Иван Бунин
Луцифер

В Айя-София гълъби кръжаха,

сумтя молла. Еректеон бе ням.

И Омировите герои там —

в музеите — скучаеха, мълчаха.

 

Лежеше Сфинксът в пясъка, с уплаха

изпълнен. В Израел, сред всички сам,

скрижалите в ковчега с плач редяха.

Христос напусна родния си храм.

 

Това е рай, Ливан. Денят — огрян.

Снегът — атлаз. Из пещерните двери

текат стада. Лъките — в бял тамян.

 

О, свят на Авел! Чисти детски вери!

Зад хребетите на Антиливан

блестящ и гаснещ Луцифер трепери.