Иван Бунин
Нощна разходка

Гледа луната поляните сини,

храма, превърнат в прозирни руини.

В мъртво абатство два скелета бледи

водят без край полунощни беседи.

Дама и рицар, склонил се над дамата

(череп озъбен и череп безух);

— Черната чума затри ни и двамата,

и затова сме си близки по дух.

Аз съм, мадам, от десети век. Вие,

ах, извинете ме, но откъде сте?…

Тя се озъбва и в отговор вие:

— Ах, колко млад сте! Та аз съм от шести!…