Иван Бунин
Полунощ

Ноември. Влажна полунощ. Градчето

белее в лунната дрезгавина;

спи всичко в безответна тишина.

С тържествен шум обажда се морето.

 

Пред комендантството стърчи в небето

пилон с прогизнал флаг. Сред светлина

мъглива, мътна — хладната луна

ту хвърли взор, ту скрие си лицето.

 

Отивам към откоса. Грохот. Зрак —

по-блед, по-тайнствен в пустошта печална;

вълни заливат лятната къпалня.

 

Далече — сива бездна. Пълен мрак.

А тук скали, от пяната облени,

лъщят подобно дремещи тюлени.