Иван Бунин
Храмът на слънцето

Шест златозарни мраморни колони,

безкрайни злачни долини, Ливан

сред снегове, под сини небосклони.

 

Видях аз Нил и Сфинкса-великан,

видях аз пирамидите… Руини,

по-силни сте с вида си разтерзан.

 

Жълтее камък пепелен и стине

по гробници, затрити в океан

от пясъци. Възторг на дни пустинни.

 

Патриархално-царствен, изтъкан

от сурнат сняг сред скалните наклони —

лежи изпъстрен талес връз Ливан.

 

Под тях — лъки, градини благовонни

и сладостна като планински хлад

водата малахитова ромони.

 

Становище на първия Номад.

И нека днес царят покой, забрава:

безсмъртно слънце — портикът огрят

 

към свят блажен отново ни отправя!