Иван Бунин
Помпей

Помпей! Веднъж ли скитах с изумление

из уличките тесни… Но Помпей

от гробница по-скучен е за мене,

по-мъртъв и по-чист от нов музей.

 

Виновен ли съм, че не помня днес

ни кой къде живял е, ни коя ли

красавица под звездния навес

танцувала е с трепетни воали.

 

Запомних само римските следи

от колесници, плочите изтрити,

Везувий, плодни равнини, бразди…

 

Бе пролет. Като мед в незрими пити

в сърцето жадно с радост, до екстаз —

в живота влюбен — сили трупах аз.