Иван Бунин
Саваот

Аз помня сумрак в каменни портали,

в средата зрак — червен блестящ атлас

през царските врати с резби изгряли

под златостенния иконостас.

 

Аз помня купол грубо-засинял:

там Саваот с простряна длан цареше,

над скудно-тъмната тълпа изгрял;

и звезден сонм сред облаци кръжеше.

 

Бе вечер, март. Струеше синева

в прозорчетата, в купола пробити;

звучаха мъртво древните слова.

 

Отблясъци по плочите изтрити.

И бялата и стряскаща глава

течеше сред звезди, в мъгла повити.