Уилям Гибсън
Нулев брояч (33)

33. РАЗРУХА И ПАДЕНИЕ

Марли прекара този час в плуване из бавната буря, гледайки танца на майстора на кутии. Заплахата на Пако не я стресна, въпреки че тя нямаше никакво съмнение в решителността му да я изпълни. Ще го направи, тя беше сигурна. Нямаше никаква представа какво ще стане, ако ключалките бъдат разбити. Те ще умрат. Тя ще умре, и Джонс, и Уигън Лъдгейт. Вероятно съдържанието на купола ще се разпилее в пространството, разцъфващ облак каишки и потъмняло сребро, камъчета и парчета конци, кафяви листа от стари книги, и ще влезе в орбита около компютрите завинаги. Това някак си свиреше на правилната нота; артистът, който беше създал майстора на кутии, би го оценил…

Новата кутия се въртеше в хватката на тапицираните манипулатори. Отрязани парченца дърво и стъкло летяха настрани от фокуса на съзидание, присъединявайки се към хилядите неща, и тя беше потънала в гледката, омагьосана, когато Джонс с разширени очи и лице, покрито с пот и мръсотия, влетя в купола, влачейки червения скафандър на каишка.

— Не мога да замъкна Скандала на място, което мога да запечатам, така че това е за тебе… — Костюмът се завъртя под него и той го сграбчи трескаво.

— Не го искам — каза тя, гледайки танца.

— Бързо се пъхвай в него! Веднага! Нямаме време! — Устата му работеше, но от нея не излизаше нито звук. Опита се да я хване за ръката.

— Не. — Тя се изплъзна от ръката му. — А ти?

— Слагай веднага проклетия костюм! — изръмжа той, събуждайки дълбоките отзвуци на ехото.

— Не.

Зад главата му тя забеляза екранът да стробира и да светва, показвайки лицето на Пако.

— Сеньор е мъртъв, — гладкото лице на Пако беше безизразно, — и различните му интереси в момента търпят реорганизация. Междувременно е необходимо присъствието ми в Стокхолм. Оторизиран съм да информирам Марли Крушкова, че тя вече не е служител на починалия Йозеф Вирек, нито е служител на негов подчинен. Заплатата й в пълен размер е достъпна във всеки клон на Банк дьо Франс при представяне на валидна идентификация. Съответните данъчни декларации са представени на данъчните служби на Франция и Белгия. Действуващите кредитни линии са анулирани. Бившите корпоративни компютри на Тесие-Ашпул СА са собственост на едно от наследилите починалия Йозеф Вирек юридически лица, и всеки, намиращ се на тях, ще бъде подведен под отговорност за нарушаване на частна собственост.

Джонс беше замръзнал, ръката му беше присвита, дланта напрегната, за да втвърди удрящия ръб.

Пако изчезна.

— Да ме удариш ли си се засилил? — запита тя.

Той отпусна ръка.

— Още малко оставаше. Щях да те отрежа и да те натъпча в тоя скапан костюм… — Той се разсмя. — Но съм щастлив, че вече няма да ми се наложи… Ето, гледай, направил е нова.

Новата кутия излетя и се запремята настрани от мърдащата гора от ръце. Тя я хвана лесно.

Вътрешността й зад стъкления правоъгълник беше гладко застлана с парчета кожа, изрязани от якето й. Седем номерирани холофиша стояха на черното кожено дъно като миниатюрни надгробни камъни. Смачканата обвивка от кутия Голоаз беше поставена върху черната кожа в другия край, и до нея стоеше сива кибритена кутийка с черни ивици, купена от магазинче от комплекса на Наполеон.

И това беше всичко.

 

 

По-късно, докато тя му помагаше да открие Уигън Лъдгейт в лабиринта от коридори на далечния край на компютрите, той спря за момент, хванал се за забита в стената дръжка, и каза:

— Знаеш ли, странното на тези кутии е, че…

— Да?

— Че Скандала им е взел дяволски прилична цена някъде в Ню Йорк. Имам предвид, в пари. Но понякога и в други неща, разни неща, които се връщат обратно…

— Какви неща?

— Ами предполагам, че е софтуер. Той е потаен стар скапаняк, когато работите опрат до това, което мисли, че гласовете му казват да прави… Веднъж беше нещо, за което твърдеше, че било биософт, от онези, новите измишльотини…

— И какво го направи той?

— Въведе го целия в компютрите. — Джонс сви рамене.

— Запази ли го след това?

— Не — каза Джонс, — просто го запрати в купчината боклуци, която беше успял да настърже за следваща продажба. Просто го включи в компютрите и след това го препродаде за колкото можа.

— Знаеш ли защо? Какво представляваше това?

— Не. — Джонс губеше интерес към историята. — Просто би казал, че пътищата Господни са странни. — Той сви рамене. — Каза, че Бог обичал да говори на Себе си…