Владимир Мегре
Енергията на живота (7)

Разговорът с дядото на Анастасия

Той стана на следващия ден след заминаването на прадядото.

Обикновено, когато от живота си отиват близки роднини, се изказват съболезнования. В последно време дядото на Анастасия беше непрекъснато до своя баща. Сега, когато остана сам, реших да го посетя, да си поговорим, за да го откъсна от тъгата. Така е прието. Знаех приблизително къде мога да го намеря и отидох на съседната полянка.

Дядото на Анастасия стоеше неподвижно в края на полянката, наблюдаваше и слушаше как чуруликат по клоните кедърките. Той беше облечен в дълга риза, оплетена от копривени влакна, препасана с някакъв ремък.

Знаех, че при жителите на тайгата не е прието да се прекъсват размислите на друг човек. Започнах да разбирам колко висока е тази култура на общуване. Тя говори за уважението към мислите на другия човек.

След известно време дядото на Анастасия се обърна и тръгна към мен. Когато се приближи, аз не видях скръб на лицето му — както винаги то беше спокойно.

— Здрасти — протегна ръката си той.

Здрависахме се. Дядото винаги говореше със съвременни, съвсем обикновени думи. Понякога се шегуваше, майтапеше се с мен, но не ме обиждаше. Напротив, той така ме предразполагаше към себе си, сякаш общува с роднина. С него можеше да се говори простичко на каквито и да е теми, дори за това, за което мъжете обикновено говорят в отсъствието на жени.

Без съмнение много от способностите на Анастасия са наследени от родителите и прародителите й и, разбира се, от дядо й, който е взел непосредствено участие в нейното възпитание.

Какви ли способности и знания за живота се крият в този побелял старец, живял повече от сто години и запазил острия си ум и юношеската си подвижност? Той разговаряше с мен със съвсем прости думи, но веднъж го чух как говореше с баща си. Половината от думите изобщо не бях ги чувал до този момент. Значи, когато общува с друг човек, от уважение към събеседника си той използва само неговия речник и начин на изразяване.

— Е, как са там работите в твоето цивилизовано общество? Започват ли да се събуждат? — попита шеговито дядото.

— Нормално — отговорих аз. — Учените се заинтересуваха от идеите на Анастасия. Различни групи работят върху държавни програми, в основата на които са нейните предложения. Работят не само в Русия, но и в други страни, но кога в нашата и в другите държави всичко ще стане така прекрасно, както каза тя, засега не е ясно.

— Всичко вече стана, Владимире. Най-важното е направено.

— Какво разбирате под „най-важното“?

— Анастасия произведе мисъл — създаде образ на бъдещата държава. Направи това с присъщата й прилежност и точност, взе под внимание най-дребните детайли и ситуации при материализацията на мисълта в бъдещата реалност.

Сега ти и много други хора ще наблюдавате материализацията на прекрасното бъдеще.

Енергията на мисълта й е необикновено силна и в пространството няма друга равна на нейната. Тя е съвършена и конкретна; но най-важното е, че продължава да набира сила за сметка на мислите на другите хора. Сега тя не е сама.

Ето, ти казваш, че групи учени от различни страни работят върху държавни програми, предприемачите започват да строят именията, за които тя е помислила, нейната мисъл е възприета от много възрастни и млади. И тези хора, докоснали се до нейната мисъл, произвеждат свои мисли.

Когато мислите на много хора се сливат в едно, те запълват пространството с енергия с невиждана сила и тази енергия материализира прекрасното бъдеще. Сега вече отделни неща от тези мисли се материализират.

— А ако някой започне умишлено да пречи на въплъщението на бъдещето? Например жреците, които днес управляват света, ако самият върховен жрец започне да я спъва?

— Той няма да пречи, а ще помага.

— Защо сте толкова уверен в това?

— Чух един разговор и видях една мисъл.

— Какъв разговор, какво сте видели?

— Владимире, ти сигурно вече си се досетил, че баща ми беше един от тези шестима жреци.

— Не, не съм предполагал такова нещо.

— А би могъл да предположиш. Макар че външната простота, умението да скриваш способностите и възможностите си е една от важните страни на тяхното могъщество.

На тях не им трябва да се хвалят със силата на своето оръжие, както правят това ръководителите на големите държави. Те могат да го насочат накъдето си искат, като насочват мислите на управляващите, като създават съответните ситуации. А и никога не са си поставяли за цел да се хвалят пред хората. В продължение на хилядолетия тяхната главна, най-важна тайна цел е била да успеят да постигнат диалог с Бога.

Те действали, без да се страхуват от Божието възмездие, защото са знаели, че Бог, който е дал на всеки пълна свобода, няма да наруши Своя завет.

Те управлявали човечеството, измъчвали го, като показвали по този начин на Бога, че са по-способни от другите, че съдбата на земната цивилизация зависи от тях. Смятали, че подобно състояние на нещата ще принуди Бог да поведе диалог с тях, но такъв диалог не е имало.

И сега вече стана ясно защо не би могло да има диалог на жреците с Бога.