Владимир Мегре
Енергията на живота (23)

Важните книги

Веднъж попитах дядото на Анастасия дали е чел някакви духовни или научни книги. Последва много странен отговор:

— Така да взема някоя книга в ръце, да я прелиствам и да чета написаните в нея думи ми се е случвало само веднъж. Но всичко, което е написано във важните книги, ми е известно.

— Откъде ви е известно? И какво означава важни, значими книги? Щом има важни, значи съществуват и такива, които не са от значение.

— Съществуват. А на тебе за какво ти е да си пълниш главата с всичко това?

— Как така защо? Културният, интелигентният човек трябва да бъде начетен. Когато се изказвам на читателските конференции, се случва да ме питат дали съм чел една или друга книга. А аз съм прочел малко книги през живота си. И затова ми се иска да знам кои книги трябва да чета най-напред. Един живот не стига, за да се прочетат всичките, дори ако се занимаваш с четене от сутрин до вечер. Та затова ми трябва да зная кои са важните книги, за да не изглеждам пълен профан.

— Знаеш ли, Владимире, когато те питат на твоите читателски конференции какви книги си прочел, отговори на хората, че познаваш всички книги.

— Не мога да отговоря така, ако не съм ги прочел. Може да ме попитат какво е казал в книгата си някой конкретен автор. Щом дори не съм държал тази книга в ръце, няма да мога да отговоря нищо.

— Отговори им просто така: „Този автор не е казал нищо съществено.“ Нека онзи, който е насочил вниманието ти към някоя книга, да докаже обратното. Разбираш ли, Владимире, само така изглежда, че книгите сякаш са много по количество. В действителност не би могло да се съберат и десет на брой, които са от значение.

— А как да се прецени важността на книгата?

— С помощта на класификатор.

— Можете ли да ми дадете този класификатор? Поне за известно време.

— Разбира се, мога да го дам и на теб, и на всички твои читатели. Работата е в това, че като класификатор на значимостта на книгите се явява начинът на живот на хората.

— Как така начинът на живот? Какво общо има той?

— Хората живеят в различни краища на Земята. Човешките общности се обуславят от различията между страните. Културите на народите в отделните държави се различават една от друга. Различава се и начинът им на живот, неговата продължителност. Освен всичко друго културата на различните народности се формира и под въздействието на главната книга. Като правило тя е тази, която определя философията на народа, типа религия, а следователно и начина на живот.

Например в Китай се смята за важно учението на Конфуций. Специфичното виждане на света се е развивало в Китай от древни времена. Казано накратко, то разглежда света като жива система.

Част от тази космическа система е представата за „ин“ и „ян“. Ако те интересува начина на живот на китайския народ, ако в него виждаш пример за цялото човечество, прочети книгата, написана от Конфуций. Ако те интересува мирогледа на японците, техните постижения в живота, прочети книгата, която разказва за традиционната религия на тази страна — шинтоизма. В много отношения именно тя е формирала начина на живот на японския народ.

Но ако смяташ, че най-щастливите хора живеят в християнския свят, тогава прочети Библията. Важните книги са тези, които формират този или онзи начин на живот на човешкото съдружие.

— Но нали в християнството има и много друга духовна литература освен самата Библия.

— Да, има, и то много, но в тях няма абсолютно нищо ново. Като правило във всяка значима книга има една-две основни мисли или толкова философски извода. Всички останали книги на същата тема просто повтарят основната мисъл и не внасят нищо ново в светогледа на читателя.

Ето, например една от основните мисли в Библията е тази, че трябва да се покланяме на Бога и да изпълняваме Неговите заповеди. След това се появяват множество книги, които разказват как по-добре да се прави това.

В едните се говори за необходимостта да се кръстим с два пръста, в другите — с три. Как е по-добре да се строят храмовете, какъв да бъде външният им вид. Дават се стотици примери за поклонения, извършени от различни хора, привърженици на поклоненията. Съобщава се за войни и спорове около начина на поклонение.

Хората потъват в тези спорове и губят способността си да определят основната мисъл. Те престават да сравняват основната мисъл с другите мисли. Става така, че като четат много книги за едно и също нещо, те не получават нова информация, а само блокират своите аналитични способности. И даже не се опитват да разберат дали Бог действително иска от човека да Му се покланя. А може би Бог иска нещо съвсем друго?

Както виждаш, в продължение на две хиляди години стотици хиляди „духовни“ книги фактически говорят за едно и също нещо. Появата на нова обоснована мисъл за взаимоотношенията между Бога и човека означава, че за първи път след две хиляди години се е появила нова значима книга. Щом тя се появи, това означава, че предишната от разреда на важните е преминала в категорията на историческите книги.

— Вие говорите за появяването на нова значима книга. Коя е тя?

— „Сътворението“. В нея се съдържат нови мисли. И те са обосновани. Главната мисъл в тази книга ясно и обосновано казва какво иска Бог от човека и какво е предназначението на човека. Ти написа тази книга по думите на Анастасия, Владимире, и си спомни какво отговори Бог на въпроса на вселенските същности: „Какво желаеш толкоз силно Ти?“ — питали всички, а Той в отговор, уверен в своята мечта, им казал: „Съвместното творение и радостта на всички от неговото съзерцаване“.

— А къде са доказателствата, че тази фраза изразява желанието именно на Бога?

— Доказателствата са навсякъде — дори в самата фраза; в сърцето и в човешката душа, в логиката на мисълта. Сам прецени. Ако се приеме за основа, че Бог е сътворил Земята и човека, тогава и по-нататъшните чувства на Бога ще съответстват на чувствата на човека — както на родителя към неговите деца. Всеки любещ родител желае съвместно творчество с децата си.

Втората част на фразата говори за това, какво творение точно желае Бог: И радост за всички от неговото съзерцаване. А сега кажи кои творения могат да носят радост на абсолютно всички?

— Трудно е да се отговори на този въпрос. За едни носи радост хубавият автомобил, други са равнодушни към колите. Едни обичат да си похапват месо, други пък съвсем не го ядат. Даже има и народна поговорка: „На вкус и на цвят приятели няма.“ Едва ли може да се намери предмет, който биха харесали всички.

— И въпреки това може — например въздухът, водата, цветята…

— Но нали това вече е създадено, а тук става дума за съвместно творение.

— Да, въздухът, водата, растителността са сътворени, но те могат да са различни. Човекът е в състояние да направи така, че въздухът да е прашен, изпълнен с дим и смъртоносни газове и същият този човек може да го напълни с етери, с аромати, с нектар. И водата е различна. Може да се използва вода, миришеща на хлор, а може да се пие и жива вода. Сред многообразието на растенията може да се създаде хаос от боклуци, но пък може да се творят и живи картини с необикновена красота, които радват очите и привличат към себе си. В книгата „Сътворение“ има една фраза за това.

— Ако книгата „Сътворение“, както казвате, е важна, тогава и тя трябва да промени живота на обществото или да му повлияе по някакъв начин?

— Да, законът е такъв. Новата мисъл, задължително ще се въплъти като нов начин на живот на обществото.

— Но кога ще стане това? Минаха вече две години от издаването й?

— По-точно е да се каже не вече, а още. Но и за този относително кратък срок тя направи много. Нали самият ти казваше, че много хора вече се опитват да изграждат новия си начин на живот. Даже се създават и нови правителствени програми за държавното устройство.

— Да, казах. Тези прояви действително съществуват.

— Ето, виждаш ли. На християнската идеология са й трябвали триста години, за да стигне до осезаема изява, а тук — само две. Мислите на Анастасия се материализират в реалния живот на много хора, обединяват техните стремежи в единен творчески порив за всеобщо сътворение.

Тя разпръсна новото мислене в пространството и това е събитие от вселенски мащаб. Следователно и книгата, в която за първи път са прозвучали тези мисли, ще получи съответстваща оценка.

— Това означава ли, че и аз ще бъда един от значимите писатели?

— Ти няма да си един от… ти ще бъдеш най-значимият, Владимире. Внучката дори не би помислила за второстепенни роли за любимия си.

— Не е точно така. В популярния вестник „Аргументи и факти“ публикуваха рейтинга на книгите. В него „Книгата на рода“ е поставена на второ място.

— Ще мине известно време и хората ще осъзнаят значението на книгите, написани от тебе. И тогава дори и първото място ще е малко за тях. Изминаха само шест години, откакто ти написа първата книга. Тогава не те познаваше никой, а днес не си просто известен. Чух, че са те удостоили със званието народен академик и са ти връчили диплома.

— Да. Но това не е звание на традиционната академия, а на обществената.

— Именно, на обществената. Цени това звание, то е по-високо от традиционното, защото тук е казал думата си народът. Онези, които са осъзнали важността на казаното в твоите книги и са определили твоята значимост, фактически са разбрали мислите на Анастасия и са ги оценили. Това са могли да направят не обикновени хора, а такива, които ще успеят да реализират, да разберат и да материализират мислите. Така ще бъде! Само че да не се възгордееш, трябва да издържиш до идването на това време, без да станеш горделив и високомерен.

— Ще се постарая. Ще прочета още веднъж казаното от Анастасия. И сам разбирам, че няма да чета всякаква белетристика и криминалета. В тях действително няма кой знае какви мисли. Те са само така, за развлечение. Но има един въпрос, който си остава неясен за мен. Дали една книга е значима, или не, може да се определи само след като я прочетеш. Но количеството на написаните книги е огромно. Като влезеш в някоя библиотека, виждаш по рафтовете десетки хиляди книги. Заглавията на много от тях са претенциозни като „Разговори с Бога“ например, „Откриване на истината“, „Всички тайни на живота“. А всъщност четеш, четеш, а в тях няма никаква нова мисъл. Сред десетте хиляди може да се намира и някоя важна, но вероятността да попадна на нея е едно към десет хиляди. Какво да се прави?

— Ами аз нали за това ти говоря. Преди да започнеш да четеш, се взри в живота на планетата, избери си ситуация от живота на хората, която ти харесва, и започни да четеш книгата, да размисляш.

— Ами ако не ми хареса нищо? При всички народи нещастията си приличат. Различия, разбира се, има, но като цяло… Ето, екологията например се влошава по цялата Земя…

— Е, щом нищо не ти харесва от живота, тогава помисли как да го направиш приятен, красив. И когато решиш, сам ще напишеш книга.

— Сам? Без нищо да чета?

— Ех, Владимире, защо се объркваш така сам? Нали самият ти казваш, че не можеш да намериш стойностни книги. Зад ярките, биещи на очи заглавия има само сбор от думи без смисъл, без нова мисъл. И в същото време се съмняваш, смяташ, че не можеш да бъдеш умен, без да си прочел безсмислиците. Между другото, ще ти кажа, че всеки човек още с раждането си се опитва да чете главната книга. Нейният език се различава от печатните букви. Спомни си: „А този език си има миризми и цвят…“.

— Разбрах.

— Ами тогава започвай да я четеш и да мислиш.