Майкъл Конъли
Трафик (8)

Глава VIII

Хари мина край паметника пред „Паркър сентър“ и влезе във фоайето, където трябваше да си покаже значката на полицая на пропуска, за да го пусне. Управлението бе прекалено голямо и безлично. Ченгетата на пропуска не биха познали никого с ранг по-нисък от началник.

Фоайето бе препълнено с хора, които идваха или си отиваха. Някои бяха с униформи, други с костюми, трети с етикетчета „ПОСЕТИТЕЛ“ на ризите си и ококорен поглед на граждани, пристъпващи за първи път в лабиринта. Хари бе започнал да смята „Паркър сентър“ за бюрократичен лабиринт, който по-скоро спъваше, отколкото улесняваше работата на уличния полицай. Състоеше се от осем етажа, като се упражняваше пълен контрол върху всеки коридор на всеки етаж. Всичките ревниво се пазеха от шефове, временни и помощник-началници. А всяка група си имаше своите подозрения към останалите. Всяка бе „държава в държавата“.

Бош беше господар на лабиринта през осемте си години в „Кражби и убийства“. А сетне се сгромоляса и изгоря при разследване на ОВР, касаещо стрелбата му по невъоръжен човек, заподозрян в поредица от убийства. Бош стрелял, когато мъжът бръкнал под една възглавница в скривалището си за пистолет, както той си бе помислил. Нямало обаче никакъв пистолет. Под възглавницата имало малка перука. Би било почти смешно, ако човекът не бе отнесъл куршума. Други следователи от ОКУ установиха връзката му с единайсет убийства. Тялото му бе изпратено с картонена кутия в крематориум. Бош пък бе запратен в холивудския участък…

Асансьорът бе претъпкан и миришеше на лош дъх. Слезе на четвъртия етаж и влезе в залите на лабораторията по криминалистика. Секретарката вече си беше тръгнала. Той се надвеси през прозорчето и натисна един бутон, който отвори с бръмчене половината врата. Мина през отдела за балистични експертизи и влезе в общата зала. Донован бе все още там на бюрото си.

— Как влезе тук?

— Сам се пуснах.

— Хари, не прави така. Не можеш просто да се разхождаш и да нарушаваш охраната.

Бош кимна в знак на разкаяние.

— Какво искаш? — попита Донован. — Не работя по никой от твоите случаи.

— Напротив.

— По кой?

— Кал Мур.

— Глупости!

— Слушай, занимавам се е част от него, разбираш ли? Имам само няколко въпроса. Можеш да отговориш, ако искаш. Ако не, няма проблем.

— За какво става дума?

— Проследих някои неща, които изскочиха при два от случаите ми, и през всичко минава следата на Кал Мур. Така че просто… Просто искам да съм сигурен за Мур. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Не, не разбирам.

Бош си взе стол от съседното бюро и седна. Бяха сами в залата, но Хари говореше тихо и бавно, с което се надяваше да измами евентуална записваща техника.

— Трябва да съм сигурен. Ще си остане между нас. Питам се, можеш ли да ми кажеш дали всичко се потвърди?

— Кое да се потвърди?

— Стига бе. Той ли е бил и имало ли е някой друг в стаята?

Последва дълго мълчание и после Донован прочисти гърло. Накрая попита:

— Как така работиш по случаи, през които минава неговата следа?

„Справедлив въпрос“ — помисли си Бош. Отваряше се малко прозорче.

— Имам мъртъв пласьор на наркотици. Бях помолил Мур да провери някои неща по този случай. После получавам труп, някой си Хуан Доу, в една задна уличка на „Сънсет“. Мур го е намерил. На другия ден той се настанява в онази дупка и прави номера с пушката. Или поне така изглежда. Искам само да съм сигурен, че нещата са така, както изглеждат. Чух, че в моргата са потвърдили самоличността му.

— И какво те кара да мислиш, че тези два случая са свързани с Мур?

— Точно сега не мисля нищо. Само се опитвам да елиминирам разни възможности. Може би всичко е съвпадение. Не съм сигурен.

— Ами не зная какво са разбрали при аутопсията, но взех отпечатъци от стаята, които са негови. В стаята е бил Мур. Току-що приключих. Отне ми цял ден.

— Защо?

— Компютърът в Министерството на правосъдието беше развален цяла сутрин. Не можех да получа отпечатъци. Отидох в „Личен състав“ да взема тези на Мур от досието му и там ми казаха, че Ървинг вече го бил прибрал и отнесъл на съдебния лекар. Знаеш, това не би трябвало да се прави, ама кой ще му каже, та да влезе в черния му списък. Затова се наложи да чакам компютърът да се оправи. Получих отпечатъците му след обяд и едва преди малко свърших. В стаята е бил Мур.

— Къде бяха отпечатъците?

— Почакай.

Донован се завъртя със стола си към един шкаф и отключи някакво чекмедже с ключ, който извади от джоба си. Докато се ровеше из папките, Бош запали цигара. Най-сетне Донован издърпа една папка и се завъртя обратно към бюрото.

— Загаси тая гадост, Хари. Мразя тази гнусотия.

Бош пусна цигарата на линолеума, настъпи я и изрита фаса под бюрото на Донован, който бе започнал да преглежда няколко страници, извадени от папката. Хари видя, че на всяка имаше скица на мотелската стая, в която бе намерен трупът на Мур, погледната отгоре.

— Добре, ето — каза Донован. — Отпечатъците в стаята са на Мур. Всичките. Аз ги срав…

— Това го каза.

— Ще стигнем и до въпроса. Да видим. Имаме палец — четиринайсет точки — върху приклада на оръжието. Това, предполагам, беше ключовият отпечатък. С четиринайсет.

Хари знаеше, че бяха нужни само пет съвпадащи точки при сравняване на отпечатъци, за да бъде приета установената самоличност в съда. Да имаш отпечатък върху оръжие с четиринайсет съвпадащи точки бе все едно да имаш снимка на човека, държащ оръжието.

— После… чакай да видим… Имаме четири с по три съвпадащи точки върху цевите на оръжието. Смятам, че тези някак са се замазали, когато то е изскочило от ръцете му. Така че тук наистина няма нищо ясно.

— Ами по спусъците?

— Не. Нищо. Дръпнал е спусъците с крак и е носел чорап, не помниш ли?

— Ами из стаята? Видях те да поръсваш с прах климатичната инсталация.

— Да, но по циферблата нямаше нищо. Решихме, че я е пуснал на най-студено. Нали знаеш, за да забави разлагането. Циферблатът обаче беше чист. Той е пластмасов с груба повърхност, така че едва ли щеше да остане нещо за нас.

— Какво друго?

Донован се върна към схемите си.

— Взех отпечатъци от значката му — показалец и палец, съответно пет и седем съвпадащи точки. Значката беше върху бюрото заедно с портфейла, по който обаче нямаше нищо. Само зацапвания. По пистолета на бюрото имаше само замазани отпечатъци, ала на патрона се виждаше ясен палец. После имам почти цялата ръка (длан, палец и три пръста) на лявата врата на шкафчето под мивката в банята. Предполагам, че сигурно се е подпрял на нея, когато се е настанявал на пода. Какъв начин да си отидеш, а!

— Да. Това ли е?

— Да. Ъъ, не. Върху вестника, който беше на стола, имам много ясни отпечатъци. Пак палец и три пръста.

— А по гилзите?

— Само замазани петна. Не можах да взема нищо от гилзите.

— А по бележката?

— Нищо.

— Някой да е проверил почерка?

— Ами всъщност бе написано с печатни букви. Шийхан обаче го даде на специалист графолог, който го провери. Каза, че съвпада. Преди няколко месеца Мур се изнесе от дома на жена си и си взе апартамент на едно място в Лос Фелис, казва се „Фонтаните“. Попълнил е нова адресна регистрация. Беше в досието, което Ървинг заграби. Както и да е, адресната регистрация също била попълнена с печатни букви.

— А пушката? Някой проследи ли серийния номер?

— Номерът е бил изпилен и изгорен с киселина. Знаеш ли, Хари, не трябва да ти казвам толкова много. Мисля, че трябва просто… — Той не довърши изречението си. Обърна стола си към шкафа и започна да прибира схемите.

— Почти свърших, приятел. Ами траекторията на куршумите? Проследи ли я?

Донован затвори и заключи чекмеджето и пак се обърна.

— Започнах, не съм свършил. Говорим обаче за две успоредни цеви и два патрона. Бих казал, че може да го е направил от петнайсет сантиметра разстояние, за да се получи такъв резултат. Тук няма никаква загадка.

Бош кимна и погледна часовника си, после стана.

— Последен въпрос.

— Давай. Вече ти изпях достатъчно, за да нося постоянно бинт около задника си. Ще внимаваш с това, което ти казах, нали?

— Разбира се. Последно нещо. Неустановени отпечатъци. Колко отпечатъци имаш, които не си свързал с Мур?

— Нито един. Питах се дали някой няма все пак да се поинтересува от това.

Бош седна обратно. Не беше логично. Знаеше, че една мотелска стая е като работещо момиче. Всеки клиент оставя по нещо след себе си. Нямаше значение дали стаите се оправят и сравнително добре се почистват между наемателите. Винаги оставаше по нещо, някакъв издайнически знак. Хари не можеше да приеме, че всяка повърхност, която Донован е проверил, е била чиста с изключение на местата, където са намерени отпечатъците на Мур.

— Как така никой не го е интересувало?

— Имам предвид, че никой не обели зъб. Казах на Шийхан и на онзи дръвник от ОВР, който го следваше навсякъде. Държаха се, като че това нищо не им говори. Нали разбираш? Нещо като: „Голяма работа, значи няма други отпечатъци.“ Май никога преди не са намирали труп в мотелска стая. Мамка му, снощи си мислех, че ще събирам отпечатъци до полунощ. Обаче намерих само тези, за които ти казах. Това бе най-чистата мотелска стая, от която съм взимал отпечатъци. Искам да кажа, даже използвах и лазер. Не видях нищо освен петна от парцала, почистил стаята. А ако питаш мен, Хари, не беше място, където управителят се грижи много за чистотата.

— Каза го на Шийхан, нали?

— Да, казах му, когато свърших. Мислех си, че понеже беше вечерта на Коледа, те ще рекат, че съм пълен боклук и само се опитвам да се прибера вкъщи при семейството. Но аз им казах, а те просто викат: „Чудесно. Това е всичко. Лека нощ, весела Коледа.“ Тръгнах си. Майната му.

Бош се замисли за Шийхан, Частайн и Ървинг. Шийхан беше компетентен следовател. Обаче е тези двамата, които кръжаха над главата му, можеше да е направил грешка. Бяха влезли в мотелската стая сто процента сигурни, че е самоубийство. Бош би направил същото. Даже откриха писмо. След всичко това вероятно трябваше да намерят нож в гърба на Мур, за да си променят мнението. Липсата на други отпечатъци в стаята, заличаването на серийния номер върху пушката. Това бяха неща, които трябваше да свалят процентите на увереността им до петдесет на петдесет. Нищо обаче не бе променило мнението им. Хари започваше да се пита дали резултатите от аутопсията ще подкрепят версията за самоубийството.

Стана отново, благодари на Донован за информацията и излезе. Спусна се по стълбите до третия етаж и влезе в залата на ОКУ. Повечето от бюрата, подредени в три реда, бяха празни, тъй като минаваше пет. Това на Шийхан бе от изоставените. Някои от детективите, които все още бяха там, вдигнаха погледи към него, ала сетне ги отместиха. Бош не представляваше никакъв интерес за тях. Той бе образец за това какво можеше да се случи, как лесно човек можеше да пропадне.

— Шийхан да е още тук? — попита Бош дежурния детектив — жена, която седеше на предното бюро и се занимаваше с телефонните обаждания, постъпващите доклади и всичката друга черна работа.

— За днес свърши — отвърна тя, без да вдигне поглед от разписанието за отпуски на персонала, което попълваше. — Обади се от моргата преди няколко минути и каза, че е „код седем“ до сутринта.

— Има ли някое бюро, което бих могъл да използвам за няколко минути? Трябва да направя няколко обаждания. — Беше му кофти да моли за такова разрешение, след като бе работил в тази зала осем години.

— Просто си изберете някое — каза тя, без изобщо да вдига поглед.

Бош седна на едно бюро, което бе сравнително подредено. Набра номера на отдела в холивудския участък, където работеше, е надеждата, че все още ще има някой. Отговори Карън Мошито и той попита дали има някакви съобщения за него.

— Само едно. Някоя си Силвия. Не е дала второ име.

Той записа номера, чувствайки как пулсът му се ускорява.

— Чу ли за Мур? — попита Мошито.

— Имаш предвид потвърждаването на самоличността му ли? Да, чух.

— Не. Аутопсията е оплескана. В новините по радиото казаха, че е без определено заключение. Никога не съм чувал изстрел с двуцевка в лицето да не води до заключения.

— Кога се е разчуло?

— Току-що го чух в пет по радио KFWB.

Бош затвори и опита още веднъж да се свърже с Портър. Отново никой не отговори, нито пък се задейства секретар. Хари се питаше дали съсипаното ченге не си беше там и просто не вдигаше. Представи си как Портър седи с бутилка в ъгъла на тъмна стая и го е страх да отговори на вратата или телефона.

Погледна номера на Силвия Мур, който бе записал. Чудеше се дали е чула за аутопсията. Вероятно. Тя вдигна на третото позвъняване.

— Госпожа Мур?

— Силвия е.

— Тук е Хари Бош.

— Зная. — Тя не каза нищо повече.

— Как се справяте?

— Мисля, че съм добре. Аз… Обадих се, защото просто искам да ви благодаря. За начина, по който се държахте с мен.

— О, ами вие не… Беше само…

— Помните ли книгата, за която ви казах снощи?

— „Дългото сбогуване“ ли?

— В нея има още един ред, върху който мислех. „За мен благородният рицар е рядкост, като дебелия пощальон.“ Като че ли в наши дни има много дебели пощальони. — Смехът й бе много тих, почти като плача й. — Но не и много благородни рицари. Вие бяхте такъв снощи.

Бош не знаеше какво да каже и просто се мъчеше да си я представи от другата страна на потъналата в мълчание линия.

— Много мило от ваша страна. Не знам обаче дали го заслужавам. Понякога не мисля, че нещата, които се налага да върша, ме правят голям рицар.

Поприказваха си още малко за незначителни неща и се сбогуваха. Той затвори и за миг остана неподвижен, загледан в телефона и мислещ за казаните и премълчаните неща. Имаше нещо между тях. Връзка. Свързваше ги нещо повече от смъртта на съпруга й. Повече от едно разследване. Между тях имаше връзка.

Отвори тефтерчето отново на хронологичната таблица, която бе направил по-рано.

9 ноем. Данс е арестуван

13 ноем. Джими Капс умира

4 дек. Мур и Бош се срещат

Сега започна да прибавя други дати и факти, дори такива, които като че ли не пасваха в картината в момента. Водещото го чувство обаче бе, че случаите му са свързани и че свързващото звено е Калексико Мур. Докато пишеше, гледаше на схемата като на едно цяло. После я проучи и откри, че тя даваше известен контекст на мислите, които се блъскаха в главата му през последните два дни.

1 ноем. Доклад на BANG за черния лед

9 ноем. Рикард получава информ. от Джими Капс

9 ноем. Данс е арестуван, случаят пропада

13 ноем. Джими Капс умира

4 дек. Мур и Бош се срещат; Мур крие информ.

11 дек. Мур получава информ. от Агенцията за борба с наркотиците

18 дек. Мур намира труп — Хуан Доу №67

18 дек. Портър получава случая Хуан Доу

19 дек. Мур отсяда в „Убежището“, самоубийство?

24 дек. Аутопсията на Хуан Доу №67 — буболечки?

25 дек. Намерен е трупът на Мур

26 дек. Портър се оттегля

26 дек. Аутопсията на Мур — без заключение?

Не можеше обаче да изучава списъка прекалено дълго, без да мисли за Силвия Мур.