Метаданни
Данни
- Серия
- Звънтящите кедри на Русия (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сотворение, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Зоя Петрова-Тимова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.
История
- —Корекция
- —Добавяне
- —Ново цифровизиране
Проблемите в живота съвършенството са утвърждавали
— И всичко това Адам е имал?
— Да, имал го е! И затова стремително мисълта му е летяла. Предназначение за всичко, сравнително за кратко да определи успяла. И като ден години сто и осемдесет преминали.
— Сто и осемдесет години! До такава ли дълбока старост е живял сам Адам?
— Сам, с делата си безкрайно завладяващи и интересни живял Адам — човекът първи. И неговите сто и осемдесет години не старост му донесли, а разцвет.
— На сто и осемдесет години е стар човекът. Дори се смята, че е дълголетник, и обикновено го налягат болести и немощ.
— Това важи за днес, Владимире, а тогава болестите дори не са докосвали човека. Животът на всяка клетка от плътта бил доста дълъг, но ако клетчицата все пак се е изморявала и трябвало да си отиде, изпълнена с енергия на нейно място нова смяна веднага е заставала. Плътта човешка толкова години могла е да живее, доколкото е искала Душата и искал е Духът.
— Тогава какво се получава, че днешният човек сам не желае по-дълго да живее?
— Със своите деяния той всекидневно своето време съкращава. Измислил е сам дори и смъртта за себе си човекът.
— Че как ще я измисли? Та тя сама пристига против волята ни.
— Когато пиеш алкохол, когато пушиш, когато влизаш в град, в който е наситен въздухът със смрад, когато мъртвата храна употребяваш, със злобата си сам себе си разяждаш, кажи ми, Владимире, кой, ако не ти сам, смъртта си ускоряваш?
— Такъв живот за всички днес настана.
— Човекът е свободен. Живота си сам всеки построява и в секунди времето си отброява.
— А там де, в рая, не са ли съществували проблеми?
— Дори и да ги е имало, не са се разрешавали в нечии ущърб, а съвършенството в живота те са утвърждавали.