Владимир Мегре
Кои сме ние? (25)

Приложение

Земите на Ростовска област (до 50% от територията от Салските степи) се превръщат в пустини, в Алтайския край — една трета от Кулудинските степи и още 13 други обекта в Руската Федерация. Незакрепените пясъци заемат 6,5 милиона хектара. Като цяло, най-големият им дял (до 10% от общата площ) е в Прикаспийската низина. Общата площ на почвите в Русия, превръщащи се в пустини или потенциално заплашени да станат пустини, достига 50 милиона хектара.

Според агрохимическите показатели орните земи на Русия средно са ниско продуктивни, особено в Нечерноземието. В орния слой не достигат значително количество хранителни елементи за селскостопанските култури: азот, фосфор, калий, калций, магнезий, микроелементи (особено кобалт/ молибден и цинк). Киселите почви възлизат на повече от една трета от орните земи, а тези, с ниско съдържание на подвижен фосфор и калий — съответно на 30% и 10%. Над 43% от орните земи се характеризират с ниско съдържание на хумус^[1], в това число критически ниско — 15%. В Нечерноземната зона делът на последните нараства до 45%. Сред орните земи на Калужската, Смоленската, Астраханската, Волгоградската области, на републиките Калмикия, Адигея, Бурятия, Тува над 75% са низкохумусните почви. Експертите смятат, че поради нередовното и недостатъчното използване на орса нискохумусните почви. Експертите смятат, че в пораганични торове съдържанието на хумуса в почвите на Русия е достигнало пределно минималното си равнище: в Нечерноземната зона — 1,3%—1,5% в орния слой, в централно-черноземните области — 3,5%-5,0%. Загубите на хумус в орните земи всяка година се оценяват на 0,6–0,7 т/хектар (до 1,0 т/хектар — на черноземите), а като цяло за страната — приблизително на 80 милиона тона.

Доказано е, че съществува практически линейна зависимост между запасите на хумуса в основните типове почви и плодородието на най-важните селскостопански култури. При увеличаване на запасите от хумус с 1 т/хектар средната продуктивност на житните култури по черноземието се увеличава средно с 0,10–1,15 центнера/хектар. За редица култури, отглеждани в различни почвено-климатични условия, тази цифра достига 0,3 центнера житни единици (ж.е.). При намаляване на мощността на хумусните хоризонти на черноземите с 1 см под влиянието на естествени и антропогенни фактори (в частност ерозия) добивът от житните култури намалява с 1 центнер.

В продължение на много години ресурсите на земята на Русия са експлоатирани с екстензивни методи, извличането на хранителните елементи заедно с реколтата често е надвишавало възстановяването им в почвата.

Учените-агрономи предупреждават, че екстензивното използване на плодородието на почвите ще доведе до необратимо развитие на негативните процеси. Като потвърждение на това служи динамиката на общия обем на прибираните житни култури. Всяка година необходимата дажба естествена тор за поддържането на бездефицитен баланс на хумуса възлиза на 7–15 т/хектар. За това е необходимо всяка година в почвата да се внася не по-малко от 1 милиард тона органически торове. Сега в Русия се използват само близо 100–120 милиона тона или на практика 10 пъти по-малко от необходимото.

Какво се случва сега с възпроизвеждането на ресурсите на земята? Централизираното финансиране на работите по облагородяването на земите е изцяло прекратено, техните обеми катастрофално се съкращават. Финансирането се осъществява за сметка на местния бюджет, а от 1993 година насам — от плащанията на данък земя и 30% за сметка на онези, които стопанисват земята. Като резултат от 1994 година досега всички работи по обогатяване с торфени компости^[2] в Нечерноземната зона, а също така и варуване^[3] на киселите почви, по доставката на варови материали и фосфоритно брашно, по обработката с фосфорити практически напълно са спрени в голяма част от територията на Русия поради липса на средства у местните администрации за провеждане на агрохимическа работа.

Остават нереализирани почти всички комплексни федерални програми за повишаване на плодородието на почвите и развитие на агропроизводството на Министерството на селското стопанство и хранително-вкусовата продукция и на правителството на Русия.

Взимайки предвид горепосочените факти, може да се говори за прогресираща деградация на почвените обвивки на Русия, което представлява заплаха за екологичната, хранителната и националната безопасност на страната.