, оттатък слабия кръг светлина. Мъжът с високоговорителя се приближи пеша откъм мрака, крачейки с пресметната отпуснатост, която трябваше да подсказва, че той контролира положението. Носеше непромокаем камуфлажен комбинезон с тънка шлиферна качулка, стегната около главата му, и очила за нощно виждане.

— Пет минути.

Напомняше на Плъзгавия за пазачите на дранголника, където беше лежал втория път заради кражба на коли.

Джентри сигурно наблюдаваше от горната площадка на стълбите, където в стената беше влепено тясно вертикално парче плексиглас, високо над портите на Фабриката.

Нещо издрънча в тъмното, някъде надясно от Плъзгавия. Той се обърна и видя в слабата светлина от друг прозорец Птичката, на около осем метра настрани до стената, и проблясъкът на небоядисания алуминиев заглушител, когато момчето вдигна 0.22-калибровата пушка.

— Птичка! Недей…

На бузата на Птичката просветна рубинова светулка, знакът на лазерен мерник от някъде навън, в Пустошта. Птичката отхвръкна назад във Фабриката, и звукът на изстрела се втурна през празните прозорци и отекна от стените. След това единственият звук беше от заглушителя, търкалящ се по пода.

— Майната ви! — прогърмя бодро силният глас. — Проиграхте си шанса. — Плъзгавия погледна над ръба на прозореца и видя човека да спринтира обратно към екраноплана.

Колко ли бяха онези навън? Птичката не беше казал. Два екраноплана, Хондата. Десет? Повече? Ако Джентри нямаше някой скрит пистолет, единственото им оръжие беше пушката на Птичката.

Турбините на екраноплана изреваха. Той предположи, че те сигурно ще влязат вътре направо с него. Имаха лазерни мерници, сигурно и инфрачервени.

След това той чу един от Следователите, звукът, който издаваше неръждаемата му стомана, докато се влачеше по пода на Фабриката. Той изпълзя от мрака, термитният връх на скорпионовото му жило беше насочен ниско назад. Шасито беше принадлежало преди петдесет години на дистанционен манипулатор, предназначен да обработва разливи на токсични химикали, или за почистване на ядрени електроцентрали. Плъзгавия беше намерил три несглобявани такива в Нюарк и беше дал за тях един Фолксваген.

Джентри. Беше забравил дистанционното в неговото таванче.

Следователят пресече Фабриката пълзейки и застана на широкия отвор на вратите, срещу Пустошта и приближаващия се екраноплан. Беше горе-долу с размерите на голям мотоциклет, и отворената рамка на шасито му представляваше плътен пакет от сервота, компресионни резервоари, голи предавки, хидравлични цилиндри. От всяка страна на скромния му комплект оборудване стърчеше по един чифт злобно изглеждащи щипки. Плъзгавия не беше много сигурен от какво точно са щипките, може би от някаква голяма земеделска машина.

Екранопланът беше тежък индустриален модел. Върху ветровия щит и прозорците имаше прикрепени листове дебела сива пластмасова броня, с тесни прорези за наблюдение в средата им.

Следователят потегли. Стоманените му вериги пръскаха лед и откъртени парчета бетон, докато той напредваше право към екраноплана с щипки, разперени в максимален размах. Шофьорът на екраноплана даде заден, борейки се с набраната инерция.

Щипките на Следователя щракнаха бясно върху издутата отпред апронова пола, плъзнаха се по нея, щракнаха отново. Полата беше подсилена с поликарбонова мрежа. След това Джентри си спомни за термитовия инжектор. Той се запали в ярка топка силна бяла светлина, преметна се над безполезните щипки и проби апроновата пола, както нож пробива картон. Веригите на Следователя се завъртяха, когато Джентри го насочи към омекващата пола с протегнато максимално напред жило. Плъзгавия внезапно усети, че крещи, но не знаеше какво е казвал. Беше скочил на крака, когато щипките намериха уязвимо място — разкъсания ръб на апроновата пола.

Отново залегна на пода, когато закачулена фигура с нощни очила изскочи от люка на покрива на екраноплана като въоръжена марионетка, и изпразни един пълнител дванайсеткалиброви куршуми, които избиваха искри от Следователя, продължаващ да дъвче и прогризва през апроновата пола, очертана от бялото пулсиране на инжектора. Следователят замръзна, щипките му бяха стиснали силно съсипаната пола. Стрелецът хлътна обратно в люка.

Захранваща линия? Сервоблок? Какво ли беше улучил онзи? Бялата светлина отслабваше, беше почти угаснала.

Екранопланът даде бавно заден ход назад по ръждата, влачейки Следователя със себе си.

Вече беше доста назад, надалече от светлината, виждаше се само защото се движеше, когато Джентри откри комбинацията от превключватели, която активираше огнепръскачката. Дюзата й беше монтирана под щипките. Плъзгавия гледаше възхитено как Следователят подпалва десет литра примесен с детергент бензин, кондензиран спрей под високо налягане. Спомняше си как беше свалил тази дюза от пръскачка за пестициди.

Работеше без грешка.