Иван Бунин
Сбогуване

Усоен дол, посърнал под платаните,

изрити с пусти речища места —

от морави лалета са осяни те

и в злато от листа.

 

Залезе слънцето и възвести нощта;

студен ветрец… И в твоите очи

сълзата чиста, като перла стинеща,

се мигом помрачи.