Николай Теллалов
Ангели пазители (1)

То

Навигаторът изпълни програмата си и достави капсулата на орбита около новия свят. Веднага след това инструкциите му наредиха да активира оперативната единица и да й предаде контрола над неодушевения механичен носител, превръщайки се в придатък на новия господар на мисията.

ОЕ на свой ред задейства пасивно сканиране на планетата. На този етап времето не представляваше съществен фактор, с който приоритетно да се съобразява, изпълнявайки заложената от Създателите програма за действие. Проучването щеше да продължи толкова време, колкото бе необходимо за получаване на предвидените стойности на вероятностите в логическите контури на оперативната единица, а именно — дали да предприеме намеса, или отново да предаде управлението на навигатора и да продължи блуждаенето в пространството.

Тъй като оперативната единица не беше Изследовател, обработката на информацията се сведе до подреждането на получаваните данни в тестова матрица. При попълването й се отхвърляха един след друг складираните в паметните клетки варианти за стратегия с приложените към всяка от тях тактически алгоритми.

Светът бе жив. Според твърдите критерии на Създателите животът тук спадаше към форми от най-низше равнище. Повечето компоненти на биосферата принадлежаха към безперспективни еволюционни клонове. Доминиращата популация категорично не отговаряше на оценката за пригодност да даде нещо смислено.

Когато матрицата се попълни, се осъществи окончателният избор на стратегия. Излишните информационни бази бяха заличени. Предстоеше уточняване на тактиката в зависимост от редица фактори като резистентността на безполезните компоненти на местната биосфера, така че отстраняването им да стане гладко и безпроблемно, но преди всичко — съобразно с данните от проверката дали този свят се намира под закрилата на някой от Опонентите.

На мястото на изтритата матрица започна попълването на нова. И резултатът не закъсня. Механичните сетива усетиха тънка, едва-едва доловима с метода на пасивното сканиране отбранителна мрежа. С програмирано безстрастно търпение ОЕ продължи да събира трошиците информация за евентуалната защитна система. Отново не отчете колко време отне идентификацията на противника, времето щеше да е от значение на етапа оперативна намеса на самия терен.

Противник имаше, разбира се. Вероятността закова най-високо ниво на потвърждение. Активна променяща единица. Дейността й много мъчно се забелязваше, но беше безспорно засечена. Повече данни би могло да даде само активно сканиране, но то би предупредило съперника за присъствието на пришълеца. Защитникът Променящ отдавна се бе настанил в този свят и осъществяваните от него мероприятия противоречаха на базовата програма на Създателите, той осуетяваше плановете им, а следователно се налагаше първо да бъде изваден от строя, така че да не пречи на Въздействието.

ОЕ се зае да локализира противника. Този етап се оказа още по-труден, нивата на вероятности все не излизаха от областта на неопределеност и създаваха напрежение в клетките на логическите контури на пришълеца. Въпреки това той продължи да анализира, докато таймерът на почти неактивния вече навигатор не даде приоритетна инструкция за пристъпване към действие — Създателите бяха преценили, че някои етапи от типовата мисия не биваше да продължават до безкрайност.

Пришълецът послушно свали нивото на неопределеност и анализира вероятностите. Несигурността обаче остана — сигналът беше размазан. Капани и лъжливи обекти. Напрегнати възли в мрежата. Автономни контури. Последните не са пречка, не са противници. Само е задължително да се избегнат, атаката следва да е точно прицелена срещу действителната противникова единица, не срещу нейните създадени или приобщени придатъци.

Логическите контури отделиха най-подозрителния обект. Разбира се, той не се покри с източниците на най-интензивен сигнал. Маскировка. Филтрирането и анализът обаче показаха най-вероятната картина. Съществуваше все пак известен риск, защото имаше още два подозрителни обекта. Тестовата подматрица ги квалифицира като сложно организирани автономни контури. Излишно сложни. Именно в това е слабостта на всички единици на Опонентите. Функциите им изискват по-сложна структура.

Пришълецът избра тактиката и генерира алгоритъм за действие. И с това навлезе в предпоследния етап от мисията си.

Таймерът на навигатора започна обратно броене, а капсулата планирано се трансформира в инструмент на Въздействието. Малък фрагмент от нея пое контурите на ОЕ, преструктурирани за изпълнението на задачата. И после се изстреля за навлизане в атмосферата на подлежащия на промяна свят.

Навлизането се осъществи откъм дневната страна на планетата. Винаги бе по-удобно да се напада със слънцето зад гърба.