Владимир Василиев
Космически рицар (6)

Пета глава
ПРИНЦ

Яките набити кончета бодро теглеха четирите скърцащи въпреки обилната смазка каруци. Отрядът на Фил Тензи се състоеше от брадати здравеняци също като него. Общо бяха единадесет, главно дахомейци, и се отнесоха невероятно равнодушно към Теди. Пилотът предполагаше дори някаква клопка, понеже не разбираше защо го е наел Фил, след като има предостатъчно хора. Но неизвестно защо Фил му внушаваше доверие и симпатия и той постепенно се успокои.

В тъмнината се налагаше да се върви бавно, Теди непрекъснато се спъваше. Гората сякаш бе заспала от тишината на този час преди разсъмване и на човек му се струваше, че скърцането на колите се чува чак в Таулект и незабавно ще събере тук всички воини на Кейт Гро. От еднообразието Теди започна да клюма и още повече да се спъва. Фил се досети, че е уморен, настигна го и му предложи да поспи в една от каруците.

Теди не отказа — накърши клони за постелка и легна в последната каруца, приспиван от равномерното поклащане и скърцане. Склонилите се над пътя дървета му махаха с клоните си, но той не ги виждаше.

Събуждането беше рязко и неочаквано — предупреждаващ вик и веднага след него звън на мечове, съвсем като през онзи, първия ден. Теди грабна обикновения метален меч — чисто механично, в просъница, и се втурна натам, където се колеха. Фил и хората му се бяха сблъскали с десетина дружинници на Арней — пилотът позна херцогския герб на гърдите им. Намесата му бързо наклони везните в полза на Филовите юначаги и скоро стълкновението се прекрати, защото вече нямаше с кого да се сражават. Бяха избили войниците, събраха им оръжието и го сложиха в каруците. Сега спътниците му започнаха да гледат Теди с интерес и уважение. Щом прибраха трофейното оръжие, всички го наобиколиха. Хората на Фил мълчаливо разглеждаха слабоватата и безформена фигура на пилота.

— Кой си ти? — с хрипкав глас попита Фил, продължавайки да диша тежко след схватката.

— Вече ви казах — отвърна Теди, като прибираше меча в ножницата на гърба си.

Воините се взираха в пилота, сякаш се опитваха по-добре да видят нещо, което виси на шията му. Под техните погледи Теди машинално провери дали наистина там има нещо, широките ръкави на наметалото се плъзнаха надолу и оголиха ръцете му до лактите. Сега всички се загледаха в белега на левия лакът, който започваше от извивката и продължаваше почти до китката му. Теди вече бе успял да забрави за него.

— Боже мой! — изхриптя Фил. — Принцът! Ваше височество! — той се отпусна на едно коляно, а след него и целият отряд.

Теди разбра, че пак са го сметнали за принц, преди той да е предприел нещо. Впрочем не се и помъчи да протестира.

— Да, аз съм принц Тауншенд! Все пак се върнах, каквото и да говорят злите езици в Дахомея и извън нея! И вие ще ми помогнете да сплотя верните си хора в една войска и да превземем Таулект!

Това беше голямата мечта на всички скитници, излезли в горите на Дахомея, само че те се готвеха да превземат столицата — Авостинг, но тъй като Гро и неговата свита сега се намираха в Таулект, думите на Теди прозвучаха съвсем на място.

— Ваше височество! Ние сме се запътили към отряда на Енди Дребосъка, той е най-многобройният в окръга. Щом плъзне вестта за пристигането на ваше височество, всички околни отряди ще се съберат в табора на Енди най-късно след два дни!

„А през това време ще пристигне и войската на Барнегат!“ — помисли доволно Теди. Всичко се подреждаше чудесно, като по ноти.

— Щом е така, да побързаме — високо каза той.

Фил скокна и извика на брадатите си скитници:

— Дахомея!

— И Тауншенд! — изкрещяха в отговор десетина гърла и Теди тревожно си помисли какво ще стане, когато разберат, че той е толкова принц, колкото барон Рой е кибернетик.

Отрядът отново навлезе в гората. Ясно си личеше голямата им радост. Вероятно много дълго са чакали връщането на своя принц.

А Теди размишляваше. Ако успее да събере достатъчно голяма войска от гъмжащите с бунтовници гори около Таулект, градът можеше да бъде превзет и без да чака Барнегат. Пилотът никак не беше уверен, че още дълго ще може да се задържи в кожата на принц.

Обозът упорито се промъкваше през гъстите храсталаци. Денят отдавна бе настъпил, наближаваше обед. Фил отклони каруците от пътя за Авостинг, пресичащ гората, и тръгнаха напряко към пътя за Таулект.

Сигналът за тревога, подаден от вървящия най-отпред, прозвуча неочаквано. Спряха каруците и Теди, Фил и още двама брадати мъже изтичаха напред, като се стараеха да бъдат встрани от пътя. Там се бяха разположили на временен лагер дахомейци — наемници на Кейт Гро, същите, които вчера преследваха лъжливите пратеници на барон Рой за столицата. Пилотът позна лежащата върху едно наметало принцеса Хирма.

„Ама разбира се, как забравих! — усмихна се тихичко Теди. — Напоследък май само това правя — спасявам я от дахомейците!“

Принцесата не помръдваше, сякаш спеше. Фил въпросително погледна Теди. Той извади лазерния меч, нареди на Фил и на останалите да не му се бъркат и запълзя напред. След като се приближи достатъчно за скок, пилотът се заоглежда, изчаквайки. Принцесата като че ли наистина спеше. Всичко беше спокойно, но Теди се върна при Фил.

— Можем ли да ги заобиколим, без да ни забележат?

Фил се замисли.

— С каруците ли? Едва ли…

— Тогава трябва да отвлечем вниманието им.

В този момент от лагера се чуха шум и викове, сякаш из шубраците бе изпълзяла кобра. Теди се хвърли към своя наблюдателен пункт. От противоположната страна изскочиха няколко приличащи на диви свине животни и войниците моментално се спуснаха да ги убиват. Вдигна се невъобразима врява. Зверовете наистина се оказаха родни братя на хобартските и на земните свине, а Фил тутакси се досети и бързо подкара каруците. Скърцането им не можеше да се чуе в лагера, там беше достатъчно шумно, а пък и от тази страна пътят не се виждаше. Ловът завърши след няколко минути, войниците влачеха към разпаления огън убитите животни, а отрядът успя да се изтегли на безопасно място на север. Теди заобиколи лагера през гората и намери Фил.

— Трябва да подплаша конете — властно каза той на предводителя. Честно казано, Теди много се страхуваше, че ще го разобличат, защото явно принцът би трябвало да знае как се прави това, а пък той нямаше понятие. Но всичко се размина — Фил кимна с разбиране и смъкна от първата каруца ужасно миришеща кожа. И на Хобарт имаше такива животни, наричаха ги мечки.

— Убиха я онзи ден.

От мечки би трябвало да се плашат и Филовите коне, но те изобщо не реагираха.

Теди омота кожата около кръста си и заповяда на Фил да тръгват, той ще ги настигне след десетина минути. Обозът потегли, а пилотът се върна в лагера. Внимателно разгърна клоните и огледа вече познатата картина. Войниците се занимаваха около огньовете и се готвеха да пекат своя улов. Двама охраняваха все още спящата Хирма и вързаните недалеч коне. Теди почака още няколко минути, докато войниците се отдалечат към огньовете, и започна да действа.

Ускорявайки реакциите си до краен предел, той се хвърли като вихрушка в лагера. Обикновеният човек просто физически не можеше да го забележи. Без да усетят приближаването му, Теди цапардоса пазачите с дръжката на меча, грабна принцесата на рамо и бегом се устреми към конете. А те, подушили мечка и смътно усещайки нечие чуждо присъствие, започнаха да ритат и да цвилят. Пилотът преряза всички поводи и изплашените коне се втурнаха през лагера, като тъпчеха по пътя си всичко освен дърветата. Почти всички войници бяха съборени, а някои и изпотъпкани.

Теди не дочака финала — придържайки тялото на принцесата, той се понесе в противоположна посока. Изтича на пътя, увеличи скоростта и едва когато забеляза отпред каруците, започна да връща нормалните си възприятия. Тялото на принцесата изведнъж му натежа и той я сложи на тревата. Тя, както и преди, спеше непробудно и това беше много странно — още в лагера Теди се изненада, че не се е събудила от олелията при лова. А сега съвсем се убеди, че последните събития, които можеха да събудят и изпаднал в летаргичен сън, на нея ни най-малко не се отразиха. Безспорно беше жива — пилотът чувстваше дишането и биенето на сърцето й. Той я разтърси и се опита да я събуди.

— Хей, принцесо! Събуди се! Съвсем не ми е лесно да те мъкна.

Но девойката продължаваше да спи. Теди я шляпна по бузите.

„Дали не са я приспали?“

Пилотът въздъхна, взе на ръце отпуснатото тяло и тръгна след обоза. Ускорявайки крачка, след две минути настигна каруците.

Нямаше нужда обозът да спира. Теди сложи принцесата на мястото, където беше спал тази сутрин, и потърси с очи Фил. Той вървеше наблизо. Пилотът свали мечата кожа и я върна на предводителя. Фил се усмихна и я хвърли върху предната каруца и това движение напомни на Теди нападателя от училищния им отбор по баскетбол, когото наричаха Гибона.

— Коя е тази? — подозрително попита Фил. — Не е ли принцесата на Данкартен?

— Тя е — кимна Теди утвърдително.

Фил замълча и пилотът разбра, че е недоволен, макар че не се осмеляваше да го каже.

— Заради нея ще започнат да ни търсят. И хората на Гро, и целият Данкартен.

— Нищо — успокои го Теди. — За Данкартен отговарям аз, а с дахомейците ще се справим всички заедно.

Фил наведе глава. Може би не беше съгласен, но не възрази.

— Тя защо спи? Вероятно са я приспали? — предпазливо се поинтересува Теди.

Фил кимна:

— Понякога Гро постъпва така, за да не избягат пленниците по пътя, когато нямат много време да се занимават с тях.

Сега кимна Теди:

— А скоро ли ще пристигнем в лагера на Енди… как се казваше?

— Енди Дребосъка ли? Мисля, че през нощта.

Теди въздъхна и се поинтересува дали е прието скитниците да обядват, тъй като за последен път беше ял вчера вечерта в кръчмата.

Те вървяха целия ден и почти цялата нощ и принцесата въобще не се събуди. Теди успя да подремне, но щом отпред се замяркаха огньове, той вече вървеше с Фил начело на отряда.

— Това е. Стигнахме, ваше височество. Ето го табора на Енди — Фил спря и плясна с ръце.

Таборът наистина се оказа голям и се състоеше от землянки и колиби. Навсякъде горяха огньове и около тях спяха или седяха будни също такива брадати мъже като в отряда на Фил. Мнозина се събудиха и се измъкнаха от колибите. По табора моментално се пръсна новината: „Фил пристигна! Фил Тензи! С оръжие!“ Фил криеше усмивката си в брадата и се здрависваше с всички. Неговите хора — също. В центъра на лагера беше построена колиба, която се различаваше от другите. От нея излезе един здравеняк, още по-грамаден от онзи, който вчера се заяждаше в кръчмата с Теди, и като видя Фил, радостно се развика:

— Фил, братле!

— Енди!

На Теди му стана ясно защо го бяха нарекли Дребосъка.

— Знаеш ли кого докарах, Енди, а?

Те престанаха да се прегръщат. Фил се обърна и погледна Теди.

— С нас пристигна принц Тауншенд!

Лицето на Енди се удължи. Той внимателно погледна Теди и нещо в погледа му не се хареса на пилота.

— Това ли е принц Тауншенд? — недоверчиво попита той.

Теди се постара да кимне колкото се може по-високомерно.

— Ти уверен ли си, Фил? — щракна с пръсти здравенякът и това съвсем обърка пилота. Именно в този момент хванаха ръцете му, извиха ги назад, а сетне ги вързаха.

Фил недоумяващо погледна Енди.

— Фил, тебе са те излъгали — прехрипнало каза Енди, — принцът вече цяла седмица живее в лагера. Ето го, идва!

— Какво става тук?

Теди не видя говорещия, защото лежеше с нос, забит в миналогодишните борови иглички, но гласът му се стори познат.

— Фил Тензи докара оръжие, ваше височество. И с него има един, който се е представил за принц Тауншенд.

— Охо! Я ми го покажете!

Изправиха Теди. Пред очите му стоеше Харвей Точното око.

— Теди? — изненада се той.

— Харвей? — не по-малко се изненада и Теди.

Харвей взе кинжала и преряза въжетата, с които бяха вързали пилота.

— Теди — повтори той, засмя се и разтвори ръце, — привет, Теди!

— Привет, Харвей! — радостно отвърна Теди и се прегърнаха.

„Дявол да го вземе! Най-после да мога да се прегърна искрено и от душа с един човек на този свят!“

— Много съжалявам, Теди! Ти, разбира се, си чудесен момък, но принц Тауншенд съм аз.

— Това е прекрасно! Честно казано, вече ми омръзна да се представям за принц.

— Кой е този, ваше височество? — попита Енди. Напрежението изчезна от гласа му като мъгла след изгрев слънце, а на негово място се появи доброжелателност, която повече прилягаше на здравеняка.

Харвей, или по-точно Тауншенд, се обърна и весело отговори:

— Не зная! Теди — и край! Но ако не беше той, аз можех и да не избягна бесилката на барон Рой.

Теди практически не познаваше Харвей, но въпреки всичко чувстваше, че на този човек може да се довери. Още повече че сега и двамата искаха едно и също — да влязат в Таулект и да вземат онова, което им принадлежи: Теди предавателя, а принцът — властта.

— Принце, с нас е и принцеса Хирма, тя спи…

— Хирма тук ли е? — възкликна Тауншенд. — Но как? Откъде?

— Хората на Гро я караха в Таулект. А ние я… така де, ние я откраднахме.

Принцът видя Хирма, която Фил Тензи носеше на ръце, досетил се, че не е лошо да я настани в някоя колиба. Внесоха девойката в бараката на Енди и я поставиха върху купчина сено, като я покриха с пухкава кожа от непознат едър звяр.

— Принцесо — прошепна Тауншенд и я погали по лицето. Но девойката продължи да спи дълбоко и безметежно.

Тауншенд се огледа. Отзад стояха като почетен караул Теди, Фил, Енди и още трима, очевидно също от главатарите.

— Какво й е? — попита принцът.

— Мисля, че са я приспали — предпазливо проговори Фил.

Енди със съмнение поклати глава:

— Не-е… Колко време спи?

Фил вдигна рамене:

— Може би от тази сутрин, а може и от вчера… Но за сутринта сме сигурни.

Енди още по-убедено отпреди повтори:

— Не, Фил, това е магия. Нито една сънотворна билка не действа повече от шест часа.

Още при думата магия Теди скептично изхъмка, сякаш искаше да каже: знаем ги вашите магии! Всички го изгледаха с явно недоволство, но това ни най-малко не го смути.

Тауншенд хвърли внимателен поглед към Теди, а после към принцесата.

— Я извикайте Дик Нехранимайкото…

Един от тримата непознати веднага излезе. Тауншенд пак погледна Теди.

— Познаваш ли Дик Нехранимайкото?

Теди естествено не го познаваше и отрицателно поклати глава.

— Това е най-великият магьосник, когото някога съм виждал — с уважение произнесе принцът и дори за Теди похвалата в неговата уста прозвуча убедително.

Но като човек на голямата наука пилотът отново скептично изхъмка и в този момент в колибата стремително влезе дребничък лис човек с пронизващ многопластов поглед и с маниери на роден екстрасенс. Теди разбра, че той е един от онези пройдохи, за които измамата отдавна е станала точна наука и които будалкат доверчивите и простодушни хорица, като се представят за велики чародейци. Виж го само, научил се да манипулира с биополета! Щом е така, току виж, обявят Теди за месия, изпратен от Всевишния!

През това време Дик разтвори клепачите на принцесата и раздвижи ръце пред лицето й. Той не се и опитваше да изобрази някакви магически жестове, просто проверяваше дали Хирма реагира на движението. Теди с интерес се загледа в работата на Дик. Очите му изведнъж се изцъклиха и на гладко избръснатата му глава избиха, радостно проблясвайки, капчици пот. Той измърмори нещо и тогава пилотът внезапно се досети.

„Ама разбира се!!! Обикновен хипнотичен сън! Принудителен, от втора, ако се не лъжа, степен. Можех да я събудя още през деня.“

Както винаги, вече известното решение изглеждаше учудващо просто.

Впрочем работата на Дик не вървеше съвсем добре, или по-скоро онзи, който беше приспал принцесата, бе поставил някаква скрита бариера. Това само потвърждаваше догадката на пилота. Теди тихичко се приближи, прошепна на Дик: „Продължавай!“, и хвана девойката за ръката така, че нервните окончания на върха на пръстите й да докоснат неговите рецептори.

След минута Тед разбра каква е работата: Дик включи програмата за събуждане, но тя предварително беше блокирана и сега се въртеше в кръг като развалена грамофонна плоча. Той трябваше да бъде разкъсан в самото начало. Разчел всичко до най-малката подробност, Теди се съредоточи, хвана свободната ръка на Дик и в необходимия момент шибна принцесата с Диковото биополе.

Светът сякаш се разтвори и погълна Теди, който не очакваше такъв мощен психорезонанс. Пилотът временно престана да съобразява и тихо седна зад тях направо на пода.

Хирма въздъхна и скоро отвори очи. Тауншенд през цялото време я придържаше за раменете.

— Принце! — зарадва се девойката и се протегна към него.

Най-напред се целунаха, а сетне принцесата се огледа.

— Но къде сме?

— В Дахомея, в табора на Енди Дребосъка.

Едва тогава Хирма обърна внимание и на присъстващите.

— О, Енди! Все си си същият — развесели се тя. — Здравей, Фил!

Брадатият отговори с усмивка.

— Как се чувстваш? — прекъсна потока от поздравления Тауншенд.

— Нормално — отвърна Хирма. — Струва ми се, че цели десет дена мога да не спя. — Тя пак се обърна към останалите: — А, и Дик Нехранимайкото е тук! Ти ли ме събуди?

Дик се оказа съвсем честен.

— Заедно с него — той се обърна и потърси с поглед Теди, но пилотът седеше на пода, още не беше дошъл на себе си от невнимателния контакт с психиката на Нехранимайкото. Фил, който стоеше най-близо до него, го изправи на крака и Теди, получил известно облекчение, постепенно се окопити.

— Аха, това е Теди, разбира се. Без тебе нищо не става!

Теди се усмихна.

— Между другото — намеси се Тауншенд — именно той се изхитрил да те открадне от хората на Гро. Имай предвид.

— В последно време това му стана навик — разтвори ръце принцесата, — длъжница съм ти, Теди.

Той неопределено махна с ръка.

— Енди — обърна се Хирма към гиганта, — твоят готвач-джудже още ли е жив?

— Защо, да не би принцесата да е гладна? — избоботи Дребосъка.

Теди се изненада — много свойски бяха отношенията на тези хора с кралските особи. Но в края на краищата това изобщо не го засягаше.

Те оставиха принцесата в колибата и излязоха под мъждукащия полог на звездното небе. Теди намери Хобарт — малка трепкаща светулка на запад, и тихичко въздъхна. От светлината на огъня, около който насядаха, звездите избледняха и не светеха така ярко. Теди си помисли, че никой от тези хора никога не е видял звездите истински, от Космоса…

— Принце… — започна пилотът, но Тауншенд го спря с енергично махване.

— Можеш да ме наричаш както по-рано — Харвей. Това, първо. А второ — искам да зная какво търсиш и как попадна тук.

Желанието му беше напълно основателно и Теди отговори:

— Непременно трябва да отида в Таулект. Помниш ли, бях ти разказал как хората на Херб Колайти ме хванаха на брега…

Харвей кимна утвърдително.

— Те ми отмъкнаха някои неща, без които не мога да се върна у дома. Зная, че са в Таулект, с положителност го зная. И предполагам, че принц Тауншенд има намерение да превземе града. Ако е така, мога да ви окажа голяма помощ.

Харвей помисли малко, сетне каза:

— Да, имам намерение да превзема Таулект. Но същото има намерение да направи и барон Рой, с когото отношенията ми далеч не са приятелски.

— Тогава ти пръв го превземи — вдигна рамене Теди.

Харвей се намръщи.

— Твърде малко са ми силите за това.

— Ами тогава сключи споразумение с Рой.

Принцът на свой ред се усмихна.

— На Рой изгориха няколко села и той иска да плати със същото, а аз нямам намерение да паля своята земя. Искам само откровено да си поговоря с Гро, Арней, Инци и Карнеги.

Сега Теди се замисли.

— Добре — кимна той, — а как стоят работите с крал Барнегат? Мисля, че Хирма ще каже някоя добра дума на баща си за теб.

— Хм! Наистина това е идея.

— А Барнегат ще бъде тук след два-три дни…

— Ще бъде тук най-късно утре, ако вече не се е появил — прекъсна го Харвей.

Теди впери поглед в него.

— Нали пратеникът ще пристигне при него едва привечер?

Харвей нетърпеливо махна с ръка:

— Ти да не мислиш, че Барнегат е сляп? Не напразно ръководи Данкартен вече седемнадесет години. Той отдавна е разбрал, че се готви голяма каша от страна на Дахомея, най-вероятно в околностите на Алгома. И когато шпионите му докладвали, че Гро стяга войска и от Авостинг, и отвсякъде за Таулект, Барнегат веднага побърза затам.

Теди кимаше, размишлявайки. Отдавна го гризеше някаква смътна, неясна мисъл — изплъзваше му се като змия и а-ха да я улови, но все си оставаше неуловима. Чувството му за вътрешен дискомфорт задълбочаваше усещането, че мисълта е важна. През последния половин час седеше като върху игли. И когато до огъня се мярна Дик Нехранимайкото, внезапно го озари прозрение.

— Стоп! — той скочи и се хвана за главата. — Стоп!

Всички учудено го погледнаха.

— Ама разбира се! — каза Теди високо, но после реши, че не е задължително да го каже на всеослушание, дори е излишно.

„Ние попаднахме в резонанс с Нехранимайкото. Неговият мозък се съгласува с моя по биочестоти! Значи…“

Съвпадението, макар и приблизително, на биочестотите бе голяма рядкост. И щеше да бъде велика глупост да не се използва.

— На какво стоп? — внимателно попита Тауншенд, като видя, че Теди скочи и изведнъж започна да размишлява напрегнато, сумтейки.

Теди сякаш експлодира.

— Харвей, а как би ти харесал такъв вариант — да домъкна тук и Гро, и Инци, и Карнеги, и когото още кажеш, пък след това вземай Таулект с голи ръце? Та нима дахомейците ще тръгнат срещу своя принц?

Харвей се засмя:

— Теди, ти си отличен момък, но явно си от много далеч. Как ще ги домъкнеш тук?

— Ами ако ги домъкна?

Харвей внимателно го погледна.

— Какво си намислил?

Теди се бе успокоил и седна.

— Това вече е друг разговор — кимна той доволно, — трябват ми двадесетина души. И някой, който познава замъка на Арней и местата за влизане в него като собствения си джоб. И още — да познава лично всичките тези барони и херцози.

Харвей се възви назад:

— Енди… Подбери двадесет души — и пак се обърна към пилота: — Трябва ли ти време за подготовка?

— Готов съм да започна веднага.

— Отлично! Това е чист авантюризъм, чувствам го, но, кой знае защо, ми харесва!

Харвей се преобрази. Той беше човек на действието, а принудителното чакане го беше хвърлило в униние. Но сега очите му блеснаха и той заприлича на хищник, излязъл на нощен лов.

След малко двадесетте воини бяха готови. Харвей, Фил, Енди и принцесата също тръгваха. Теди огледа всички и каза:

— Забравихме още някого — Дик Нехранимайкото.

Харвей погледна пилота накриво.

— Но той не е войник, той е магьосник.

— Уви, принце, той ще бъде главният ни войник. Без него нищо не може да се направи.

Моментално изтичаха за Нехранимайкото.

— Чуйте ме добре — каза междувременно Теди на своя отряд. — Искате, не искате, но през цялото това време трябва да ме слушате безпрекословно, без да се замисляте. Забравете кои сте — принц или прост войник. През това време вие ще бъдете продължение на моите ръце, крака, очи и всичко останало. И не се плашете, каквото и да се случи с мен или с вас.

Теди започна психологическа обработка. По принцип планът му би трябвало да се осъществи успешно, можеше да се провали само в резултат на активна аналитическа бариера или блокиране. Но едва ли някой от хората пред него бе способен на подобно нещо. По-добре бе обаче доброволно да му се подчинят.

— Принце — прошепна Хирма на ухото на Харвей, — това е дявол, същински дявол, а не човек. И ще направи всичко точно както казва. Не е за пръв път. Ти видял ли си неговия меч?

— Не…

— Ще го видиш.

Дик Нехранимайкото дойде и тръгнаха. След половинчасово препускане в далечината се показа Таулект. По-нататък трябваше да продължат пеша. Малкият отряд безшумно приближаваше града. Когато бяха само на половин миля от него, Теди ги спря: „Време е.“

Той изпрати двамина да пазят конете, а останалите построи в редица. Деветнадесет различни хора, деветнадесет различни съдби и светове замряха по негова команда.

— Хванете се за ръце! — заповяда пилотът.

Всички учудено се спогледаха, но веднага се подчиниха без излишни приказки.

— Затворете очи!

Теди улови Дик за двете ръце, стисна очи и се концентрира. Дик се поддаде лесно, пилотът усети, че той се стараеше да му помогне, и те се сляха ведно бързо и леко. Сега, когато Теди се подготви за резонанса, всичко мина безболезнено. Просто се почувства хиляди пъти по-силен. Можеше да се заеме и с останалите.

Отначало си представи всички като едно цяло и усети как ръцете му боцкат там, където се докосват до дланите на стоящите до него Хирма и Фил. Нямаше значение, че лявата ръка всъщност бе на Дик Нехранимайкото, Теди я чувстваше като своя.

А след това светът избухна и границите му, и дотогава далечни, изчезнаха някъде в безкрая. Теди отвори двадесетте си чифта очи и видя света от двадесет точки едновременно. С двадесет ръце — осемнадесет десни и две леви, стисна ръкохватката на меча. Той вече знаеше, че съвсем близо започва подземен проход, който извежда направо в замъка на Арней, и това беше чудесно, защото не се налагаше да се мъкнат през целия град и да щурмуват две стени. Познаваше всяко кътче на този замък и беше уверен, че Арней, Гро и Карнеги сега се намират в три отдалечени стаи на дясното крило, а херцог Инци най-вероятно се налива с бира в знаменития зимник под не по-малко знаменитата банкетна зала заедно с Херб Колайти, който му е трети братовчед, макар цяла Дахомея да твърди, че това са приказки. Знаеше, че онази негова част, която представлява Енди Дребосъка, ще трябва да пълзи по подземния проход, защото височината му е метър и шестдесет. Теди знаеше, виждаше, помнеше и чувстваше всичко, което знаеха, виждаха, помнеха и чувстваха всичките деветнадесет нови части от него, оставайки си индивидуалности.

Той пое въздух с двадесет бели дробове и решително тръгна към тунела.

Мълниеносната операция „Таулект“ започна.