Иван Бунин
Нощни щурци

Крайбрежна креж и сипеи ронливи,

и гола степ под лунна светлина.

Кристален звън е слял небе и ниви.

 

Пропит в цветя, жита, зеленина,

не млъква и за миг, но от звънтежа

не трепва изгревната тишина.

 

Нощта брега охлажда — чиста, свежа,

нощта рибарска мрежа влачи в тоя час,

но потъмнява златната й мрежа.

 

Степта запява. И душата сякаш клас

налят е… Бързайте — зове земята;

люби, твори, мечтай, пиян от страст!

 

От бледите звезди сред небесата

до долу, дето стине тоя лунен сън,

се точат нишки в трепетна позлата.

 

От сонм души е сплетен този звън.