Иван Бунин
Небето звездно само — свод безмерен…

Небето звездно само — свод безмерен;

                и кръглата луна

се взира цяла нощ в отвора черен

                на щръкнала стена.

 

И вятър свеж се носи из простора —

                сарматска дива степ;

и шум среднощен, сякаш — бор до бора —

                се гъне лес край теб:

 

това е понтът, гробове той рие

                и с лунни светлини

косите на удавниците мие

                сред своите вълни.