Иван Бунин
Последната пчела

Златокрила пчела с черно мъхесто тяло,

забръмчала унило в безлюдния ден,

ти в приюта човешки защо си влетяла

и скърбиш сякаш заедно с мен?

 

Вън е зной, светлина, колко много багрило,

безметежни и жарки са сетните дни.

Полети, побръмчи — и в цвета на бодила

върху плюша лилав отдъхни.

 

Ти не знаеш човек с какви мисли живее,

че безлюдни са всички поля,

че суровият вятър в нощта ще отвее

златокрилата суха пчела.